Най-добрият мой приятел: Дневникът
След като се отървал от наказването на боговете да трансформира в злато всичко, до което се допира, алчният цар Мидас, бродейки из гори и поля, срещнал бога на веселието Пан и станал негов поддръжник. Възхищавал се най-много от музиката му, която намирал за по-възвишена и от Аполоновите песни. Пан се ласкаел от похвалите и един ден дори провокирал
русокосия господ да се надсвирват.Цар Мидас считал, че пред флейтата на неговия другар златната лира на Аполон е безсъдържателност. За нелепостта си бил „ награден “ от бога на музиката с магарешки уши. Сломен и трагичен, Мидас намерил дребна разтуха от срама, като споделил със своя бръснар сполетялата го неволя. Накарал го да се закълне в боговете и в живота си, че няма да каже нищо за това, което ще види, заплашил го, че ще му отреже главата, в случай че прошушне даже една думичка, и се посочил без чалма.Ден и нощ разяждала тайната на Мидас клетия бербер, само че не смеел да каже нищо на никого. Когато станало невероятно да скрива повече това, което знае, излязъл от града, изкопал дупка в земята и като се уверил, че е самичък, навел се и три пъти извикал в рова: „ Цар Мидас има магарешки уши, пепеляви, огромни и космати “. След това хвърлил пръст в дупката и омекотен се върнал у дома.Над дупката израснала тръстика и след време тръгнала мълва, че като духне вятърът, тръстиката шепти една загадка. Всички се стекли да видят това знамение и в действителност при най-малкия ветрец стъблата се поклащали и шепнели: „ Цар Мидас има магарешки уши, пепеляви, огромни и космати “.И по този начин се разчула по целия свят тайната на нещастния цар, която и ние знаем.Днес на нас не ни се постанова да копаем дълбоки ями, в които да хвърляме изгарящи секрети. За всеки от нас има ъгъл, населяван от секрети, интимни, надълбоко персонални, деликатни, които не би желал да бъдат узнати от другите. Той се назовава персонален дневник. От времето на Марк Аврелий до през днешния ден дневникът е непосредствен и правилен другар, с който споделяме съкровени размишления по тематики, които ни вълнуват. Той е постоянно разполагаем, търпеливо слуша, не ни кори, не ни съди, очевидец на възходи и падения, оказва помощ ни да надмогнем мощни отклонения, които биха ни извадили от релси. Писането в дневник е едно чудно пътешестване по стръмния път на себепознанието. Безценно.Единствено от себе си зависим„ Където и да сме, във всеки час.
И щастието можем да намерим
Единствено в самите нас. “
Оливър Голдсмит
Гръцкият мъдрец Сократ, с който се свързва и известната поговорка „ Опознай себе си “, е употребявал система на преподаване, включваща разговори – въпроси и отговори, които свеждат дадената тематика до фундаментално равнище. Докато пишем дневник, задаваме въпроси за живота, адресирани към самите нас. Да станеш очевидец на благосъстоянието на човешката природа и да можеш да го видиш написано, в действителност ти разрешава да опознаеш себе си.Дневникът черпи своето влияние и значително се дефинира от своята спонтанност и непосредственост; това е запис на персонални размисли върху събитията от деня. Той е огледало, в което отразяваме потока на нашия живот. Той е другар, консултант и очевидец на нашата персонална история. Помага ни да разберем кои сме в действителност и къде желаеме да стигнем. Пази историята ни жива, както и произлизащите от нея страсти и размисли.Кой не е минал през тази фаза в младостта си, с първите пеперуди в стомаха и прималяването при съзерцание на облика на обичания човек. Личният дневник е като загадка книга, в която записваме най-съкровеното. Това е място, където можем да се откъснем от външния свят и да отразим своите вътрешни съмнения. Дневникът е повече от просто запис на събития – той е отражение на нашата душа и развиването ни като персони.Кралица Виктория е водила дневник през по-голямата част от живота си – в продължение на съвсем шестдесет и девет години. Писала е по 2400 думи на ден и посредством персоналните си прекарвания е отразила една цяла историческа ера. Била е открита и непринудена в разказите си.
След гибелта на кралицата фамилният съвет взема решение да отстрани част от написаното, считано за не доста подходящо. Така от нейните дневници са останали общо 141 тома, или 43 765 страници.Освен скъпите текстове те съдържат и рисунки, съпътстващи някои от записките и основани от ръката на кралицата.
Воденето на дневник е самобитна картина на нашата душевна еволюция. Тя отразява нашите победи и провали, наслади и тъги, фантазии и страхове. Този развой на самоанализ ни оказва помощ да се разберем по-дълбоко и да намерим по-добри способи за справяне с провокациите, които срещаме по пътя си.
Създавайки персонален дневник, ние също по този начин поемаме отговорност за своята лична история. С годините той става самобитен справочник, който ни припомня от кое място идваме и къде желаеме да отидем. Писането на дневник освен ни оказва помощ да се разберем по-добре, само че и да подобрим уменията си за изложение. Думите стават нашите спътници в себеоткриването, позволявайки ни да назовем и изразим по-добре комплицирани страсти.Въпреки софтуерния прогрес през днешния ден дневникът остава мястото, където няма състезание за внимание или предпочитание за утвърждение. Той дава скъпа опция да се свържем със самите себе си в свят, препълнен със суетност и информативен безпорядък. Дневникът служи като несъмнено леговище, в което можем да споделяме усеща или настроения, от време на време прекомерно мъчителни, с цел да бъдат изразени в обществена среда. Независимо дали става дума за изтичане на отвращение, нови любовни трепети или тъга за загубата на обичан човек, освобождението на мислите и страстите оказва помощ да се усещаме по-щастливи, разтоварвайки ни от тежестта им, ако останат затворени вътре в нас. Така понижаваме напрежението, който трупаме всекидневно.Живеем живот на бързи обороти. Ако не понижим темпото понякога, може и да го пропуснем. Воденето на дневник е добър метод да поспрем, да създадем крачката обратно и да помислим върху себе си. Всичко това понижава депресивните мисли и държание, като обезпечава на пишещия по-голям надзор, и има дългогодишен резултат върху психологичното здраве.Днес посещаваме психоаналитиците си, като че ли отиваме на коафьор. Всеки път като чуя за подобен сеанс, досещам се случая с пациентка на Фройд, отишла при него, оплаквайки се от стомашни болки и меланхолия, свързани с менструалния ѝ цикъл. Фройд я диагностицира с хистерия и „ несъразмерна мастурбация “, нещо, което съгласно него е психологично заболяване и коренът на всяка взаимозависимост, както написа в резюмето „ Мастурбация, пристрастяване и обсесивна невроза “. Назначено е лекуване: каутеризация на носа, защото той бил свързван с гениталиите и интервенцията върху него можела да потуши полови проблеми като този на Ема (пациентката му).По това време Фройд бил под въздействието на Вилхелм Флис, експерт по уши, нос и гърло. Флис създал псевдонаучни теории, че половите проблеми са свързани с носа посредством хипотетична назогенитална връзка. Флис лекувал „ назална рефлексна невроза “ посредством обгаряне на вътрешността на носа под локална упойка. Операцията на Ема се оказала пагубна, стигнало се до щедро, повтарящо се кръвотечение от носа; Флис бил не запомнил марля в носната празнина на оперираната, чието следващо премахване я оставя трайно обезобразена. Фройд прави умозаключение, че постоперативните кръвоизливи на пациентката са били „ кървене на предпочитание “, породени от нейния хистеричен блян за обичта на другите.Е, сигурно дневникът не би ви подвел по сходен метод. Намираме същински другар при отваряне на всяка нова страница в него. Правя го в този момент и аз. Надявам се с цялото си сърце да мога да напиша върху нея неща, от които в никакъв случай няма да се срамя. С всеки идващ ден, скъпи дневнико, ще опознаваш по-добре моите лъкатушещи мисли, хрумвания и въображение. И знам, че в никакъв случай няма да ме предадеш.
русокосия господ да се надсвирват.Цар Мидас считал, че пред флейтата на неговия другар златната лира на Аполон е безсъдържателност. За нелепостта си бил „ награден “ от бога на музиката с магарешки уши. Сломен и трагичен, Мидас намерил дребна разтуха от срама, като споделил със своя бръснар сполетялата го неволя. Накарал го да се закълне в боговете и в живота си, че няма да каже нищо за това, което ще види, заплашил го, че ще му отреже главата, в случай че прошушне даже една думичка, и се посочил без чалма.Ден и нощ разяждала тайната на Мидас клетия бербер, само че не смеел да каже нищо на никого. Когато станало невероятно да скрива повече това, което знае, излязъл от града, изкопал дупка в земята и като се уверил, че е самичък, навел се и три пъти извикал в рова: „ Цар Мидас има магарешки уши, пепеляви, огромни и космати “. След това хвърлил пръст в дупката и омекотен се върнал у дома.Над дупката израснала тръстика и след време тръгнала мълва, че като духне вятърът, тръстиката шепти една загадка. Всички се стекли да видят това знамение и в действителност при най-малкия ветрец стъблата се поклащали и шепнели: „ Цар Мидас има магарешки уши, пепеляви, огромни и космати “.И по този начин се разчула по целия свят тайната на нещастния цар, която и ние знаем.Днес на нас не ни се постанова да копаем дълбоки ями, в които да хвърляме изгарящи секрети. За всеки от нас има ъгъл, населяван от секрети, интимни, надълбоко персонални, деликатни, които не би желал да бъдат узнати от другите. Той се назовава персонален дневник. От времето на Марк Аврелий до през днешния ден дневникът е непосредствен и правилен другар, с който споделяме съкровени размишления по тематики, които ни вълнуват. Той е постоянно разполагаем, търпеливо слуша, не ни кори, не ни съди, очевидец на възходи и падения, оказва помощ ни да надмогнем мощни отклонения, които биха ни извадили от релси. Писането в дневник е едно чудно пътешестване по стръмния път на себепознанието. Безценно.Единствено от себе си зависим„ Където и да сме, във всеки час.
И щастието можем да намерим
Единствено в самите нас. “
Оливър Голдсмит
Гръцкият мъдрец Сократ, с който се свързва и известната поговорка „ Опознай себе си “, е употребявал система на преподаване, включваща разговори – въпроси и отговори, които свеждат дадената тематика до фундаментално равнище. Докато пишем дневник, задаваме въпроси за живота, адресирани към самите нас. Да станеш очевидец на благосъстоянието на човешката природа и да можеш да го видиш написано, в действителност ти разрешава да опознаеш себе си.Дневникът черпи своето влияние и значително се дефинира от своята спонтанност и непосредственост; това е запис на персонални размисли върху събитията от деня. Той е огледало, в което отразяваме потока на нашия живот. Той е другар, консултант и очевидец на нашата персонална история. Помага ни да разберем кои сме в действителност и къде желаеме да стигнем. Пази историята ни жива, както и произлизащите от нея страсти и размисли.Кой не е минал през тази фаза в младостта си, с първите пеперуди в стомаха и прималяването при съзерцание на облика на обичания човек. Личният дневник е като загадка книга, в която записваме най-съкровеното. Това е място, където можем да се откъснем от външния свят и да отразим своите вътрешни съмнения. Дневникът е повече от просто запис на събития – той е отражение на нашата душа и развиването ни като персони.Кралица Виктория е водила дневник през по-голямата част от живота си – в продължение на съвсем шестдесет и девет години. Писала е по 2400 думи на ден и посредством персоналните си прекарвания е отразила една цяла историческа ера. Била е открита и непринудена в разказите си.
След гибелта на кралицата фамилният съвет взема решение да отстрани част от написаното, считано за не доста подходящо. Така от нейните дневници са останали общо 141 тома, или 43 765 страници.Освен скъпите текстове те съдържат и рисунки, съпътстващи някои от записките и основани от ръката на кралицата. Воденето на дневник е самобитна картина на нашата душевна еволюция. Тя отразява нашите победи и провали, наслади и тъги, фантазии и страхове. Този развой на самоанализ ни оказва помощ да се разберем по-дълбоко и да намерим по-добри способи за справяне с провокациите, които срещаме по пътя си.
Създавайки персонален дневник, ние също по този начин поемаме отговорност за своята лична история. С годините той става самобитен справочник, който ни припомня от кое място идваме и къде желаеме да отидем. Писането на дневник освен ни оказва помощ да се разберем по-добре, само че и да подобрим уменията си за изложение. Думите стават нашите спътници в себеоткриването, позволявайки ни да назовем и изразим по-добре комплицирани страсти.Въпреки софтуерния прогрес през днешния ден дневникът остава мястото, където няма състезание за внимание или предпочитание за утвърждение. Той дава скъпа опция да се свържем със самите себе си в свят, препълнен със суетност и информативен безпорядък. Дневникът служи като несъмнено леговище, в което можем да споделяме усеща или настроения, от време на време прекомерно мъчителни, с цел да бъдат изразени в обществена среда. Независимо дали става дума за изтичане на отвращение, нови любовни трепети или тъга за загубата на обичан човек, освобождението на мислите и страстите оказва помощ да се усещаме по-щастливи, разтоварвайки ни от тежестта им, ако останат затворени вътре в нас. Така понижаваме напрежението, който трупаме всекидневно.Живеем живот на бързи обороти. Ако не понижим темпото понякога, може и да го пропуснем. Воденето на дневник е добър метод да поспрем, да създадем крачката обратно и да помислим върху себе си. Всичко това понижава депресивните мисли и държание, като обезпечава на пишещия по-голям надзор, и има дългогодишен резултат върху психологичното здраве.Днес посещаваме психоаналитиците си, като че ли отиваме на коафьор. Всеки път като чуя за подобен сеанс, досещам се случая с пациентка на Фройд, отишла при него, оплаквайки се от стомашни болки и меланхолия, свързани с менструалния ѝ цикъл. Фройд я диагностицира с хистерия и „ несъразмерна мастурбация “, нещо, което съгласно него е психологично заболяване и коренът на всяка взаимозависимост, както написа в резюмето „ Мастурбация, пристрастяване и обсесивна невроза “. Назначено е лекуване: каутеризация на носа, защото той бил свързван с гениталиите и интервенцията върху него можела да потуши полови проблеми като този на Ема (пациентката му).По това време Фройд бил под въздействието на Вилхелм Флис, експерт по уши, нос и гърло. Флис създал псевдонаучни теории, че половите проблеми са свързани с носа посредством хипотетична назогенитална връзка. Флис лекувал „ назална рефлексна невроза “ посредством обгаряне на вътрешността на носа под локална упойка. Операцията на Ема се оказала пагубна, стигнало се до щедро, повтарящо се кръвотечение от носа; Флис бил не запомнил марля в носната празнина на оперираната, чието следващо премахване я оставя трайно обезобразена. Фройд прави умозаключение, че постоперативните кръвоизливи на пациентката са били „ кървене на предпочитание “, породени от нейния хистеричен блян за обичта на другите.Е, сигурно дневникът не би ви подвел по сходен метод. Намираме същински другар при отваряне на всяка нова страница в него. Правя го в този момент и аз. Надявам се с цялото си сърце да мога да напиша върху нея неща, от които в никакъв случай няма да се срамя. С всеки идващ ден, скъпи дневнико, ще опознаваш по-добре моите лъкатушещи мисли, хрумвания и въображение. И знам, че в никакъв случай няма да ме предадеш. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ