След като се върнали от пътуването, бащата попитал сина си,

След като се върнали от пътуването, бащата попитал сина си, дали му е харесало пътуването.
– Беше ужасно, татко- дава отговор синът.
– Видя ли какъв брой небогати могат да бъдат хората? – пита още веднъж бащата.
– О, да! – Казва синът.
– И по този начин, какво научи от пътуването? – Пита загрижено бащата.
– Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн, който доближава доникъде на нашата градина, а те имат вада, която няма край. Има фенери в нашата градина, а те иматзвездите през нощта. Нашият вътрешен двор доближава до предния двор, а те имат целия небосвод. Ние имаме малко парче земя, на което живеем, а те имат полета, които излизат отвън погледа ни. Имаме чиновници, които ни служат, само че те служат на другите. Ние купуваме нашата храна, а те отглеждат сами своята. Ние имаме стени към нашата благосъстоятелност, с цел да ни пазят, те имат другари, които ги пазят.
Бащата на момчето остава безгласен. Тогава синът му прибавя: „ Това ми сподели какъв брой небогати сме ние! “