Интервюто с Роналдо: Юве ме искаше най-силно от всички
След като се трансформира в спонсор на стрийминг платформата DAZN, която предава извънредно всяка седмица мачовете от Серия А в Италия, Кристиано Роналдо я уважи с дълго изявление. В него португалският ас приказва нашироко по тематики като прекосяването си в Ювентус това лято, първите си седмици в клуба и Торино, гола си със задна ножица във към този момент новия си дом напролет и за децата си.
- Как се чувствате в Торино?
- Много добре, доста съм благополучен. Отборът е доста добър, изненада ме позитивно. Тренираме доста крепко всеки ден, няма и един лек ден тук.
- Истина ли е това, че италианците упражняват доста крепко?
- Ами да, а и ми харесва по какъв начин се трудят, самосъзнанието им. Големи експерти са и по тази причина и се усещам доста уютно тук.
- Защо избрахте Ювентус?
- Има неща в живота, които се случват с причина, и в този момент тъкмо това и стана. Не чаках да заиграя тук, но някои неща се случват някак естествено. Както всички знаят, Юве е един от най-хубавите тимове в света и решението беше елементарно. Разбира се, стореното от мен в Мадрид бе необикновено, завоювах всичко и имам доста другари там, пък и фамилията ми живее в града. При все това, решението да дойда в този извънреден клуб беше елементарно. От Юве потвърдиха, че ме желаят най-силно от всички. Дадоха ми късмет и в този момент съм благополучен. Искам и тук да напиша история.
- Вкарахте един от най-хубавите голове в историята на Шампионската лига точно против Юве и получихте за премия аплодисменти на крайници от неговата аудитория. Това повлия ли на решението Ви?
- Някои споделят, че да, други – че не. Мога да кажа единствено, че дребните елементи вършат разликата, така че… Да речем, че това, което видях на този стадион улесни всичко, почтено казано. Съжалявам, че вкарах против сегашния си тим, но това е в предишното. Това беше най-хубавият гол в моята кариера и когато видях, че хората го приветстват, останах безгласен. Никога не бях изживявал нещо сходно.
- Целта този сезон трофеят в Шампионската лига ли е?
- Естествено. Искам да печеля тази купа с Юве. Ще дадем всичко, само че няма да се вманиачаваме. Може да стане още тази година, в случай че ли не – след две или след три… Важното за този клуб е да печели Серия А и Купата на Италия, както и да стига в същото време надалеч в Шампионската лига.
- Отстъпиха ви №7…
- Да, той ми е обичаният. Говорих с клуба и с Хуан Куадрадо, който ми сподели: „ Няма проблем, правя отстъпка ти го с огромна наслада.” Всичко мина добре. Изненада ме готовността и на клуба, и на самия Куадрадо.
- Казвахте, че Алекс Фъргюсън е като татко за Вас. Продължавате ли да го мислите?
- Разбира се. Той беше свръхважен при започване на моята кариера. Когато дойдох в Манчестър Юнайтед от Спортинг (Лисабон), още бях с португалски нрав: прекомерно доста финтове, постоянно вземах неверното решение на терена. Алекс ми оказа помощ да се подобря. В Премиър Лийг играта е доста твърда и той ме научи на всичко. Затова и го считам за футболния си татко.
- Как се справяте със напрежението?
- Не е елементарно, само че от време на време обичам да играя напрегнат, позитивно напрежение. Нагърбването с прекалено много отговорности може да се окаже отрицателно, само че е част от работата, част е от това да си CR7. Не е проблем, зная по какъв начин да се оправям.
- Как се чувствате с три нови дечица у дома?
- Невероятно е. Всеки ден узнавам нещо ново. Хубаво е да ги виждаш по какъв начин порастват – въпросите, които ти задават, методът, по който те гледат и ти се усмихват… Прекарвам идеално, любувам се на всеки момент освен с най-големия Кристиано, който е на осем годинки. Винаги ми споделят „ тате” и чувството е необикновено. Сега имам две дребни момиченца и едно момченце, които стартират да приказват, да прохождат – това е отлично пътешестване. Те са моята мотивация да ставам всеки ден и да бъда сполучлив. Чувствам се блажен.
- Как одобри Кристиано-младши идването на новите си братче и сестричета? Понякога децата стават ревностни, състезателни…
- Е, той си е доста спортен темперамент. Както бях и аз като дребен, не обича да губи. Ще бъде като мен, сигурен съм на 100%. Гледам да го изучавам на някои неща, само че решението за бъдещето му ще си е негово и аз постоянно ще го поддържам. Естествено, бих желал да стане футболист, тъй като и той споделя моята пристрастеност към играта. Има мощ, техника, добър удар… само че самичък ще си реши, още е дребен. Не желая да го прилепям, макар че за мен би било сбъдната фантазия да го видя по какъв начин се трансформира във футболист.
- Когато бяхте дребен, имаше ли някой по-добър от Вас?
- Не мисля (б.и. – разсмива се). Имаше доста положителни играчи, с огромен гений, но психическият аспект е най-важното нещо. За да стигнеш до триумфа, би трябвало да се жертваш. Помня по какъв начин на 11, 12, 13 години имах все същата фантазия – да стана футболист, и я реализирах с помощта на своите старания. Това е, което прави разликата.
- В тези времена ли се зароди пристрастеността Ви към футбола?
- Може би. Както към този момент споделих, не бях изключително добър в учебно заведение, само че за мен животът е най-важното учебно заведение. На 11 годинки напуснах родителите си и отидох в различен град, а това беше доста сложна стъпка. Трябваше да пониквам самичък. Разбира се, имах своите другарчета, само че не и фамилията си. Беше тежко, само че ми оказа помощ да стана мощен. Винаги има време да се научиш на нещо ново – вземаш една книга и се учиш. Това не е проблем за мен. Подобрих се доста, даже научих британски (б.и. – засмива се). Достигнах положително равнище на другарство, хората ме схващат и това е най-важното.
- Използвате ли този си нрав и в други връзки? Например, харесвате модата, да се обличате добре…
- Не изключително. Не съм луд по външността си, аз съм си хубавец по природа (б.и. – смее се). Това е смешка, само че всичко е значимо: да имаш добър външен тип, добър аромат… Това не важи единствено за дамите, а и за всички. Кой не обича да види някого добре облечен, без значение дали мъже, или дами!? Това е част от нашата просвета. Тъй че един подробност прави разликата.
- Гледате ли други спортове в свободното си време?
Да, обичам да вземем за пример борбите в UFC, също по този начин тениса и баскетбола. Тенисът на маса е вторият спорт, в който нещата ми се получават най-добре. Най-много обаче виждам борбите в UFC.
- Как се чувствате в Торино?
- Много добре, доста съм благополучен. Отборът е доста добър, изненада ме позитивно. Тренираме доста крепко всеки ден, няма и един лек ден тук.
- Истина ли е това, че италианците упражняват доста крепко?
- Ами да, а и ми харесва по какъв начин се трудят, самосъзнанието им. Големи експерти са и по тази причина и се усещам доста уютно тук.
- Защо избрахте Ювентус?
- Има неща в живота, които се случват с причина, и в този момент тъкмо това и стана. Не чаках да заиграя тук, но някои неща се случват някак естествено. Както всички знаят, Юве е един от най-хубавите тимове в света и решението беше елементарно. Разбира се, стореното от мен в Мадрид бе необикновено, завоювах всичко и имам доста другари там, пък и фамилията ми живее в града. При все това, решението да дойда в този извънреден клуб беше елементарно. От Юве потвърдиха, че ме желаят най-силно от всички. Дадоха ми късмет и в този момент съм благополучен. Искам и тук да напиша история.
- Вкарахте един от най-хубавите голове в историята на Шампионската лига точно против Юве и получихте за премия аплодисменти на крайници от неговата аудитория. Това повлия ли на решението Ви?
- Някои споделят, че да, други – че не. Мога да кажа единствено, че дребните елементи вършат разликата, така че… Да речем, че това, което видях на този стадион улесни всичко, почтено казано. Съжалявам, че вкарах против сегашния си тим, но това е в предишното. Това беше най-хубавият гол в моята кариера и когато видях, че хората го приветстват, останах безгласен. Никога не бях изживявал нещо сходно.
- Целта този сезон трофеят в Шампионската лига ли е?
- Естествено. Искам да печеля тази купа с Юве. Ще дадем всичко, само че няма да се вманиачаваме. Може да стане още тази година, в случай че ли не – след две или след три… Важното за този клуб е да печели Серия А и Купата на Италия, както и да стига в същото време надалеч в Шампионската лига.
- Отстъпиха ви №7…
- Да, той ми е обичаният. Говорих с клуба и с Хуан Куадрадо, който ми сподели: „ Няма проблем, правя отстъпка ти го с огромна наслада.” Всичко мина добре. Изненада ме готовността и на клуба, и на самия Куадрадо.
- Казвахте, че Алекс Фъргюсън е като татко за Вас. Продължавате ли да го мислите?
- Разбира се. Той беше свръхважен при започване на моята кариера. Когато дойдох в Манчестър Юнайтед от Спортинг (Лисабон), още бях с португалски нрав: прекомерно доста финтове, постоянно вземах неверното решение на терена. Алекс ми оказа помощ да се подобря. В Премиър Лийг играта е доста твърда и той ме научи на всичко. Затова и го считам за футболния си татко.
- Как се справяте със напрежението?
- Не е елементарно, само че от време на време обичам да играя напрегнат, позитивно напрежение. Нагърбването с прекалено много отговорности може да се окаже отрицателно, само че е част от работата, част е от това да си CR7. Не е проблем, зная по какъв начин да се оправям.
- Как се чувствате с три нови дечица у дома?
- Невероятно е. Всеки ден узнавам нещо ново. Хубаво е да ги виждаш по какъв начин порастват – въпросите, които ти задават, методът, по който те гледат и ти се усмихват… Прекарвам идеално, любувам се на всеки момент освен с най-големия Кристиано, който е на осем годинки. Винаги ми споделят „ тате” и чувството е необикновено. Сега имам две дребни момиченца и едно момченце, които стартират да приказват, да прохождат – това е отлично пътешестване. Те са моята мотивация да ставам всеки ден и да бъда сполучлив. Чувствам се блажен.
- Как одобри Кристиано-младши идването на новите си братче и сестричета? Понякога децата стават ревностни, състезателни…
- Е, той си е доста спортен темперамент. Както бях и аз като дребен, не обича да губи. Ще бъде като мен, сигурен съм на 100%. Гледам да го изучавам на някои неща, само че решението за бъдещето му ще си е негово и аз постоянно ще го поддържам. Естествено, бих желал да стане футболист, тъй като и той споделя моята пристрастеност към играта. Има мощ, техника, добър удар… само че самичък ще си реши, още е дребен. Не желая да го прилепям, макар че за мен би било сбъдната фантазия да го видя по какъв начин се трансформира във футболист.
- Когато бяхте дребен, имаше ли някой по-добър от Вас?
- Не мисля (б.и. – разсмива се). Имаше доста положителни играчи, с огромен гений, но психическият аспект е най-важното нещо. За да стигнеш до триумфа, би трябвало да се жертваш. Помня по какъв начин на 11, 12, 13 години имах все същата фантазия – да стана футболист, и я реализирах с помощта на своите старания. Това е, което прави разликата.
- В тези времена ли се зароди пристрастеността Ви към футбола?
- Може би. Както към този момент споделих, не бях изключително добър в учебно заведение, само че за мен животът е най-важното учебно заведение. На 11 годинки напуснах родителите си и отидох в различен град, а това беше доста сложна стъпка. Трябваше да пониквам самичък. Разбира се, имах своите другарчета, само че не и фамилията си. Беше тежко, само че ми оказа помощ да стана мощен. Винаги има време да се научиш на нещо ново – вземаш една книга и се учиш. Това не е проблем за мен. Подобрих се доста, даже научих британски (б.и. – засмива се). Достигнах положително равнище на другарство, хората ме схващат и това е най-важното.
- Използвате ли този си нрав и в други връзки? Например, харесвате модата, да се обличате добре…
- Не изключително. Не съм луд по външността си, аз съм си хубавец по природа (б.и. – смее се). Това е смешка, само че всичко е значимо: да имаш добър външен тип, добър аромат… Това не важи единствено за дамите, а и за всички. Кой не обича да види някого добре облечен, без значение дали мъже, или дами!? Това е част от нашата просвета. Тъй че един подробност прави разликата.
- Гледате ли други спортове в свободното си време?
Да, обичам да вземем за пример борбите в UFC, също по този начин тениса и баскетбола. Тенисът на маса е вторият спорт, в който нещата ми се получават най-добре. Най-много обаче виждам борбите в UFC.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ