Браншът се бори за субсидиране на застрашените български сортове
След като Синор.бг осведоми за концепцията на администрацията да бъдат отрязани от подкрепяне през тази година земеделци, които отглеждат традионните български сортове, ще показа и мнението на Браншовата камара „ Плодове и зеленчуци “, което е изпратено до Комитета по наблюдаване на Стратегическия проект за развиване на земеделието. На 12 март неговите членове би трябвало да одобрят промени в Наредба 10, регламентираща изискванията и реда за използване на интервенциите в региона на околната среда и климата и хуманното отношение към животните, влючени в Стратегическия проект за развиване на селските региони за интервала 2023-2027 г.
Отпадането на всички сортове домати, тиквички, дини и др.
Според тези корекции от листата за запазване на застрашените от изгубване локални сортове, значими за селското ни стопанство, са отстранени значителен брой остарели сортове, което е сериозна опасност за този изчезващ бизнес. Това се показва в мнението, което публикуваме със съкращения.
„ Всеки, който деликатно прегледа приложение 6 от Наредба 10 ще разбере, че то няма никаква действителна и стопанска стойност, а е направено в интерес несъмнено на някои „ специфични “ хора или институции ". Тези изказвания съгласно нас се дължат на следните обстоятелства:
* Не се мисли за здравето на хората, което зависи от консумирането на зеленчуци и плодове, родно произвеждане, тъй като те не нуждаят от доста химикали както вносните, а в същото вмреме са вкусни, с помощта на нашите климатични условия.
* Ръчните интервенции при развъждането на нашите зеленчуци имат обществен резултат, който те оказват за развиването на селското стопанство и изобщо на България.
* Последният и най-съществен въпрос е по какъв начин ще се опазват застрашени сортове, когато няма сортоподдържащи лица, а точно фермерите, които са получили позволение от Изпълнителната организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) да подържат тяхното произвеждане.
В оферти за разискване лист на застрашените от изгубване локални сортове има утвърдени единствено 5 типа зеленчуци с 8 сорта, от които 4 са за сорта пипер и по един вид за краставици, зеле, чесън и лук. При плодовете са останали 104 сорта, разпределени по следния метод: 37 сорта ЛОЗЯ, 12 сорта ЯБЪЛКА, 11 сорта СЛИВИ, 10 сорта БАДЕМ, 8 сорта ЧЕРЕША, 7 сорта СМОКИНЯ, 6 сорта КАЙСИЯ, 4 сорта МАЛИНА, 3 сорта КРУША, 3 сорта ПРАСКОВИ, 2 сорта ЯГОДИ и 1 вид ДЮЛЯ. Съотношението застрашени сортове зеленчуци към застрашени плодове е 1:13 - 8: 104/, или 462,5% повече винени лозя, в сравнение с всичките площи, заети със застрашени зеленчуци?
НАЙ-ФРАПИРАЩОТО в този лист е, че единствено за 4 сорта ЛОЗЯ има сортоподържащо лице (сиреч, регистриран фермер), а за останалите 29 сорта напълно липсват – кой ще бъде субсидиран в този случай, се питаме ние. При дребното застрашени зеленчуци се оказва, че има нарастване на сортоподдържащите лица. Така да вземем за пример при чесъна и лука вид,,МЕЛНИШКИ “ нямаше и едно поддържащи лица, а в този момент с по 7 такива лица. За кого се вършат тези промени в наредбата – за избрани хора или за за българското население?
Защо застрашените зеленчуци от 91 сорта през предходните години останаха единствено 5 типа култури от 8 сорта и 51 сортоподдържащи лица? При ПЛОДОВЕТЕ в предходните години имаме 111 сорта, поддържани от 40 лица, а в този момент имаме 104 сорта, с поддържащи лица – 17 на брой, от които 14 са институти и опитни станции, 2 компании и единствено 1 аграрни производител. За всеки здравомислещ човек е непонятен обстоятелството, че в предходните години застрашените сортове лозя са 27 с 2 сортоподдържащи лица - 1 компания и един регистриран собственик единствено за 6 сорта, а в този момент сортовете са увеличени на 37 с 4 сортоподдържащи лица. Коя е повода сортовете лозя да се усилват с 10 броя, а застрашените зеленчуци да се илиминират с 11 типа, които са 83 сорта? А в това време старите български сортове лук са скъпи и с още едно значимо качество – те са естествени антииотици и остават главно лекарство за доста българи, изключително тези с най-ниски приходи.
Има и различен фрапиращ факт при развъждането на лук, който в предходните години бе със 7 сорта, в този момент е единствено,,Мелнишки “, който преди беше без сортоподдържащо лице, а в този момент се оказват седмина. В същото време лук от вид,,Лясковски 58 “ беше с 11 сортоподдържащи лица, от които 4 са компании и останалите са земеделци. Това красноречиво потвърждава, че този вид лук,,Лясковски 58 “ е прехранване за доста фамилии в избрани региони и те не са субсидиевъди, които единствено чертаят и получават дотации. Те в същото време обезпечават прехранване на доста други свои съселяни, които към момента са останали в България.
Очевидно, това е методът да се обезлюдят българските села. Затова се обръщаме към администрацията с молба да преразгледа листата си, тъй като с отпадането на тези дотации, отпадналите стопани ще би трябвало да се откажат от това произвеждане и да търсят прехранване в чужбина дружно с децата си.
В разбора за положението на бранш,,Плодове и зеленчуци “ на Министерство на земеделието и храните от 15.01.2025 година, се споделя, че вносът на лук през 2024 година е повишен с 8,5% спрямо 2023 година в интервала месец януари – месец септември, а за същия интервал износът е понижен с 24,5%. За да е имало експорт, това значи, че другите нации като японците да вземем за пример, ценят изгодите на нашия лук и то на неполивния като,,Лясковски 58 “. Но нашите управници го унищожават, тъй като явно не вършат разбори на производството на чисто българската продукция.
Другият зарзават, прочут и употребен също от древността, само че също изключен от листата, е тиквата с познатите ни два сорта,,Мускатна 51-17 “ и,,Пловдивска 48/4 “. Досега 4 компании и 3-ма фермери са били сортоподдържащи за сорта,,Мускатна 51-17 “, а за,,Пловдивска 48/4 “ са 3 компании и двама аграрни производители. И тяхната орис ще бъде като на лукопроизводителите.
Виждаме, че най-малко подпомагането на застрашените породи животни съществува, което е добра вест. Ставките им на подкрепяне са увеличени с над 60 лева при говедата и в същото време е понижен периода им на задържане на 80 дни, или понижението е 3 пъти от първичното и уговорката им също е понижен на 1 година. Тук към този момент не приказваме за дискриминация при обособените браншове, а за липса на информация.
Затова настояваме зеленчуците лук,,Лясковски 58 “, тиквите от свата сорта,,МУСКАТНА 51-17 “ и,,ПЛОВДИВСКА 48/4 “, както доматите и други зеленчуци, още през тази Кампания за директните заплащания да бъдат включени в листата на застрашените от изгубване локални сортове. За да няма дисбаланс сред обособените култури, тъй като България се е гордяла с вкусните си плодове и зеленчуци и тъй като те са здраве.
Отпадането на всички сортове домати, тиквички, дини и др.
Според тези корекции от листата за запазване на застрашените от изгубване локални сортове, значими за селското ни стопанство, са отстранени значителен брой остарели сортове, което е сериозна опасност за този изчезващ бизнес. Това се показва в мнението, което публикуваме със съкращения.
„ Всеки, който деликатно прегледа приложение 6 от Наредба 10 ще разбере, че то няма никаква действителна и стопанска стойност, а е направено в интерес несъмнено на някои „ специфични “ хора или институции ". Тези изказвания съгласно нас се дължат на следните обстоятелства:
* Не се мисли за здравето на хората, което зависи от консумирането на зеленчуци и плодове, родно произвеждане, тъй като те не нуждаят от доста химикали както вносните, а в същото вмреме са вкусни, с помощта на нашите климатични условия.
* Ръчните интервенции при развъждането на нашите зеленчуци имат обществен резултат, който те оказват за развиването на селското стопанство и изобщо на България.
* Последният и най-съществен въпрос е по какъв начин ще се опазват застрашени сортове, когато няма сортоподдържащи лица, а точно фермерите, които са получили позволение от Изпълнителната организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) да подържат тяхното произвеждане.
В оферти за разискване лист на застрашените от изгубване локални сортове има утвърдени единствено 5 типа зеленчуци с 8 сорта, от които 4 са за сорта пипер и по един вид за краставици, зеле, чесън и лук. При плодовете са останали 104 сорта, разпределени по следния метод: 37 сорта ЛОЗЯ, 12 сорта ЯБЪЛКА, 11 сорта СЛИВИ, 10 сорта БАДЕМ, 8 сорта ЧЕРЕША, 7 сорта СМОКИНЯ, 6 сорта КАЙСИЯ, 4 сорта МАЛИНА, 3 сорта КРУША, 3 сорта ПРАСКОВИ, 2 сорта ЯГОДИ и 1 вид ДЮЛЯ. Съотношението застрашени сортове зеленчуци към застрашени плодове е 1:13 - 8: 104/, или 462,5% повече винени лозя, в сравнение с всичките площи, заети със застрашени зеленчуци?
НАЙ-ФРАПИРАЩОТО в този лист е, че единствено за 4 сорта ЛОЗЯ има сортоподържащо лице (сиреч, регистриран фермер), а за останалите 29 сорта напълно липсват – кой ще бъде субсидиран в този случай, се питаме ние. При дребното застрашени зеленчуци се оказва, че има нарастване на сортоподдържащите лица. Така да вземем за пример при чесъна и лука вид,,МЕЛНИШКИ “ нямаше и едно поддържащи лица, а в този момент с по 7 такива лица. За кого се вършат тези промени в наредбата – за избрани хора или за за българското население?
Защо застрашените зеленчуци от 91 сорта през предходните години останаха единствено 5 типа култури от 8 сорта и 51 сортоподдържащи лица? При ПЛОДОВЕТЕ в предходните години имаме 111 сорта, поддържани от 40 лица, а в този момент имаме 104 сорта, с поддържащи лица – 17 на брой, от които 14 са институти и опитни станции, 2 компании и единствено 1 аграрни производител. За всеки здравомислещ човек е непонятен обстоятелството, че в предходните години застрашените сортове лозя са 27 с 2 сортоподдържащи лица - 1 компания и един регистриран собственик единствено за 6 сорта, а в този момент сортовете са увеличени на 37 с 4 сортоподдържащи лица. Коя е повода сортовете лозя да се усилват с 10 броя, а застрашените зеленчуци да се илиминират с 11 типа, които са 83 сорта? А в това време старите български сортове лук са скъпи и с още едно значимо качество – те са естествени антииотици и остават главно лекарство за доста българи, изключително тези с най-ниски приходи.
Има и различен фрапиращ факт при развъждането на лук, който в предходните години бе със 7 сорта, в този момент е единствено,,Мелнишки “, който преди беше без сортоподдържащо лице, а в този момент се оказват седмина. В същото време лук от вид,,Лясковски 58 “ беше с 11 сортоподдържащи лица, от които 4 са компании и останалите са земеделци. Това красноречиво потвърждава, че този вид лук,,Лясковски 58 “ е прехранване за доста фамилии в избрани региони и те не са субсидиевъди, които единствено чертаят и получават дотации. Те в същото време обезпечават прехранване на доста други свои съселяни, които към момента са останали в България.
Очевидно, това е методът да се обезлюдят българските села. Затова се обръщаме към администрацията с молба да преразгледа листата си, тъй като с отпадането на тези дотации, отпадналите стопани ще би трябвало да се откажат от това произвеждане и да търсят прехранване в чужбина дружно с децата си.
В разбора за положението на бранш,,Плодове и зеленчуци “ на Министерство на земеделието и храните от 15.01.2025 година, се споделя, че вносът на лук през 2024 година е повишен с 8,5% спрямо 2023 година в интервала месец януари – месец септември, а за същия интервал износът е понижен с 24,5%. За да е имало експорт, това значи, че другите нации като японците да вземем за пример, ценят изгодите на нашия лук и то на неполивния като,,Лясковски 58 “. Но нашите управници го унищожават, тъй като явно не вършат разбори на производството на чисто българската продукция.
Другият зарзават, прочут и употребен също от древността, само че също изключен от листата, е тиквата с познатите ни два сорта,,Мускатна 51-17 “ и,,Пловдивска 48/4 “. Досега 4 компании и 3-ма фермери са били сортоподдържащи за сорта,,Мускатна 51-17 “, а за,,Пловдивска 48/4 “ са 3 компании и двама аграрни производители. И тяхната орис ще бъде като на лукопроизводителите.
Виждаме, че най-малко подпомагането на застрашените породи животни съществува, което е добра вест. Ставките им на подкрепяне са увеличени с над 60 лева при говедата и в същото време е понижен периода им на задържане на 80 дни, или понижението е 3 пъти от първичното и уговорката им също е понижен на 1 година. Тук към този момент не приказваме за дискриминация при обособените браншове, а за липса на информация.
Затова настояваме зеленчуците лук,,Лясковски 58 “, тиквите от свата сорта,,МУСКАТНА 51-17 “ и,,ПЛОВДИВСКА 48/4 “, както доматите и други зеленчуци, още през тази Кампания за директните заплащания да бъдат включени в листата на застрашените от изгубване локални сортове. За да няма дисбаланс сред обособените култури, тъй като България се е гордяла с вкусните си плодове и зеленчуци и тъй като те са здраве.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ