Опасни игри с държавните пари
След като стресна всички със сметки за висок недостиг и дълг, служебният кабинет реши да не внася финансов проект на страната за 2023 година Така до съставянето на постоянен кабинет страната ще работи по инерция, само че без риск депутатите да вкарат популистки добавки. Но даже и политиците да желаят да продължат с щедростта си, надали ще има кой да я финансира.
Политическа неустойчивост, популистки растеж на пенсии и заплати, огромни бюджетни дефицити и възходящ дълг. През последните години доста анализатори чакаха Румъния да изпадне в рецесия, само че това по този начин и не се случи, а статистиката продължи да регистрира бързорастяща стопанска система и приходи в страната. Затова и разумният въпрос, който си задаваха доста хора в България, беше за какво не следваме политиката на северната ни съседка и не увеличим по-бързо пенсии и заплати.
Отговорът пристигна през последните месеци: в към този момент несполучлив опит да овладеят високата инфлация огромните централни банки започнаха да подвигат лихвите, а анализаторите да предизвестяват за задаваща се рецесия. Логично това стресна пазарите и те започнаха да купуват дълга на държавните управления все скъпо и все по-предпазливо. В такава среда страни като Румъния попадат в графата " по-рискови ", което прави финансирането им още по-усложнено и на моменти даже невероятно.
Но да се върнем към България. Съвсем до неотдавна страната ни беше противовес на Румъния: с аурата на фискален първенец, който има вероятност за скорошно участие в еврозоната. В последните две години и половина обаче честата промяна на държавни управления настрои Народното събрание в непрекъснат избирателен режим. Логично това докара до доста нарастване на пенсиите, растеж на заплати в обществения бранш, нови данъчни облекчения. И до по-голям бюджетен недостиг, който до неотдавна не беше проблем поради растежа на стопанската система и високата инфлация. Ако се съди по последните аукциони на ДЦК обаче - безплатният обяд и за България свърши. А това значи и че следващата година, вместо да раздува разноските, държавното управление (каквото и да е то) ще би трябвало да се опита да ги ограничи. Това апропо ще се опитат да създадат и множеството страни от еврозоната.
Реклама
На този декор единствено преди дни служебният финансов министър на бюджет 2023 - с недостиг от 11.6 милиарда лева, или 6.6% от Брутният вътрешен продукт, и потребност от немислимите до неотдавна близо 16 милиарда лева нов дълг. А още по-притеснителното в сметките беше, че без да се залагат нови изключителни растежи на пенсии или заплати, минусите ще останат същите до 2025 година Така дългът на страната ще се удвои в номинално изражение по отношение на актуалното му равнище и ще надвиши 75 милиарда лева, или 38% от Брутният вътрешен продукт.
Няколко дни по-късно обаче за гласоподаване в Народното събрание, а вместо това ще предложи удължено деяние на бюджет 2022. Това обаче не анулира потребността все в някой миг да се направи финансов проект за идната година, а това ще значи и преден конфликт с действителността. А тя е, че даже и политиците да желаят да продължат с щедростта си, надали ще има доста искащи да я финансират.
Може да се спори дали сметките и допусканията на финансовото министерство са точни, само че провокациите на хоризонта са безспорни. Дори по-скромен недостиг може да се окаже сложен за финансиране при затягащите се условия на пазарите, задаваща се икономическа рецесия и риска войната в Украйна в един миг да ескалира. Евентуално внезапно утежняване на финансовите индикатори на процедура значи и " довиждане " на вероятността ни за скорошно участие в еврозоната.
Пари по инерция
Ако служебният кабинет не направи нов поворот и финално не внесе бюджет в Народното събрание, би трябвало да се вмести в разноските, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 година, като към тях се прибавят и гласуваните нови отговорности. Тоест страната ще продължи да действа по инерция и да заплаща към този момент признатото през тази година нарастване на пенсиите и на някои заплати в обществения бранш. Но също по този начин годината ще започва с непроменена минимална работна заплата от 710 лева, осигурителните прагове също остават на тазгодишните равнища, а в случай че някое краткотрайно облекчение изтича, няма да може да се продължи.
Реклама
Подобен метод няма да е казус - с такова удължение страната функционираше и при започване на тази година, до момента в който през април не се одобри закон, направен от новото държавно управление. А и сходен ход ще подсигурява, че един път влезнал в сегашния фрагментиран парламент, бюджет 2023 няма да бъде пренаписан от народните представители. Опитът от последните две години демонстрира, че това нормално води до гласоподаване на нови популистки разноски, за които няма кой да поеме отговорност поради неналичието на постоянно определен кабинет и ясно управническо болшинство. Рискът за подобен сюжет се усилва и от все по-намаляващите шансове за образуване на устойчиво държавно управление, поради които политическите сили могат да се изкушат още веднъж да употребяват фискалната политика за предизборни цели.
" Може би по тази причина и служебното държавно управление дава поръчки, че няма да внесе бюджет. Партиите биха могли да одобряват подобен, а след това служебното държавно управление ще бъде " сред чука и наковалнята ", споделя икономистът от " Отворено общество " Георги Ангелов пред БНР. Според него обаче удължаването на действието на бюджет 2022 следващата година ще наложи стесняване на разноските, а финансовото дисциплиниране ще бъде тежко и мъчно, тъй като с по-малко пари ще би трябвало да се покриват по-големи разходи.
Политическа неустойчивост, популистки растеж на пенсии и заплати, огромни бюджетни дефицити и възходящ дълг. През последните години доста анализатори чакаха Румъния да изпадне в рецесия, само че това по този начин и не се случи, а статистиката продължи да регистрира бързорастяща стопанска система и приходи в страната. Затова и разумният въпрос, който си задаваха доста хора в България, беше за какво не следваме политиката на северната ни съседка и не увеличим по-бързо пенсии и заплати.
Отговорът пристигна през последните месеци: в към този момент несполучлив опит да овладеят високата инфлация огромните централни банки започнаха да подвигат лихвите, а анализаторите да предизвестяват за задаваща се рецесия. Логично това стресна пазарите и те започнаха да купуват дълга на държавните управления все скъпо и все по-предпазливо. В такава среда страни като Румъния попадат в графата " по-рискови ", което прави финансирането им още по-усложнено и на моменти даже невероятно.
Но да се върнем към България. Съвсем до неотдавна страната ни беше противовес на Румъния: с аурата на фискален първенец, който има вероятност за скорошно участие в еврозоната. В последните две години и половина обаче честата промяна на държавни управления настрои Народното събрание в непрекъснат избирателен режим. Логично това докара до доста нарастване на пенсиите, растеж на заплати в обществения бранш, нови данъчни облекчения. И до по-голям бюджетен недостиг, който до неотдавна не беше проблем поради растежа на стопанската система и високата инфлация. Ако се съди по последните аукциони на ДЦК обаче - безплатният обяд и за България свърши. А това значи и че следващата година, вместо да раздува разноските, държавното управление (каквото и да е то) ще би трябвало да се опита да ги ограничи. Това апропо ще се опитат да създадат и множеството страни от еврозоната.
Реклама
На този декор единствено преди дни служебният финансов министър на бюджет 2023 - с недостиг от 11.6 милиарда лева, или 6.6% от Брутният вътрешен продукт, и потребност от немислимите до неотдавна близо 16 милиарда лева нов дълг. А още по-притеснителното в сметките беше, че без да се залагат нови изключителни растежи на пенсии или заплати, минусите ще останат същите до 2025 година Така дългът на страната ще се удвои в номинално изражение по отношение на актуалното му равнище и ще надвиши 75 милиарда лева, или 38% от Брутният вътрешен продукт.
Няколко дни по-късно обаче за гласоподаване в Народното събрание, а вместо това ще предложи удължено деяние на бюджет 2022. Това обаче не анулира потребността все в някой миг да се направи финансов проект за идната година, а това ще значи и преден конфликт с действителността. А тя е, че даже и политиците да желаят да продължат с щедростта си, надали ще има доста искащи да я финансират.
Може да се спори дали сметките и допусканията на финансовото министерство са точни, само че провокациите на хоризонта са безспорни. Дори по-скромен недостиг може да се окаже сложен за финансиране при затягащите се условия на пазарите, задаваща се икономическа рецесия и риска войната в Украйна в един миг да ескалира. Евентуално внезапно утежняване на финансовите индикатори на процедура значи и " довиждане " на вероятността ни за скорошно участие в еврозоната.
Пари по инерция
Ако служебният кабинет не направи нов поворот и финално не внесе бюджет в Народното събрание, би трябвало да се вмести в разноските, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 година, като към тях се прибавят и гласуваните нови отговорности. Тоест страната ще продължи да действа по инерция и да заплаща към този момент признатото през тази година нарастване на пенсиите и на някои заплати в обществения бранш. Но също по този начин годината ще започва с непроменена минимална работна заплата от 710 лева, осигурителните прагове също остават на тазгодишните равнища, а в случай че някое краткотрайно облекчение изтича, няма да може да се продължи.
Реклама
Подобен метод няма да е казус - с такова удължение страната функционираше и при започване на тази година, до момента в който през април не се одобри закон, направен от новото държавно управление. А и сходен ход ще подсигурява, че един път влезнал в сегашния фрагментиран парламент, бюджет 2023 няма да бъде пренаписан от народните представители. Опитът от последните две години демонстрира, че това нормално води до гласоподаване на нови популистки разноски, за които няма кой да поеме отговорност поради неналичието на постоянно определен кабинет и ясно управническо болшинство. Рискът за подобен сюжет се усилва и от все по-намаляващите шансове за образуване на устойчиво държавно управление, поради които политическите сили могат да се изкушат още веднъж да употребяват фискалната политика за предизборни цели.
" Може би по тази причина и служебното държавно управление дава поръчки, че няма да внесе бюджет. Партиите биха могли да одобряват подобен, а след това служебното държавно управление ще бъде " сред чука и наковалнята ", споделя икономистът от " Отворено общество " Георги Ангелов пред БНР. Според него обаче удължаването на действието на бюджет 2022 следващата година ще наложи стесняване на разноските, а финансовото дисциплиниране ще бъде тежко и мъчно, тъй като с по-малко пари ще би трябвало да се покриват по-големи разходи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ