ЕЦБ сменя караула и от това зависи, дали самото евро ще е изложено на риск
След като управляваха еврозоната през десетилетие на рецесия, водещите водачи на Европейската централна банка към този момент са на път да изоставен . Техните наследници ще се изправят пред сходни и нови провокации , а дали ще се изправят против тях толкоз дейно, зависи от европейските национални държавни управления, които ще подберат подобаващите дами и мъже за тази работа.
Този месец Европейската централна банка бе хазаин на колоквиум в чест на Питър Прайт, напускащ основен икономист . След като работи в тясно съдействие с ръководителя на ЕЦБ Марио Драги през годините след финансовата рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на еврото, Прайт, повече от всеки различен, е този, който насочва управителния съвет на банката към общо решение в сложни обстановки. Напускането му е по-късно на вицепрезидента Витор Констанцио предишното лято , а през октомври той ще бъде последван от Драги и Беноа Кьоре от изпълнителния съвет на ЕЦБ през декември, написа Лукреция Райхлин, някогашен шеф проучвания в Европейската централна банка и професор по стопанска система в London Business School.
Тези значими промени в управлението на ЕЦБ оферират опция да се намерения за провокациите, пред които ще се изправи Банката през идващите години. Като единствената същинска федерална институция в еврозоната , ЕЦБ се оказва настояща като " институция от последна инстанция " по време на минали рецесии, прибирайки частите, когато националните държавни управления не съумеят да реализират съглашение. Тя съумя да реализира това макар комплицираната си конструкция на ръководство.
Управителният съвет на ЕЦБ се състои от 19 национални шефове на централни банки, всеки от които съставлява страни с разнообразни ползи , както и от изпълнителния съвет, чиито шест членове се назначават от Европейския съвет след натоварен развой на договаряне.
Макар че Драги се стреми да притегли най-вече внимание, той се погрижи да означи в колоквиума, че Прайт, чиито рекомендации поредно са одобрявани от управителния съвет през последните осем години. Успехът на напускащите водачи в построяването на консенсус в такава разнообразна група не би трябвало да се приема за даденост .
През последното десетилетие ЕЦБ , както и другите централни банки, доста разшири своя инструментариум за парична политика . Този развой стартира с предшественика на Драги Жан-Клод Трише, само че той се задълбочи под настоящето управление с дълготрайни интервенции по рефинансиране на банките, количествено облекчение (QE) и негативни лихвени проценти по депозитите.
За ЕЦБ бе доста по-трудно да следва неконвенционални ограничения , в сравнение с за Федералния запас на Съединени американски щати, Банката на Англия и Банката на Япония. Тези политики имат последствия за разпределението надалеч оттатък тези на обичайните лихвени политики, а в еврозоната това постоянно се трансформира в географско измерение, което може да ускори несъгласиет о. Въпреки това, ЕЦБ пази правилото, че тези последствия са по-малко значими от нуждата (и икономическото преимущество за всички) от запазването на еврото и битката с дефлацията.
Новият управителен екип ще би трябвало да се изправи пред нови провокации. Назначените в ЕЦБ лица би трябвало да са механически способени, да бъдат добре сложени в икономическата общественост и политически необременени , тъй че да могат да се опълчват на натиска на националните държавни управления.
Тяхната задача е да изработят политическа тактика, която има смисъл за еврозоната като цяло , като в същото време се ангажират с всички заинтригувани страни по градивен метод. Това са високи условия. Ако идващите водачи на ЕЦБ не ги изпълнят, самото евро ще бъде изложено на риск .
Допълнително затруднение идва и то обстоятелството, че до 2020 година, Европейската комисия и Европейският съвет ще имат по един нов водач и свои управителни екипи, а Европейският парламент ще е с ново потомство политици , които не са взели участие в промените и компромисите от предишното десетилетие. Напротив, доста от тях ще бъдат определени в политическа среда на яд, понижено доверие и раздробеност в границите на Европейски Съюз.
Париж и Берлин в конфликт за правоприемник на Юнкер
Меркел поддържа немския евродепутат Манфред Вебер
Все отново, съществува необятен консенсус, че еврозоната ще се нуждае повече от паричната политика , с цел да обезпечи непрестанен напредък и непоклатимост. Очевидно е, че с лихвените проценти при нулевата долна граница, по-голяма съгласуваност на паричната/фискалната политика е наложителна. Еврозоната също ще извлече основна изгода от макропруденциалните политики и от по-добрите принадлежности за разрешаване на проблемите на банките, както и от развиването на общ финансов пазар .
И въпреки всичко има дребен политически консенсус за разширението на федералните пълномощия и за това е належащо по-високо равнище на шерване на риска . В резултат на това, цялостта на еврозоната ще продължи да разчита на ЕЦБ .
Задачата няма да бъде лесна . В случай на друго закъснение, лимитираният фискален потенциал в някои страни , в комбиниране с неналичието на общи принадлежности за стабилизиране , допуска, че ЕЦБ ще би трябвало да прокара границата на неконвенционалните политики даже по-далеч. Това може да значи разширение на програмата за придобиване на активи и размера и състава на салдото .
Но без прогрес към по-дълбока финансова интеграция и общ финансов пазар , частното с разделение на риска ще остане лимитирано , което щ е утежни успеваемостта в напъните на ЕЦБ.
По-общо казано, ЕЦБ следва да направи обзор на предходната година и да преразгледа надлежно тактиката си . Необходимо е да се усъвършенства прозрачността на процеса на взимане на решения посредством изясняване на ролята на икономическия и паричния разбор в неговия " двустълбов метод " за поддържане на ценова непоклатимост .
Нейната инфлационна цел - понастоящем избрана като " по-ниска, само че близка до 2% в средносрочен проект " - би трябвало да стане по-прецизна, с промяна за нейната низходяща наклонност .
Този развой ще бъде противоречив. Както към този момент се случва на други места, независимостта на ЕЦБ ще бъде оспорена . Но за разлика от Федералния запас и Банката на Япония, ЕЦБ ще би трябвало да ръководи ползите на обособените страни в един надълбоко разграничен съюз .
Поглеждайки обратно, ясно е, че политическото съглашение за основаване на обща европейска валута би било невероятно без появяването на международен консенсус за независимостта на централните банки през 90-те години.
Оказа се, че този нов консенсус е толкоз мощен , че независимостта на ЕЦБ е фактически открита посредством контракт (като изискване за присъединяване на Германия ). Така независимостта е главният принцип на ръководство на еврозоната. Тя би трябвало да се пази непременно, изключително при условия, при които ЕЦБ е принудена да се развива и да поеме по-голяма роля, с цел да компенсира разделянето сред националните държавни управления .
Битката за независимостта на централната банка ще дефинира идващото десетилетие на ЕЦБ . Тъй като националните държавни управления отразяват отдръпването на Прайт и гледат напред към избора на нов президент и изпълнителен съвет, човек може единствено да се надява, че те ще одобряват съществено задачата да изберат подобаващите дами и мъже за тази работа .
ЕЦБ има задоволително принадлежности против икономическия спад съгласно шефа на Българска народна банка
Според Димитър Радев ниските лихви основават опасности за банките
Този месец Европейската централна банка бе хазаин на колоквиум в чест на Питър Прайт, напускащ основен икономист . След като работи в тясно съдействие с ръководителя на ЕЦБ Марио Драги през годините след финансовата рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на еврото, Прайт, повече от всеки различен, е този, който насочва управителния съвет на банката към общо решение в сложни обстановки. Напускането му е по-късно на вицепрезидента Витор Констанцио предишното лято , а през октомври той ще бъде последван от Драги и Беноа Кьоре от изпълнителния съвет на ЕЦБ през декември, написа Лукреция Райхлин, някогашен шеф проучвания в Европейската централна банка и професор по стопанска система в London Business School.
Тези значими промени в управлението на ЕЦБ оферират опция да се намерения за провокациите, пред които ще се изправи Банката през идващите години. Като единствената същинска федерална институция в еврозоната , ЕЦБ се оказва настояща като " институция от последна инстанция " по време на минали рецесии, прибирайки частите, когато националните държавни управления не съумеят да реализират съглашение. Тя съумя да реализира това макар комплицираната си конструкция на ръководство.
Управителният съвет на ЕЦБ се състои от 19 национални шефове на централни банки, всеки от които съставлява страни с разнообразни ползи , както и от изпълнителния съвет, чиито шест членове се назначават от Европейския съвет след натоварен развой на договаряне.
Макар че Драги се стреми да притегли най-вече внимание, той се погрижи да означи в колоквиума, че Прайт, чиито рекомендации поредно са одобрявани от управителния съвет през последните осем години. Успехът на напускащите водачи в построяването на консенсус в такава разнообразна група не би трябвало да се приема за даденост .
През последното десетилетие ЕЦБ , както и другите централни банки, доста разшири своя инструментариум за парична политика . Този развой стартира с предшественика на Драги Жан-Клод Трише, само че той се задълбочи под настоящето управление с дълготрайни интервенции по рефинансиране на банките, количествено облекчение (QE) и негативни лихвени проценти по депозитите.
За ЕЦБ бе доста по-трудно да следва неконвенционални ограничения , в сравнение с за Федералния запас на Съединени американски щати, Банката на Англия и Банката на Япония. Тези политики имат последствия за разпределението надалеч оттатък тези на обичайните лихвени политики, а в еврозоната това постоянно се трансформира в географско измерение, което може да ускори несъгласиет о. Въпреки това, ЕЦБ пази правилото, че тези последствия са по-малко значими от нуждата (и икономическото преимущество за всички) от запазването на еврото и битката с дефлацията.
Новият управителен екип ще би трябвало да се изправи пред нови провокации. Назначените в ЕЦБ лица би трябвало да са механически способени, да бъдат добре сложени в икономическата общественост и политически необременени , тъй че да могат да се опълчват на натиска на националните държавни управления.
Тяхната задача е да изработят политическа тактика, която има смисъл за еврозоната като цяло , като в същото време се ангажират с всички заинтригувани страни по градивен метод. Това са високи условия. Ако идващите водачи на ЕЦБ не ги изпълнят, самото евро ще бъде изложено на риск .
Допълнително затруднение идва и то обстоятелството, че до 2020 година, Европейската комисия и Европейският съвет ще имат по един нов водач и свои управителни екипи, а Европейският парламент ще е с ново потомство политици , които не са взели участие в промените и компромисите от предишното десетилетие. Напротив, доста от тях ще бъдат определени в политическа среда на яд, понижено доверие и раздробеност в границите на Европейски Съюз.
Париж и Берлин в конфликт за правоприемник на Юнкер
Меркел поддържа немския евродепутат Манфред Вебер
Все отново, съществува необятен консенсус, че еврозоната ще се нуждае повече от паричната политика , с цел да обезпечи непрестанен напредък и непоклатимост. Очевидно е, че с лихвените проценти при нулевата долна граница, по-голяма съгласуваност на паричната/фискалната политика е наложителна. Еврозоната също ще извлече основна изгода от макропруденциалните политики и от по-добрите принадлежности за разрешаване на проблемите на банките, както и от развиването на общ финансов пазар .
И въпреки всичко има дребен политически консенсус за разширението на федералните пълномощия и за това е належащо по-високо равнище на шерване на риска . В резултат на това, цялостта на еврозоната ще продължи да разчита на ЕЦБ .
Задачата няма да бъде лесна . В случай на друго закъснение, лимитираният фискален потенциал в някои страни , в комбиниране с неналичието на общи принадлежности за стабилизиране , допуска, че ЕЦБ ще би трябвало да прокара границата на неконвенционалните политики даже по-далеч. Това може да значи разширение на програмата за придобиване на активи и размера и състава на салдото .
Но без прогрес към по-дълбока финансова интеграция и общ финансов пазар , частното с разделение на риска ще остане лимитирано , което щ е утежни успеваемостта в напъните на ЕЦБ.
По-общо казано, ЕЦБ следва да направи обзор на предходната година и да преразгледа надлежно тактиката си . Необходимо е да се усъвършенства прозрачността на процеса на взимане на решения посредством изясняване на ролята на икономическия и паричния разбор в неговия " двустълбов метод " за поддържане на ценова непоклатимост .
Нейната инфлационна цел - понастоящем избрана като " по-ниска, само че близка до 2% в средносрочен проект " - би трябвало да стане по-прецизна, с промяна за нейната низходяща наклонност .
Този развой ще бъде противоречив. Както към този момент се случва на други места, независимостта на ЕЦБ ще бъде оспорена . Но за разлика от Федералния запас и Банката на Япония, ЕЦБ ще би трябвало да ръководи ползите на обособените страни в един надълбоко разграничен съюз .
Поглеждайки обратно, ясно е, че политическото съглашение за основаване на обща европейска валута би било невероятно без появяването на международен консенсус за независимостта на централните банки през 90-те години.
Оказа се, че този нов консенсус е толкоз мощен , че независимостта на ЕЦБ е фактически открита посредством контракт (като изискване за присъединяване на Германия ). Така независимостта е главният принцип на ръководство на еврозоната. Тя би трябвало да се пази непременно, изключително при условия, при които ЕЦБ е принудена да се развива и да поеме по-голяма роля, с цел да компенсира разделянето сред националните държавни управления .
Битката за независимостта на централната банка ще дефинира идващото десетилетие на ЕЦБ . Тъй като националните държавни управления отразяват отдръпването на Прайт и гледат напред към избора на нов президент и изпълнителен съвет, човек може единствено да се надява, че те ще одобряват съществено задачата да изберат подобаващите дами и мъже за тази работа .
ЕЦБ има задоволително принадлежности против икономическия спад съгласно шефа на Българска народна банка
Според Димитър Радев ниските лихви основават опасности за банките
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ