След като вече публикувахме интервюто с Валери и Биляна, сега

След като към този момент публикувахме изявлението с Валери и Биляна, в този момент ви предлагаме втора част. Този път беседваме единствено с Божинов. 31-годишният футболист разкри душата и възприятията си. Пред пратеника на БЛИЦ в Белград Юри Славчев той се върна обратно в детството си, приказва за първите пари във футбола и какво е направил с тях, за връзките си с майките на децата си - Алисия и Николета Лозанова. Призна какви какви неточности е позволил, по какъв начин възпитава децата си и още доста, доста...

- Валери, стартирам с един банален въпрос. Как си?
- Супер. Добре се усещам в Белград. В момента тук упражнявам и подкрепям форма. Спокойно ми е в Белград и заради тази причина, както и това, че приятелката ми е с мен, взех решение да се върна в този град и да извозвам към този момент времето си тук. Имам душевно успокоение. Концентриран съм върху това да се приготвя за зимния трансферен прозорец и чакам с неспокойствие още веднъж да играя. Няма да е елементарно, само че съм сигурен, че все нещо ще излезе.

- Има ли нещо съответно?
- Не. Все още много клубове и шампионати са в придвижване и има мачове, само че мисля, че декември ще има изясненост. Да, има запитвания, позвънявания. Интересуват се от моето бъдеще, какво желая.

- Каква е главната разлика сред Белград и София, поради която се чувстваш по-добре в Сърбия?
- Основното е спокойствието. Аз тук съм чужденец, само че самите хора ми дават успокоение. Няма го непрекъснатото интересуване от персоналния ми живот - какво прави Валери, каква кола кара, какво яде... Няма ги тези неща непрекъснато да се написа за мен, да приказват за мен, да ме наблюдават. Трудно е да го обясня. Човек би трябвало самичък да осъзнае за обещано място, че го кара да се усеща добре. А аз от това нуждая се сега.

- Болно ли ти е от това, което казваш? Чувстваш се по-добре в чужбина, в сравнение с в личната си татковина.
- Може и по този начин да се каже, само че аз съм привикнал на това отношение по отношение на мен в България. Не се дразня на никого, не желая да упреквам и подлагам на критика никого. Това приказва единствено едно - ние не почитаме самите себе си. Не почитаме хората, които са съумели. Мога да дам доста образци със спортисти, които са постигнали доста, само че в България не са уважавани и подкрепяни. Стига се до там, че човек би трябвало да отиде в друга страна, с цел да бъде уважаван и подкрепян от чужденци. Примерите са доста. Самите българи би трябвало да си зададем върпоса: " Защо не почитаме хората, които са съумели? ". Говоря за спортисти, футболисти. В други страни те са оценени, дава им се успокоение да живеят обикновено и да се усещат добре в непозната страна. За мен това не е действително, само че за жалост такава е обстановката в България. Един Бербатов вижте по какъв начин го посрещат в Индия, какво почитание имат хората към него. А ние в България това нещо не го демонстрираме към персони като него, като Стоичков и доста други. Просто плюем и гледаме единствено неприятното, за жалост. Надявам се един ден да се промени това нещо. Защото е хубаво да се почитат хората, които са прославяли страната ни в Европа. За мен това е необяснимо - да не си почитан в личната си страна. Няма никакъв почит - единствено храчене и негативизъм. Всеки гледа този за какво имал това, за какво имал това. Нито аз, нито Бербатов, нито Стоичков, сме изкарали парите си по непочтен метод. Нито сме крали, нито сме убивали. Всеки един от нас си е изкарал парите с труд и е постигнал доста. Затова в страните, в които играем, ни почитат, само че в България го няма това. Не знам за какво.

- Манталитет, може би...
- Да. Може би манталитетът ни е подобен. Аз не желая хората да ми се кланят. Далеч съм от тази мисъл. Но ми е болно, че съм българин, а нямам желанието да съм в родината си, тъй като не усещам уважението, поддръжката, любовта, която чувствам тук. Не желая някой да ме разбере неправилно - аз не се отхвърлям от България. Но би трябвало да си там, където си почитан, където те ценят и където те карат да се чувстваш добре.

- Споменаваш това за почтено изкараните пари, само че в България постоянно ти се държи сметка защо ги харчиш. Като да вземем за пример се появяват " вести ", че си изхарчил 15 милиона евро по дами. Толкова ли са?
- Не, не съм изхарчил толкоз... (б.а. - тук се намесва Биляна).
Биляна: И да е, и да не е, си е негова работа. Сметка може да му държи някой, който му заплаща заплатата...
- Правилно. Както споделя тя, не могат да ми държат сметка. На мен сметка може да ми държи този, който ми заплаща заплатата. Този, който е вложил нещо в мен. А в България никой не е вложил нищо в мен, никой не ми е дал и един цент. Няма по какъв начин да ми държат сметка. Изхарчил, не изхарчил - това си е моя работа.

- В тази връзка - мъчно ли ти беше да си тръгнеш от България още като дребен и да заминеш за Малта?
- Трудно беше. Свикнал си по един метод, имаш много другари като дете. Оставяш тях, оставяш всичко, с което си привикнал. Но аз съм човек, който има огромен шанс и не го укривам. Съдбата ми е била по този начин начертана. И съм имал този шанс да изляза рано от България и да стана този, който съм сега. Не единствено като футболист, само че и като човек. Израснах доста в чужбина, научих доста нови неща, трансформирах се доста като човек. Може би, в случай че бях останал в България, нямаше да съм това, което съм в този момент. Аз имам подарък от Бога с този мой шанс. Благодарен съм за това. Хората в Италия, а и освен, ме почитат за това, което съм направил в кариерата си. Изградил съм някакво име, някакъв имидж.

- Как ти се отрази славата още на 15 години? Застигна ли те тя прекомерно рано?
- Наистина прекомерно млад започнах да встъпвам в пространството, в полезрението на хората. От една страна това е добре, само че въпреки това - не. Когато си на 15 години, мъчно се контролираш, не мислиш и разсъждаваш като огромен човек. Не съм мислил по метода, по който го върша в този момент. Но това са 15 години разлика. Някои неща съм ги правил по един метод, разсъждавал съм по един метод. Сега, в случай че мога да се върна и в случай че мога да мисля както мисля сега, може би щях да направя някои неща по различен метод. Но времето не може да се върне, може единствено да се учиш от грешките си и да продължаваш напред. Гледаш да не повтаряш грешките, които си направил.

- Помниш ли първата си заплата във футбола? Колко беше и какво си купи с нея?
- Няма да не помни в никакъв случай. Първата ми заплата беше на 13 години. Тогава нямах професионален контракт с Лече, само че президентът и спортният шеф видяха капацитет и бъдеще в мен и желаеха да ме задържат. Затова взеха решение да ми дават минималната заплата. Тогава беше към 1500 евро. Имах спестовна брошура, тъй като не можех на моите години да имам банкова сметка. Помня по какъв начин всеки месец ми плащаха по 1500 евро. В един миг се събраха много и ги пратих на майка ми и татко ми, а с тях те си купиха апартамент. Никога няма да не помни това. Мисля, че направих нещо доста хубаво. Все отново, в случай че не са били те, аз нямаше да съм на този свят и да съм постигнал това, което съм. Не помня тъкмо какъв брой пари бях събрал, само че значимото, е че с тях си купиха жилище и можеха да се усещат уютно и добре.

- Още тогава ли осъзна, че ще си изкарваш прехраната с футбол?
- Мислил съм още от дете. Мечтаех. Помня, още когато в Лече гоних топките по време на мачовете на първия тим, идват Ювентус със Зидан, Дел Пиеро. Идва същинският Роналдо. Гледаш Малдини, Шевченко... Гонех ги да ми дадат гащите си или фланелката. Стоях зад вратата и си мислех дали един ден ще играя против Джиджи Буфон, против тези огромни тимове. Когато си се трудил и имаш гений, един ден се случва. Защото в никакъв случай не съм крил, че при мен главното е геният. Аз до ден сегашен съм надарен, това не се губи. И имам и шанс. Хората повярваха в мен, градяха нещо към мен и най-после се оказа, че ще стана футболист. Винаги ще съм признателен на хората в Лече, че повярваха в мен. Благодарени на тях станах този, който съм - Валери Божинов. Никога няма да не помни от кое място съм тръгнал.

- Когато застана от другата страна - към този момент на терена, даваше ли си фланелките или гащите на децата, които гонят топките и са заели твоето място?
- Разбира се. Децата идваха при мен и ми желаеха фланелки или гащи. Давал съм ги, тъй като знам, че съм бил на тяхно място. За момент не съм не запомнил от кое място съм тръгнал.

- Публична загадка е, че даваш постоянно пари за щедрост. Коя е най-голямата сума, която си дарил и защо?
- Веднъж бях загатнал, че преди време сегашния селекционер Петър Хубчев ми звънна за избрана идея - да помогнем на едно момче. Не бях единствено аз, другите също подариха. Но тогава беше най-голямата сума. Никога не съм се биел в гърдите, нито съм желал да кажа нещо срещу Хубчев. Нито пък съм казвал, че поради това би трябвало да ме викат в националния тим. Тогава аз и другите футболисти го направихме, с цел да помогнем на едно момче. Благодарение на Господ до ден сегашен момчето е добре и е крепко. Това е в действителност най-голямата сума, която съм дарявал. Не желая да влизам в детайлности какъв брой тъкмо са били парите, само че беше голяма сума. Мисля, че беше вярна идеята - трябваше да се избави даден живот. Когато обаче излезе моето изявление, може би и тъй като аз малко преувеличих, се разтълкуваха по различен метод думите ми - като че ли желая от Хубчев да ме вика в националния поради това подаяние. Искам да се обясни един път вечно, че не съм имал това поради. Напротив - в националния тим би трябвало да играят футболисти, които заслужават. Футболисти, които играят постоянно и демонстрират непоклатимост в клубния си отбор. Никога не съм казвал, че тъй като съм оказал помощ, би трябвало Хубчев да ми праща повиквателни. Ти ме питаш, аз давам отговор, само че не се удрям в гърдите с това. Направил съм го, тъй като по този начин съм почувствал и тъй като съм желал да оказа помощ.

- Какво те натъжава?
- Липсата на децата ми. Това ме натъжава. Когато не съм с тях, не прекарваме време дружно и не ги виждам много време, тогава се наскърбявам. Това, че не мога да бъда всекидневно с тях, ме  тормози. Но знам, че те са в положителни ръце, знам че се възпитават добре. Знам, че не им липсва нищо. Да, липсва им бащата, само че с помощта на майките им всичко е добре и се усещат добре.

- Виждаш ли ги постоянно?
- Да, виждам ги. Когато мога и имам опция. Дори Валери беше при мен в Швейцария един месец. Малката по-рядко, тъй като е по-малка и е по-трудно с пътуванията. Но и тя, когато порасне, живот и здраве, където и да бъда, ще се надявам да идва при мен. Важното е, че при първа опция или пристигам до България или те идват при мен и ги виждам.

- Кога плака за последно и защо?
- Не съм от хората, които елементарно се разплакват. Пак е обвързвано с децата ми. Биляна знае, че аз не съм човек, който демонстрира какво усеща вътрешно. Не споделям доста тези неща. Може би, когато съм самичък, от време на време рева. Човек, който не плаче, няма душа и сърце. Аз не съм подобен човек, само че рева, когато ми липсват децата или когато в действителност ми е доста тежко. Мъжките сълзи са най-силни и тежки.

- В какви връзки си с майките на децата си - Алисия и Николета Лозанова?
- В положителни. И с едната, и с другата сме в положителни връзки. Нямаме проблеми. Мисля, че предходните кавги и нещата, които излизаха по медиите, са отминали. Вече сме огромни хора, на по 30 години. Заради децата ни е най-важно да имаме естествени връзки. Ако излизаш пред медиите и говориш  - стават кавги и това може да повлияе на децата. Като огромни хора седнахме и се разбрахме, че няма смисъл от тези медийни простотии и нелепости. Няма смисъл да приказваме и да се разправяме посредством публицисти и издания. Седнахме и се изяснихме. Вече няма никакви проблеми. Виждаш, че към този момент нищо на никое място не се появява в медиите. Мисля, че проблемите, в случай че има такива, би трябвало да си остават у дома и сред нас. Не би трябвало да стават притежание на хората в България.


- Кога беше най-тежкият миг в кариерата ти?
- Може би двете тежки травми, които имах. Да скъсаш кръстни връзки и ахилес не е прелестно. само че аз съм човек, който се бори и постоянно реализира задачите си. Да, към този момент не мога да играя в Ювентус или Реал (Мадрид), само че за моите качества като футболист и човек, мога да дам още много на футбола. Трудя се и се боря самичък със себе си, с цел да бъда добре. Къде ще продължа - не знам. Това е Божа работа, само че упоритостите ми са много огромни. Аз съм максималист, само че и реалист. Не мога още веднъж да играя в Манчестър Сити, само че мога да дам още доста на футбола и се надявам да излезе нещо съответно. Това да бъде място, където знам, че съм желан и мечтан, а не да отида някъде просто, с цел да имам тим.  

- Какво се случва с делото ти със Спортинг (Лисабон)? Приключи ли то?
- Това е конфиденциална информация и не мога да приказвам по тази тематика. Това е нещо сред мен и Спортинг. Ако някой има въпроси по тази тематика, може да се обърне към моя юрист Георги Градев.



- Сега живееш добре, само че имал ли си интервали, в които си гладувал?
- Благодарение на майка ми и татко ми - не. Не мога да кажа, че са били милионери, само че са имали за храна и да ме обличат добре. Много деца на днешно време имат всичко, тъй като имат такива родители, които им купуват и разрешават доста. По мое време обаче нямаше компютри, айфони, нямаше такива неща. Къде ти компютри и такива неща тогава? Помня - от учебно заведение отиваш пред блока. Слагаш два камъка за врата и играеш до мрачно футбол. Други бяха времената. За храна не мога да се оплача, обличали са ме. Справял съм се и самичък. Сега виждам децата - возят ги по коли, имат водачи. Аз в никакъв случай няма да не помни - живеехме в Банишора, пипвам рейс номер 86 до Надежда и след това назад. Това беше моят водач - рейс 86. На днешно време децата са доста глезени. По различен метод са възпитавани, за жалост.

- Пречи ли им това за развиването им?
- Според мен - да. Но животът се промени и аз не мога да упреквам никого. Мисленето, манталитетът към този момент са разнообразни... Нещата са други като цяло. Сега виждам Валери. Казвал съм му по какъв начин съм гледан, по какъв начин съм възпитаван, какво съм имал. Но той не ме схваща и няма по какъв начин да ме разбере. След време може би той по този начин ще гледа на тогавашните деца. Всеки един си има своето време - родителите ни са имали тяхното, по-късно ние нашето време. Децата ни ще имат свое друго време. За нас в този момент някои неща са нереални, само че за тях ще бъдат действителни. Можем единствено да учим децата си и да опитваме да им покажем верния път, а оттова нататък зависи от тях накъде ще поемат.

- А ти разрешаваш ли доста неща на децата си, глезиш ли ги?
- Глезя Валери най-много за футболни обувки. Иска да е като Роналдо, да носи обувките, които той носи... (б.а. - намесва се Биляна)
Биляна: Той е като дамите на тематика обувки...
- Да. Постоянно желае нови футболни обувки. Нормално е. А аз желая детето ми да се усеща добре и удобно. Не му разрешавам доста, само че не го и отнемам от доста неща.

- Валери-младши неотдавна е в Левски. Как се усеща там? Ти в действителност по какъв метод му оказа помощ да отиде в школата на " сините "?
- Той ми сподели, че желае да отиде в Левски и да играе в Левски. Аз му споделих, че ще приказвам. Първо се обадих на Боримиров, а мой другар приказва с шефа на школата. Казах, че не желая да бъде стартиран и вземан, тъй като е мой наследник, а желая да го видят и оценят дали става за Левски. Да мине един тип проби. Казах им, че в случай че детето има качества и видят капацитет в него, да му дадат късмет. Но аз в никакъв случай не съм го стартирал или да съм звънял като множеството хора - единствено и единствено синът ми да е в Левски.

- Да разбирам, че нямаш заболели упоритости за него?
- Нямам. Искам той да ги има тези заболели упоритости и предпочитание. При него това го виждам - има предпочитание, тренира, усеща се добре. Треньор му е Манол Занев, брат на Петър Занев. Млад и перспективен експерт и след време ще бъде добър треньор. Сигурен съм, че след време той ще направи кариера, тъй като има качества и е перспективен. Иска да се учи и да има триумфи. Аз приказвах с него и му споделих: " За мен ще бъде наслаждение да успееш. Ако един ден да заставам на трибуните на " Герена ", с бащите на другите деца, които в този момент с в твоята група, а ти водиш Левски в Шампионска лига и на терена са нашите деца ". Това ще бъде ужасно.

- Виждал съм, че следиш Григор Димитров в Инстаграм. Познавате ли се с него? И кои за теб са съумелите българи?
- Не, не го познавам. Но единствено може да му се смъкна шапка за всичко, което прави и реализира. Но в България и него не го уважваме. И при него доста се занимаваме с персоналния му живот. Каквото и да направи човек, каквото и да реализира - не става. Е кой става тогава? Аз не съм чул за един, който цяла България да почита и да споделя, че става. Доста хора са съумели, много хора са постигнали доста неща. Говоря за спорта. Ето националният тим по волейбол - второ място, трето, четвърто.. Пак не било добре и не ставали. Ми ние и първи да станем, отново ще кажат, че не е добре. Може би завистта и злобата ни идват допълнително. Не одобряваме съумелите хора... Ето - 26 000 сърби отиват да гледат националния си тим на стадиона във Виена против Австрия, а ние не можем да си напълним " Васил Левски " против Франция. Какво да приказвам повече? Но пък другояче знаем да споделяме, че никой не става - Григор не става, волейболистите не стават, Валери Божинов не става, този или оня не стават... За страдание има и друго - сега нямаме футболисти, които да играят в топ шампионати. Когато имахме, не можахме да сплотим колектив. Когато бяхме Бербатов, Мартин, Стилиян, аз - играехме в положителни тимове. Имахме и други положителни футболисти, само че не успяхме да създадем колектив. Липсваше единството. Имахме единици, само че не и единение. Затова и не успяхме да реализираме нищо с националния тим.

- Имаш ли черен бележник? Има ли доста дребни котета в него?
- (смее се). Не, не, нямам такова нещо! Аз съм различен човек към този момент. Откакто опознах Биляна, съм различен човек. Благодарение на нея видях доста неща в живота и научих доста. Благодарение на нея пораснах. Разликата в годините ни е доста, само че аз тях не ги виждам. Гледам отношението към мен. Виждам по какъв начин тя се грижи за мен и по какъв начин се отнася. Помага ми, вълнува се в тежки и в хубави моменти за мен. Подкрепя ме и постоянно е зад мен. Аз не виждам някои неща, в които съм бъркал или в които бъркам, само че тя е първият човек, който идва и ми споделя непосредствено нещата такива, каквито са. Ти самичък не можеш да видиш доста от нещата, по тази причина би трябвало някой да ти покаже къде грешиш. И в случай че на индивида до теб не му пука и ти споделя за всичко " добре бе, супер си ", то няма смисъл от подобен човек. Все едно децата ми в този момент да бъркат и аз да не им споделям. Няма по какъв начин. Благодаря ѝ, че вижда някои неща в мен, които не са добре. Казва ми: " Чакай малко, къде си тръгнал? Ти грешиш ". Това ми оказва помощ доста.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ