Пандемията коронавирус: Къде се насадиха общинските власти?
След като счупихме върха по признати в болница с диагноза " COVID-19 ", счупихме и върха по признатите в интензивно поделение, вървим към нови върхове по смъртност, към момента само приказваме за нови ограничения.
Вчера, 17 март, през целия ден Щабът на София не можа да реши какво да прави. И това при 638 на 100 000 заболели, т.е. равнище, което от дълго време надвишава всички допустими граници. В Плевен пък, откакто имаше офанзива с елеклери против шефа на РЗИ Плевен поради стягането, се стигна до разпоредби за разхлабване на ограничения, въпреки региона да е по-напред по заболеваемост даже от София – 647 на 100 000, и е близо до акъла да се сетим за какво.
Затова и не стартирам с рецензиите към общинските управляващи – тъй като първо би трябвало да се погледнем самите ние. Разпространението на болестта зависи от самостоятелното ни държание и страдат всички единствено тъй като в България има един куп мърлячи, които не желаят да си сложат маската на носа и не желаят като са в затворено помещение да не се бутат един в различен, да не се събират на групички и да си приказват като на женитба – гласовито, с доста " а " и " о ", че вирусът по-лесно да върви. А образеца на мърлячите от дълго време ни докара дотук, тъй като те станаха емблема на триумфа у нас – вместо познания, просветеност и предвидливост, от дълго време всеобщо нападателната нецензурност и калинкоподобната овчедушност дефинират по какъв начин се развива тази страна.
Точно в такава обстановка обаче си личи и кой властник фактически е властник. Сега приказваме за времена на рецесия – лесни решения няма. Но във времена на рецесия си личи кой може, кой съумява да оцени вярно обстановката и да измисли работещо решение, много постоянно даже такова, което още не е прилагано – тъй като е имал смелостта да се довери на мозъка, знанията и интуицията си. Да, цената почтено е доста висока. Неблагодарници и потърпевши постоянно има, а откогато има обществени мрежи, към този момент са доста по-видими какъв брой са. Но ръководството е отговорност към другите, даже когато са безотговорни. Който не желае да носи такава отговорност, не ръководи – никой не го кара принудително.
Едно е несъмнено - при рецесии се вземат решения по какъв начин да бъдат ръководени, без значение какви. Не можеш постоянно да се чудиш и да чакаш всичко да се размине или този над теб да каже! Това се назовава децентрализация - по тази причина има общински управляващи, тъй като познават по-добре спецификите на районите и следва да употребяват това знание за по-адекватни решения, които да са по-бързи даже от решения на национално равнище.
Автор: Ивайло Ачев
Вчера, 17 март, през целия ден Щабът на София не можа да реши какво да прави. И това при 638 на 100 000 заболели, т.е. равнище, което от дълго време надвишава всички допустими граници. В Плевен пък, откакто имаше офанзива с елеклери против шефа на РЗИ Плевен поради стягането, се стигна до разпоредби за разхлабване на ограничения, въпреки региона да е по-напред по заболеваемост даже от София – 647 на 100 000, и е близо до акъла да се сетим за какво.
Затова и не стартирам с рецензиите към общинските управляващи – тъй като първо би трябвало да се погледнем самите ние. Разпространението на болестта зависи от самостоятелното ни държание и страдат всички единствено тъй като в България има един куп мърлячи, които не желаят да си сложат маската на носа и не желаят като са в затворено помещение да не се бутат един в различен, да не се събират на групички и да си приказват като на женитба – гласовито, с доста " а " и " о ", че вирусът по-лесно да върви. А образеца на мърлячите от дълго време ни докара дотук, тъй като те станаха емблема на триумфа у нас – вместо познания, просветеност и предвидливост, от дълго време всеобщо нападателната нецензурност и калинкоподобната овчедушност дефинират по какъв начин се развива тази страна.
Точно в такава обстановка обаче си личи и кой властник фактически е властник. Сега приказваме за времена на рецесия – лесни решения няма. Но във времена на рецесия си личи кой може, кой съумява да оцени вярно обстановката и да измисли работещо решение, много постоянно даже такова, което още не е прилагано – тъй като е имал смелостта да се довери на мозъка, знанията и интуицията си. Да, цената почтено е доста висока. Неблагодарници и потърпевши постоянно има, а откогато има обществени мрежи, към този момент са доста по-видими какъв брой са. Но ръководството е отговорност към другите, даже когато са безотговорни. Който не желае да носи такава отговорност, не ръководи – никой не го кара принудително.
Едно е несъмнено - при рецесии се вземат решения по какъв начин да бъдат ръководени, без значение какви. Не можеш постоянно да се чудиш и да чакаш всичко да се размине или този над теб да каже! Това се назовава децентрализация - по тази причина има общински управляващи, тъй като познават по-добре спецификите на районите и следва да употребяват това знание за по-адекватни решения, които да са по-бързи даже от решения на национално равнище.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ