АЛТЕРНАТИВЕН БЮДЖЕТ 2026: Радикално прилагане на „златното правило 20/10“
След като ръководещите отхвърлиха да вършат каквито и да било отстъпки от Бюджет 2026, специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) показаха своя вид, предупреждавайки за рисковата финансова траектория на страната.
С разноски, надхвърлящи 45% от Брутният вътрешен продукт, България е изправена пред възходящ недостиг, бързо възходящ държавен дълг и действителна заплаха от бъдеща бюджетна рецесия
Според ИПИ не става въпрос за едногодишно „ закърпване “, а за дълбоки структурни промени в ръководството и финансирането на обществените средства.
Разходите в държавния бюджет за 2026 година, които надвишават 45% от Брутният вътрешен продукт, слагат България на рискова финансова траектория — към по-висок недостиг, бързо възходящ дълг и действителна заплаха от бъдеща бюджетна рецесия. За това предизвестиха специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), който показа своя Алтернативен бюджет за 2026 година с ясното обръщение, че страната се нуждае не просто от „ закърпване “ на бюджета за една година, а от дълбоки структурни промени в модела на финансиране, разходване и ръководство на обществените средства.
Според ИПИ, първата и най-спешна мярка е въвеждането на предел на националните разноски до 38% от Брутният вътрешен продукт посредством смяна в Закона за обществените финанси.
Старшият откривател Петър Ганев акцентира, че сходно ограничаване автоматизирано води до уравновесен бюджет — без повишение на налозите — и защищава от струпване на дълг.
Към това институтът предлага и втори основен макропоказател: държавният дълг да бъде стеснен до най-много 30% от Брутният вътрешен продукт. Според ИПИ, тази рамка ще спре рисковата наклонност към задлъжняване и ще предотврати „ румънски сюжет “, при който дългът към този момент е достигнал 60%.
Данъци, осигуровки и вложения: тласъци вместо тежест
ИПИ оферират опазване на данъчната тежест през 2026 година и поетапно понижаване на осигуровките през 2027-2028 година, като мярка за стимулиране на заетостта и изсветляване на стопанската система. Според института, това ще улесни бизнеса, ще понижи разноските за труд и ще поддържа растежа.
В частта за вложенията предложенията включват освобождение от корпоративен налог за инвестиции в дълготрайни активи, ускорена обезценка за машини и съоръжение и двойно признание на разноските за научно-развойна активност — ограничения, които съгласно ИПИ могат да трансфорат България в по-привлекателно място за съвременни промишлености, написа dir.bg.
„ Златното предписание 20/10 “: по-малка и по-ефективна администрация
Най-радикалната част от промените е така наречен „ златно предписание 20/10 “ — нова управническа рамка, която слага два твърди параметъра пред обществения бранш:
чиновниците в страната да не надвишават 20% от всички заети в икономиката; разходите за личен състав да бъдат лимитирани до 10% от Брутният вътрешен продукт.Изпълнението на тази промяна съгласно ИПИ значи освобождение сред 50 000 и 100 000 души от администрацията за три години, унищожаване на автоматизираните механизми за нарастване на заплатите (особено в силовите ведомства), редуциране на празни щатове и нови правила за бонусите.
Петър Ганев посочи, че с цел да бъде процесът управляем, е нужен специфичен фонд за финансиране на преструктурирането — в това число удължени обезщетения при освобождение.
Разходите за личен състав порастват неконтролируемо
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов показа данни, показващи, че разноските за личен състав в обществения бранш са нарастнали над 3,3 пъти сред 2011 и 2024 година, макар трагичния спад на работоспособното население с над 20%.
България към този момент е второ място в Европейски Съюз по дял на разноските за вътрешен ред и сигурност, които през 2026 година ще доближат 3,6% от Брутният вътрешен продукт – повече от два пъти над междинното равнище в Съюза (1,7%). Според Богданов това е резултат от „ секторни политики, които от време на време някой съумява да прокара, в случай че приказва по-силно с премиера и болшинството “.
Инвестиции, общини, опазване на здравето, обществена политика
В Алтернативния бюджет намират място и промени, ориентирани към по-добро ръководство на обществените системи.
Инфраструктура и концесии: повече частни вложения в инфраструктура — най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт средносрочно, посредством концесии и публично-частни партньорства.
Социални помощи: по-строго ориентиране на поддръжката — съгласно рентабилен аршин, оценка на действителната потребност и премерване на резултатите.
Силни общини: повече лични доходи за общините, с цел да могат районите да развиват политика независимо и да притеглят вложения.
Здравеопазване: предел на растежа на разноските, закриване на неефективни лечебни заведения и прекачване на най-малко една трета от клиничните пътеки към извънболничната помощ.
Съдебна система: оптимизация на структурата, редуциране на органи, преразпределяне на фрагменти и краткотрайно прекъсване на новите състезания, до момента в който не бъде изработен разбор на натовареността.
Заключението на ИПИ: без промени няма резистентност
ИПИ е безапелационен, че без тези структурни промени България ще продължи да натрупа разноски, недостиг и дълг, а публичните системи ще останат неефективни и скъпи.
Предложеният от института модел цели противоположното — по-малък и по-ефективен обществен бранш, постоянни обществени финанси, повече вложения и по-силен стопански напредък.
Източник: ИПИ
Още вести четете в: Бизнес, България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
