Украински неволи
След като се стопираха приказките за успеха над Русия и започнаха диалози за възобновяване на Украйна след войната, се разбра, че щат не щат в Брюксел към този момент са се убедили по какъв начин и по какъв метод ще завърши спора. Изпреварвайки събитието, Урсула преждевременно стартира да разсъждава по тематиката, от кое място ще се събират нужните пари.
Нейните размишления наложително са лимитирани от няколко условия. Първото, което неотдавна лъсна тъй че и глухите чуха и слепите видяха, беше, че от парите, които са се давали до момента в Украйна, нищо не е останало. Безспорно част от тях са отишли за военните потребности, друга част са употребявани за покриване на настоящите разноски по държавните отговорности към популацията. Вече потвърдено стана ясно обаче, че непредсказуема част от тях са просто откраднати. В момента върви някакво следствие по тази причина какъв % от цялата сума на тънка струйка се е изтекла в незнайни направления.
Между прочее, още от първия ден в Белия дом започнаха да приказват за байдановското завещание от прикрити и замъглени покупко-продажби с Украйна, от безотговорно и безотчетно прекачване на суми. Ванс прекрачи през разпоредбите на демокрацията и в Мюнхен непосредствено съобщи, че занапред ще се търси отговор, къде са въпросните 300 милиарда, които са отишли в Украйна и никой в никакъв случай не е чул и видял защо тъкмо са употребявани. Дали антикорупционните следствия в Киев ще дадат някакъв резултат е много подозрително. Много е евентуално това да бъде следващата димка, която е нужна все още, с цел да се сътвори усещането, че Украйна се е заела крепко с битката с корупцията. Което, да не забравяме, е едно от изискванията за нейното приемане в Европейския съюз. Че вследствие на подхванатите дейности няма да бъде намерено, къде са изтекли въпросните пари, е по всяка възможност поръчково предопределено. Ако въпреки всичко решат проверяващите органи в Украйна, побутнати от сътрудниците им от ФБР, в действителност да се заемат отговорно със задачата, то по-скоро би трябвало да се изнесат отвън Украйна и да видят къде, кой, с какви пари и при какви условия живее, защо ги харчи и къде ги складира за бъдещето си, не украинско, а частно, лично. Няма потребност да загатваме вестникарската информация за вилите и дворците, за проспериращия бизнес и първокласен живот в страните, където обитава украинската „ диаспора “. Без да сме специалисти прозиращи в бъдещето, ще се досетим, че от дълго време всичко е изнесено, тъй като от години насам Украйна живее на правилото - нямаме пари, дайте. Понеже все за оръжие си приказваме и това би трябвало да е някакъв тип политически револвер, непрекъснато и непрестанно ориентиран в главите на брюкселските ни политици, които при подобен чиста проба шантаж с или без Съединени американски щати изкопават непрестанно от някъде следващите милиарди. С други думи, Урсула няма късмет да се надява, че Украйна би могла сама нещо да направи, когато ще би трябвало да се оправя след войната.
Другият вид, обявен от госпожата, е нейната лелеяната фантазия, Русия да бъде наказана да заплати дистрибуции, с които да се възвърне Украйна. Интересно, да не кажа, занимателно е да ги гледа човек по брюкселските трибуни като в паноптикум на овехтяли политици, по какъв начин си ги приказват въпросните недомислия, като че ли едвам се намерят на дума. Дори сами на себе си имат вяра, че към момента някой ги слуша и се преценява с тях. Буквално преди дни Рубио сподели, че не вижда повече никакъв смисъл в глобите против Русия, че няма какво повече да се направи. Това може да се одобри и като внимателен отговор, дали Русия ще вземе да заплаща контрибуции. Всичкото, би трябвало да сме сигурни, доста добре се схваща в Брюксел, само че зад кадър, в диалози за вътрешна приложимост. Русия си има свои визии за следвоенното време и няма да остане без ангажимент към възобновяване на последствията. Нейната грижа обаче, което ще изиска също значителен финансов
Нейните размишления наложително са лимитирани от няколко условия. Първото, което неотдавна лъсна тъй че и глухите чуха и слепите видяха, беше, че от парите, които са се давали до момента в Украйна, нищо не е останало. Безспорно част от тях са отишли за военните потребности, друга част са употребявани за покриване на настоящите разноски по държавните отговорности към популацията. Вече потвърдено стана ясно обаче, че непредсказуема част от тях са просто откраднати. В момента върви някакво следствие по тази причина какъв % от цялата сума на тънка струйка се е изтекла в незнайни направления.
Между прочее, още от първия ден в Белия дом започнаха да приказват за байдановското завещание от прикрити и замъглени покупко-продажби с Украйна, от безотговорно и безотчетно прекачване на суми. Ванс прекрачи през разпоредбите на демокрацията и в Мюнхен непосредствено съобщи, че занапред ще се търси отговор, къде са въпросните 300 милиарда, които са отишли в Украйна и никой в никакъв случай не е чул и видял защо тъкмо са употребявани. Дали антикорупционните следствия в Киев ще дадат някакъв резултат е много подозрително. Много е евентуално това да бъде следващата димка, която е нужна все още, с цел да се сътвори усещането, че Украйна се е заела крепко с битката с корупцията. Което, да не забравяме, е едно от изискванията за нейното приемане в Европейския съюз. Че вследствие на подхванатите дейности няма да бъде намерено, къде са изтекли въпросните пари, е по всяка възможност поръчково предопределено. Ако въпреки всичко решат проверяващите органи в Украйна, побутнати от сътрудниците им от ФБР, в действителност да се заемат отговорно със задачата, то по-скоро би трябвало да се изнесат отвън Украйна и да видят къде, кой, с какви пари и при какви условия живее, защо ги харчи и къде ги складира за бъдещето си, не украинско, а частно, лично. Няма потребност да загатваме вестникарската информация за вилите и дворците, за проспериращия бизнес и първокласен живот в страните, където обитава украинската „ диаспора “. Без да сме специалисти прозиращи в бъдещето, ще се досетим, че от дълго време всичко е изнесено, тъй като от години насам Украйна живее на правилото - нямаме пари, дайте. Понеже все за оръжие си приказваме и това би трябвало да е някакъв тип политически револвер, непрекъснато и непрестанно ориентиран в главите на брюкселските ни политици, които при подобен чиста проба шантаж с или без Съединени американски щати изкопават непрестанно от някъде следващите милиарди. С други думи, Урсула няма късмет да се надява, че Украйна би могла сама нещо да направи, когато ще би трябвало да се оправя след войната.
Другият вид, обявен от госпожата, е нейната лелеяната фантазия, Русия да бъде наказана да заплати дистрибуции, с които да се възвърне Украйна. Интересно, да не кажа, занимателно е да ги гледа човек по брюкселските трибуни като в паноптикум на овехтяли политици, по какъв начин си ги приказват въпросните недомислия, като че ли едвам се намерят на дума. Дори сами на себе си имат вяра, че към момента някой ги слуша и се преценява с тях. Буквално преди дни Рубио сподели, че не вижда повече никакъв смисъл в глобите против Русия, че няма какво повече да се направи. Това може да се одобри и като внимателен отговор, дали Русия ще вземе да заплаща контрибуции. Всичкото, би трябвало да сме сигурни, доста добре се схваща в Брюксел, само че зад кадър, в диалози за вътрешна приложимост. Русия си има свои визии за следвоенното време и няма да остане без ангажимент към възобновяване на последствията. Нейната грижа обаче, което ще изиска също значителен финансов
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ




