След като в края на септември миналата година д-р Иван

След като в края на септември предходната година доктор Иван Димитров, обвиняем за убийството на Жоро Плъха, беше оневинен за посегателствотои бе приет за почтен по повдигнатото му обвиняване за превишаване рамките на неизбежната защита през днешния ден магистратите от Апелативния съд в Пловдив взеха решение, че доктор Иван Димитров е отговорен за убийството на Жоро Джевизов-Плъха, както и за владеене на нелегално оръжие.

Делото беше възобновено, откакто прокуратурата стачкува решението за оневиняването, апредставителите на държавното обвиняване, както и юрист Елдъров, желаеха ефикасна присъда за пловдивския лека, съобщи Glasnews.bg.

В последна сметка съдът доктор Иван Димитров беше приет за отговорен за убийството на Джевизов ибеше наказан от магистратите на две години и шест месеца отнемане от независимост. Припомняме, медикът беше приет за отговорен и за притежанието на нелегално оръжие и муниции, за коетобеше наказан на2 години условно с 3 години изпитателен период, през днешния ден присъдатабеше доказана.

ТакаДимитровполучи едно общо наказване от две години и шест месеца отнемане от независимост условно, с изпитателен период от четири години.

След прочитането на присъдата, апелативните съдии изложиха в обобщение претекстовете си към нея, които в период ще бъдат направени по планувания в закона ред. В залата те показаха следното:

Делото се гледа наново от Пловдивския апелативен съд. Първият път Окръжният съд е приел, че подсъдимият държал огнестрелно оръжие и муниции, без да има за това позволение и го е осъдил на две години отнемане от независимост, условно с изпитателен период от три години. По отношение на обвиняването за ликвидиране, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита, подсъдимият е приет за почтен и оневинен. Прието е съществуването на неизбежна защита. Производството тогава е извършено по реда на съкратеното правосъдно разследване.

Тази присъда е анулирана от Пловдивския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от различен състав, заради позволени основни процесуални нарушавания.

Сега, при повторното разглеждане, делото е протекло по общия ред. Окръжният съд още веднъж е приел, че подсъдимият е осъществил състава на закононарушението, обвързвано с държането на огнестрелното оръжие и муниции, без да има за това съответно позволение, за което е наказан на две години отнемане от независимост, условно с тригодишен изпитателен период. И.Д. е оневинен по обвиняването за убийството, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита. Отново е изработен извод, че той е работил при неизбежна защита.

На процедура е произнесена идентична присъда, каквато е постановена от първия състав на Окръжния съд.

Пловдивският апелативен съд, с присъдата си през днешния ден, приема че подсъдимият е осъществил от справедлива и субективна страна съставомерните признаци и на закононарушението по член 119 вр. член 115 Наказателен кодекс, а точно, че на 2 март 2018 година в гр. Пловдив, съзнателно е умъртвил Ж. Д. като убийството е осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита.

Това е по този начин, тъй като:

Обвинителният акт обрисува рамката, в която се движи производството в правосъдната фаза на наказателния развой. Фактите, посочени в него, са потвърдени по безапелационен и неоспорим метод по време на извършеното правосъдно разследване, както от първоинстанционния съд, по този начин и от сегашния правосъден състав.

Установено е директно и противоправно нахлуване от страна на потърпевшия. Със своето държание той е предизвикал подсъдимия.

Основателен е доводът в митинга, че ножът е хвърлен против И.Д. от разстояние, а не е употребен в непосредствена непосредственост сред двамата. За да отблъсне противоправното нахлуване, подсъдимият си е послужил с огнестрелно оръжие, годно да провокира гибел.

Произведен е един изстрел във въздуха и два в тялото на потърпевшия. Доказано е, че съдбовният трети изстрел е ориентиран отблизо разстояние към лявата половина на гръдния панер на потърпевшия т.е. към жизненоважен орган, заради което резултатът бил изцяло предвидим.

Поради това съдът приема за състоятелен доводът в митинга, че подсъдимият освен е съзнавал общественоопасния темперамент на действието и е предвиждал общественоопасните последствия, само че е желал тяхното настъпване.

Този извод се поддържа и от събитието, че подсъдимият авансово се е въоръжил с огнестрелно оръжие, годно да аргументи гибел. След действието и преди да бъде намерено тялото на Ж.Д., изхвърлил револвера надалеч от жилището си. Извикал е собствен прочут, с който са търсили потърпевшия. Опитал се е да прикрие осъщественото, като помолил очевидец по делото да изтрие записите от охранителните камери.

Въз основа на всички тези изрично потвърдени обстоятелства, Пловдивският апелативен съд приема, че И.Д. е превишил рамките на неизбежната защита при своята отбрана против непосредственото противоправно нахлуване от страна на Ж. Д.

Основателно е изказванието на прокуратурата, че в тази ситуация е налице очевидно противоречие на отбраната с характера и заплахата на нападението. Това е по този начин, заради явно по-ниската степен на активност и мощ на нападението, съпоставено с подхванатите от подсъдимия дейности. Категоричен е изводът, че подсъдимият е могъл да се отбрани, без да се постанова да предизвиква гибелта на потърпевшия.

Наказанието за това закононарушение, в размер на две години и шест месеца отнемане от независимост, съдът дефинира при съществуване на балансиращи отговорността условия т.е. към междинния, очакван в закона размер. От една страна, като смекчаващи, са регистрирани, чистото правосъдно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, положителните характеристични данни. Като отегчаващи - времето, мястото и ситуацията на действието включително стрелбата с нелегално притежаван револвер, опитите да се заличат следите от закононарушението и лансираната пред проверяващите първична версия, че изстрелите са създадени от трето лице.

Апелативните съдии категорично подчертаха, че прокуратурата в митинга е поискала условно наказване, при смекчаващи отговорността условия. В случая наказването е несъмнено в междинния размер, очакван в закона, въз основа жалбата на околните на Ж.Д., които са поискали то да бъде несъмнено при съществуване на отегчаващи отговорността условия.

За противозаконното владение на огнестрелно оръжие и муниции, наказването е несъмнено в минимално планувания размер. По отношение на него няма митинг.

Магистратите направиха следното обяснение, с оглед съпоставката на наказванията за двете закононарушения.

За ликвидиране при превишаване рамките на неизбежната защита е планувано наказване до 5 години отнемане от независимост.

За държането на огнестрелно оръжие и муниции плануванаъа глоба е от 2 до 8 години, т. е. законодателят е решил, че това действие е по-тежко и съдът ползва закона подобен какъвто е.

Съгласно условията на наказателния кодекс, е несъмнено едно общо най-тежко наказване в размер на две години и шест месеца отнемане от независимост.

С оглед всички посочени нагоре смекчаващи отговорността условия и поради на това, че до момента подсъдимият не е осъждан на отнемане от независимост за закононарушения от общ темперамент, съдът приема, че задачите на наказването могат да се реализиран и без то да бъде изтърпяно дейно. Поради това и неговото осъществяване е отсрочено с изпитателен период от четири години.

Присъдата предстои на обжалване или митинг пред Върховен касационен съд в 15-дневен период от през днешния ден.