Лъчезар Шойков: Сестра ми е с множество увреждания, това беляза съдбата на цялото ни семейство!
След като през вчерашния ден Лъчезар Шойков ни сподели какво е разходка с трудности по варненските улици, през днешния ден посредством Varna24.bg 24-годишният варненец ще показа по какъв начин се оправя той и фамилията му с грижите по сестра му Доротея, която е измежду хората с голям брой увреждания.
" Откликнах на поканата ви да споделя своя опит в качеството си на брат на човек в инвалидна количка, човек с голям брой увреждания, за който да доближи до Морската градина е цяла авантюра. Сестра ми Доротея е на 28 години, аз съм на 24. Аз съм дребният брат, само че на процедура постоянно съм бил баткото. Това е внимателен въпрос, защото в едно семейство, в което има болно дете и крепко дете постоянно е проблем да не се трансформира здравото дете в трети родител. До огромна степен моите родители съумяха да ми го спестят в ранното ми детство. В същото време наличието на сестра ми и нейните специфични потребности са имали огромно влияние върху нашата орис като семейство.
Ние сме от Русе и се преместихме да живеем във Варна поради нея, тъй като там има само профилирани детски градини, няма учебни заведения, които да се занимават с по-тежко повредени случаи. Училището за незрящи в " Аспарухово " е освен най-хубавото, само че единственото може би в Североизточна България. Сестра ми от дълго време не посещава учебно заведение. Благодарение на напъните на майка ми, която е деятел в " Системата ни убива ", преди 6 години беше оголен нов дневен център за хора с увреждания, който се назовава " Слънчевата къща ", среща се в " Чайка " ", описа младежът.
Питаме Лъчезар дали децата са готови от своите родители и учители за това по какъв начин да поддържат връзка с други деца, които имат някакви здравословни дефицити.
" По-скоро не. Много от моите съученици и другари, които са се сблъсквали със сестра ми, за пръв път видяха човек в инвалидна количка от близо. Съжалението сигурно го има. Има я страстта, има го желанието да оказват помощ ", показа Лъчезар.
Той от няколко месеца живее независимо, само че показа по какъв начин протича ежедневието на неговите родители:
" Майка ми е учителка, работи на цялостен работен ден. Сестра ми би трябвало да посещава дневния център в 8.45 часа сутринта. Някой би трябвало да я води с кола до там и към 14.30 часа да я прибере. В множеството случаи това е татко ми, само че когато го няма и майка ми е ангажирана, това съм аз. Много сме щастливи, че имаме баба и дядо, които към момента ни оказват помощ. Всичко това е едно заедно групово изпитание. Що се отнася до това дали сестра ми има добра интеграция в обществена среда, това е огромно предизвикателство за хора в нейното положение. Тя особено не може да приказва и макар, че ми се желае да кажа, че има първи проблясъци на обществен живот, тя постоянно има потребност от помощник 24/7. В никакъв случай не можем да приказваме за нещо независимо ", разяснява Лъчезар.
Според него, с цел да бъде омекотен животът на хора в неравностойно състояние и техните близки, е нужно да има повече асистентски програми. Трябва специалността помощник да се зачита като същинска работна специалност. До преди години трудът на асистентите се третираше като доброволчески, а през днешния ден макар, че той се заплаща, възнаграждението е извънредно незадоволително.
" Да се занимавате с човек със специфични потребности може да е извънредно мъчно. Много хора се плашат от това нещо, това е сериозен труд. Що се отнася до достъпността на средата, започнах една самодейност " Разходка с трудности ", която се състои в това по какъв начин се стига от обещано място до друго с човек с инвалидна количка. Заснемаме тази разходка и проучваме трасетата. Тествахме механичните рампи в подлезите, пробвахме всички от Макдрайв до Катедралата, на най-възловото кръстовище във Варна не работят оборудванията. Единствен случай на спирка " Тракия ", е работещ асансьор в подлеза. Стремя се посредством тази акция да повдигна осъзнатостта по казуса. Смятам, че всички със задружни старания можем да променим достъпността на средата. Вече сме в ерата на цифровите технологии и може да се направи карта за рискове и жителите да оказват помощ на институциите да си свършат работата. Някъде нишката се къса и би трябвало пъкъл я възстановим, с малко повече старания дружно да си оправим града ", добави Лъчезар.
Какво още показа той, вижте във видеото!
Проект " Пътят на другите " се реализира с поддръжката на Община Варна, Фонд " Култура " в направление " Медийни планове ".
Очакваме вашите мнения и споделен опит в " Пътят на другите " на [email protected] или тел. 0888 532624
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" Откликнах на поканата ви да споделя своя опит в качеството си на брат на човек в инвалидна количка, човек с голям брой увреждания, за който да доближи до Морската градина е цяла авантюра. Сестра ми Доротея е на 28 години, аз съм на 24. Аз съм дребният брат, само че на процедура постоянно съм бил баткото. Това е внимателен въпрос, защото в едно семейство, в което има болно дете и крепко дете постоянно е проблем да не се трансформира здравото дете в трети родител. До огромна степен моите родители съумяха да ми го спестят в ранното ми детство. В същото време наличието на сестра ми и нейните специфични потребности са имали огромно влияние върху нашата орис като семейство.
Ние сме от Русе и се преместихме да живеем във Варна поради нея, тъй като там има само профилирани детски градини, няма учебни заведения, които да се занимават с по-тежко повредени случаи. Училището за незрящи в " Аспарухово " е освен най-хубавото, само че единственото може би в Североизточна България. Сестра ми от дълго време не посещава учебно заведение. Благодарение на напъните на майка ми, която е деятел в " Системата ни убива ", преди 6 години беше оголен нов дневен център за хора с увреждания, който се назовава " Слънчевата къща ", среща се в " Чайка " ", описа младежът.
Питаме Лъчезар дали децата са готови от своите родители и учители за това по какъв начин да поддържат връзка с други деца, които имат някакви здравословни дефицити.
" По-скоро не. Много от моите съученици и другари, които са се сблъсквали със сестра ми, за пръв път видяха човек в инвалидна количка от близо. Съжалението сигурно го има. Има я страстта, има го желанието да оказват помощ ", показа Лъчезар.
Той от няколко месеца живее независимо, само че показа по какъв начин протича ежедневието на неговите родители:
" Майка ми е учителка, работи на цялостен работен ден. Сестра ми би трябвало да посещава дневния център в 8.45 часа сутринта. Някой би трябвало да я води с кола до там и към 14.30 часа да я прибере. В множеството случаи това е татко ми, само че когато го няма и майка ми е ангажирана, това съм аз. Много сме щастливи, че имаме баба и дядо, които към момента ни оказват помощ. Всичко това е едно заедно групово изпитание. Що се отнася до това дали сестра ми има добра интеграция в обществена среда, това е огромно предизвикателство за хора в нейното положение. Тя особено не може да приказва и макар, че ми се желае да кажа, че има първи проблясъци на обществен живот, тя постоянно има потребност от помощник 24/7. В никакъв случай не можем да приказваме за нещо независимо ", разяснява Лъчезар.
Според него, с цел да бъде омекотен животът на хора в неравностойно състояние и техните близки, е нужно да има повече асистентски програми. Трябва специалността помощник да се зачита като същинска работна специалност. До преди години трудът на асистентите се третираше като доброволчески, а през днешния ден макар, че той се заплаща, възнаграждението е извънредно незадоволително.
" Да се занимавате с човек със специфични потребности може да е извънредно мъчно. Много хора се плашат от това нещо, това е сериозен труд. Що се отнася до достъпността на средата, започнах една самодейност " Разходка с трудности ", която се състои в това по какъв начин се стига от обещано място до друго с човек с инвалидна количка. Заснемаме тази разходка и проучваме трасетата. Тествахме механичните рампи в подлезите, пробвахме всички от Макдрайв до Катедралата, на най-възловото кръстовище във Варна не работят оборудванията. Единствен случай на спирка " Тракия ", е работещ асансьор в подлеза. Стремя се посредством тази акция да повдигна осъзнатостта по казуса. Смятам, че всички със задружни старания можем да променим достъпността на средата. Вече сме в ерата на цифровите технологии и може да се направи карта за рискове и жителите да оказват помощ на институциите да си свършат работата. Някъде нишката се къса и би трябвало пъкъл я възстановим, с малко повече старания дружно да си оправим града ", добави Лъчезар.
Какво още показа той, вижте във видеото!
Проект " Пътят на другите " се реализира с поддръжката на Община Варна, Фонд " Култура " в направление " Медийни планове ".
Очакваме вашите мнения и споделен опит в " Пътят на другите " на [email protected] или тел. 0888 532624
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ