Бащата, който откри сина си - за ужаса, благодарността и надеждата
След като сагата с изгубването, издирването и намирането на Иван завърши, мисля, че най-малкото, което дължа на всичките десетки хиляди, които се ангажираха с казуса, е признателност и пояснение. Пиша тук, тъй като не знам по какъв начин по различен метод да доближи до най-малко част от тях.
Така стартира дългия пост на един татко. Бащата, който насочи вик за помощ да открием изчезналия му наследник. След дни на паника, безуспешно търсене и кой знае какви мисли, минали през главата на бащата, в този момент той прави безмилостна дисекция на случилото се и претърпяното. В нея има от всичко - признателност към всичките ония 40 000 българи, споделили зова му; смут от преживяното; страховете на един родител; самопризнание за неточности в връзката с детето му; вяра, че съответното другарство и схващане със сина му малко по малко ще се случи.
Предлагаме ви целия пост на Йордан Данчев - един заслужен татко, който откри сина си с помощта на вас:
Благодаря всичките над 40 хиляди индивида, които споделиха зова ми за помощ! Благодарение на вас, след дни на безуспешно търсене, успяхме да намерим Иван за по-малко от 15 часа! Благодаря ви!
Благодаря на всички хора, които ми се обадиха и ми писаха с информация за Иван! Повече от 100 индивида се свързаха с мен и тяхната информация беше скъпа. Благодарение на вас Иван бе локализиран и открит! Иска ми се да загатна поименно всеки един от вас, само че за жалост това е невероятно, тъй като не желая да пропусна някого. БЛАГОДАРЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! Вие сте тези, които откриха Иван. Вие сте героите в тази неприятна история. БЛАГОДАРЯ!
Благодаря на приятелите си, които направиха даже и невъзможното, с цел да ми оказват помощ! Благодаря на Орлин, който ми даде автомобила си, с цел да търся с него Иван, тъй като моят е в нередовност! Благодаря на Галин, който от хиляди километри разстояние провежда хора, които да наблюдават за Иван на основни места, където се предполагаше, че може да се появи! Благодаря на брат ми и неговите другари, които задействаха всичките вероятни механизми за следене, въпреки Иван да беше изключил телефона си и спрял достъпа си до интернет! Благодаря на всеки, който се ангажира и направи всичко съгласно опциите си, с цел да бъде потребен! Благодаря ви!
С помощта и отдадеността на всички изброени горе хора, намерихме Иван във Варна. Отишъл е там с желанието да се откри - да си откри работа, квартира, да се реалокира да учи там и да се реалокира в баскетболния тим на Черно море. Представял си е по какъв начин ще ни се обажда по два пъти седмично, с цел да не се тормозим за него, и ще си устрои независим живот. Амбициозен проект е имал. Именно поради желанието му да си откри работа го открихме - доста хора го бяха забелязали няколко дни да обикаля зеленчуковата борса в града и да разпитва за работа. Там го и намерихме - за поредна нощ отишъл да си опита шанса, само че ние към този момент чакахме това и шансът се усмихна на нас.
Както споделих, дължа и пояснение за обстановката на всички познати и непознати хора, които бяха съпричастни с казуса, вложиха страст и сила в него и дадоха парченце от себе си за разрешаването му.
Колкото и да ми е неприятно да призная, повода за бягството на Иван е недобрата връзка по линията родител-дете. Скарал се е с майка си и брат си, от което се е почувствал неразбираем и не на място в дома им и е решил да стартира нов живот. Не се е обадил на мен, с цел да показа протичащото се, тъй като е предполагал, че просто ще ида и ще го прибера назад у дома. Ние, родителите му, сме позволили грешката, от която се опасява всеки родител - не сме съумели да изградим верен и съответен метод за другарство и схващане със сина си в най-трудната за него възраст - тийнейджърските години. Аз за себе си виждам в това голям проблем и несправяне в ролята си на татко. Тъжно и неприятно ми е, че е по този начин, само че е по този начин и няма за какво да се пробвам да намеря повода отвън себе си.
По време на пътуването от Варна към София с Иван имахме задоволително време, с цел да изговорим неща, които е трябвало от дълго време да си кажем. И двамата си даваме ясна сметка за казуса и оттук насетне ще поставим старания, с цел да работим дейно върху оправянето с него. Майка му и брат му също, несъмнено.
Понеже получихме много обвинявания, че сме знаели къде е Иван, само че сме криели и просто сме драматизирали из интернет, че го търсим, въпреки по никакъв метод да не усещам виновност от дейностите си и да не дължа пояснение за тях, считам за потребно да опиша, с цел да обърна внимание и на тънките аспекти, съпътстващи казуса и изобщо проблемите от това естество. След като в 18:00 часа в понеделник беше изрично ясно, че Иван е във Варна и тръгнахме натам, полицията ни посъветва да не разгласяваме обществено тази информация, с цел да не стигне до него и това, че е локализиран, да го изплаши и да го накара да тръгне още веднъж в незнайна посока.
И това беше напълно логически и съответен метод, тъй като да намерим детето си беше единственият ни приоритет и информирането в обществените мрежи за напредъка в издирването само би могло да навреди. Поради същата причина отказахме да дадем телевизионна публичност и на многото публицисти, които ни потърсиха. Надявам се тези, които размахват пръст против дейностите на родител, който обезверено търси избягалото си дете, и които нямат ни най-малка визия за аргументите и следствията от тези дейности в такава спешна обстановка, да си дадат сметка, че неоправдателното държание, изключително когато е лишено от явен взор върху цялата картина, е всичко друго, само че не и съответно и градивно. Всичко това го споделям както от позицията си на “обвиняем”, по този начин и по принцип. Защото е значимо. Във всяка сходна отвратителна обстановка има време за дейности и време за обвинявания, само че тези две времена не са едно и също, ами се приоритизират поредно.
Надявам се никой в никакъв случай да не претърпява ужаса, в който бяхме ние през последните дни!
И още веднъж благодаря безпределно на всички, които помогнаха да намерим Иван! Цял живот ще съм ви признателен!
Така стартира дългия пост на един татко. Бащата, който насочи вик за помощ да открием изчезналия му наследник. След дни на паника, безуспешно търсене и кой знае какви мисли, минали през главата на бащата, в този момент той прави безмилостна дисекция на случилото се и претърпяното. В нея има от всичко - признателност към всичките ония 40 000 българи, споделили зова му; смут от преживяното; страховете на един родител; самопризнание за неточности в връзката с детето му; вяра, че съответното другарство и схващане със сина му малко по малко ще се случи.
Предлагаме ви целия пост на Йордан Данчев - един заслужен татко, който откри сина си с помощта на вас:
Благодаря всичките над 40 хиляди индивида, които споделиха зова ми за помощ! Благодарение на вас, след дни на безуспешно търсене, успяхме да намерим Иван за по-малко от 15 часа! Благодаря ви!
Благодаря на всички хора, които ми се обадиха и ми писаха с информация за Иван! Повече от 100 индивида се свързаха с мен и тяхната информация беше скъпа. Благодарение на вас Иван бе локализиран и открит! Иска ми се да загатна поименно всеки един от вас, само че за жалост това е невероятно, тъй като не желая да пропусна някого. БЛАГОДАРЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! Вие сте тези, които откриха Иван. Вие сте героите в тази неприятна история. БЛАГОДАРЯ!
Благодаря на приятелите си, които направиха даже и невъзможното, с цел да ми оказват помощ! Благодаря на Орлин, който ми даде автомобила си, с цел да търся с него Иван, тъй като моят е в нередовност! Благодаря на Галин, който от хиляди километри разстояние провежда хора, които да наблюдават за Иван на основни места, където се предполагаше, че може да се появи! Благодаря на брат ми и неговите другари, които задействаха всичките вероятни механизми за следене, въпреки Иван да беше изключил телефона си и спрял достъпа си до интернет! Благодаря на всеки, който се ангажира и направи всичко съгласно опциите си, с цел да бъде потребен! Благодаря ви!
С помощта и отдадеността на всички изброени горе хора, намерихме Иван във Варна. Отишъл е там с желанието да се откри - да си откри работа, квартира, да се реалокира да учи там и да се реалокира в баскетболния тим на Черно море. Представял си е по какъв начин ще ни се обажда по два пъти седмично, с цел да не се тормозим за него, и ще си устрои независим живот. Амбициозен проект е имал. Именно поради желанието му да си откри работа го открихме - доста хора го бяха забелязали няколко дни да обикаля зеленчуковата борса в града и да разпитва за работа. Там го и намерихме - за поредна нощ отишъл да си опита шанса, само че ние към този момент чакахме това и шансът се усмихна на нас.
Както споделих, дължа и пояснение за обстановката на всички познати и непознати хора, които бяха съпричастни с казуса, вложиха страст и сила в него и дадоха парченце от себе си за разрешаването му.
Колкото и да ми е неприятно да призная, повода за бягството на Иван е недобрата връзка по линията родител-дете. Скарал се е с майка си и брат си, от което се е почувствал неразбираем и не на място в дома им и е решил да стартира нов живот. Не се е обадил на мен, с цел да показа протичащото се, тъй като е предполагал, че просто ще ида и ще го прибера назад у дома. Ние, родителите му, сме позволили грешката, от която се опасява всеки родител - не сме съумели да изградим верен и съответен метод за другарство и схващане със сина си в най-трудната за него възраст - тийнейджърските години. Аз за себе си виждам в това голям проблем и несправяне в ролята си на татко. Тъжно и неприятно ми е, че е по този начин, само че е по този начин и няма за какво да се пробвам да намеря повода отвън себе си.
По време на пътуването от Варна към София с Иван имахме задоволително време, с цел да изговорим неща, които е трябвало от дълго време да си кажем. И двамата си даваме ясна сметка за казуса и оттук насетне ще поставим старания, с цел да работим дейно върху оправянето с него. Майка му и брат му също, несъмнено.
Понеже получихме много обвинявания, че сме знаели къде е Иван, само че сме криели и просто сме драматизирали из интернет, че го търсим, въпреки по никакъв метод да не усещам виновност от дейностите си и да не дължа пояснение за тях, считам за потребно да опиша, с цел да обърна внимание и на тънките аспекти, съпътстващи казуса и изобщо проблемите от това естество. След като в 18:00 часа в понеделник беше изрично ясно, че Иван е във Варна и тръгнахме натам, полицията ни посъветва да не разгласяваме обществено тази информация, с цел да не стигне до него и това, че е локализиран, да го изплаши и да го накара да тръгне още веднъж в незнайна посока.
И това беше напълно логически и съответен метод, тъй като да намерим детето си беше единственият ни приоритет и информирането в обществените мрежи за напредъка в издирването само би могло да навреди. Поради същата причина отказахме да дадем телевизионна публичност и на многото публицисти, които ни потърсиха. Надявам се тези, които размахват пръст против дейностите на родител, който обезверено търси избягалото си дете, и които нямат ни най-малка визия за аргументите и следствията от тези дейности в такава спешна обстановка, да си дадат сметка, че неоправдателното държание, изключително когато е лишено от явен взор върху цялата картина, е всичко друго, само че не и съответно и градивно. Всичко това го споделям както от позицията си на “обвиняем”, по този начин и по принцип. Защото е значимо. Във всяка сходна отвратителна обстановка има време за дейности и време за обвинявания, само че тези две времена не са едно и също, ами се приоритизират поредно.
Надявам се никой в никакъв случай да не претърпява ужаса, в който бяхме ние през последните дни!
И още веднъж благодаря безпределно на всички, които помогнаха да намерим Иван! Цял живот ще съм ви признателен!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ