Сара Ректор – афро-американката, която стана бяла
След като робството публично се анулира в Съединени американски щати, въпреки и някои щати до последно да задържат тази уговорка и едвам през XX век да се разделят с този закон, популацията от афро-американци стартира да се радва на равни права, качество на живот и за първи път по правото на закона от 1886 година – получават и опция да обработват земя и да я имат. Оказва се, че кръвопролитията най-сетне са дали резултат в борбата за правата и свободите.
И до момента в който новите свободни хора се радват на тези богатства, някои имат малко повече шанс в разпределянето на земя. Историята на Сара Ректор е може би една от доста вълнуващите и потвърждава, че ориста постоянно си знае работата. Сара се ражда през далечната 1902 година в малко градче на име Тафт, където популацията е напълно от афро-американци. Нейните родители са били плебеи, само че когато детето се ражда, свободата към този момент е обезпечена от страната. Парцелът, който се поставя на детето се намира покрай Гленпол и е на близо 100 километра от родния ѝ дом.
Според всеки фермет, това парче земя не разполага с плодородна почва и нищо няма да пораства там, по-плодородните земи нормално се разпределяли измежду белите заселници. Семейство Ректор живеело непретенциозно, само че не и оскъдно, единственият огромен проблем идвал точно с налога на въпросната земя от 640 ДКА – 30 $ за година. При опит на бащата да продаде земята и да спре да заплаща налози, градският съд бързо отхвърля тази опция. За да облекчи най-малко малко тежестта в фамилията Джоузеф Ректор взема решение да даде този имот чартърен на Standard Oil компанията.
Експертите пристигнали и бързо решили да ревизират какви залежи се крият там. След като Б. Б. Джоунс изкопал първия петролен бунар, от ядрото на земята бликнал гейзер, който почнал да доставя към 2500 барела нефт дневно. Вместо фамилията да заплаща по 30 $ на година, в този миг към този момент генерирало дневни облаги от 300 $. И до момента в който насладата им била огромна, фамилията не трябвало да не помни и един различен факт, всички доходи на индианци, афро-американци и деца, които живеят на индианска територия, би трябвало да дават парите си на „ добре уважавани “ бели настойници.
И откакто петролът там почнал да генерира по-сериозни облаги, парите били ориентирани към настойника Ти Джей Портър, който през 1913 година заплатил на фамилията към 11 567 $. Новините за младата, само че доста богата 11-годишна дама почнали да се популяризират бързо и скоро пощата ѝ се пълнила с най-различни молби за заеми, дарове и даже брачни оферти, въпреки идетето да е още прекомерно малко. Поради натрупването на такова благосъстояние, законодателството на Оклахома афишира Сара за бял човек и ѝ разрешава да се вози в първа класа в американските железници, както и ѝ дава правото да изисква свободно място, когато се качи в транспортно средство. През 1914 година разнообразни издания като Chicago Defender стартират да се интересуват още по-сериозно от Ректор.
Част от ползата идва от обстоятелството, че всевъзможни клюки, в това число и тези, че Сара е бяла и е била държана преднамерено в беднотия, са я трансформирали напълно. Изданието също по този начин разгласило и публикация, в която я разказва като необразована и живееща в цялостна бедност, макар сериозните доходи. Вестникът се озовава в ръцете на националните афро-американски водачи като Букър Т. Вашингтон, който изразил терзания по отношение на тази неправда. През юни специфичен сътрудник е изпратен, с цел да ревизира каква работа тъкмо прави Портър.
Именно Джейсм Уотърс Джуниър връща писмо, в което написа, че нейният бял аставник е полагал по-сериозни грижи върху кучето, което живее в двора, в сравнение с върху самата нея. Историята била малко пресилена, тъй като тъкмо в този миг фамилията строяло нова къща за нея, само че Сара в никакъв случай не е спала на пода, както се твърди и в никакъв случай не е гладувала. С тази вест Букър Т. незабавно решил да се намеси и през октомври изпратил момичето в учебно заведение, а по-късно и в института в Алабама, където тя приключва своето обучение. На 18-я си рожден ден, когато приключва, Сара е към този момент милионер. Притежава акции, облигации, земя и още доста други активи, които подсигуряват охолния ѝ живот и дано не забравяме, че законодателството от дълго време се е произнесло.
Напуска родния си дом и отпътува в Канзас. Закупува къща на 12-та улица, която и до през днешния ден е известна като дома на Ректор. Новобогаташката се радвала на прекрасен живот, печелила добре и също така на драго сърце заплащала санкциите си за превишена скорост, изключително откакто бързите коли били нещо изцяло обикновено за нея. От друга страна постоянно събирала разнообразни представители на афро-американското общество и се опитвала да бъде от изгода на своите съграждани.
Съседите постоянно помнили по какъв начин изпращала персоналния си водач да закара съседските деца на учебно заведение. Бившият ѝ брачен партньор подписва контракт с автомобилния търговец Хоумър Робъртс и отваря автокъща в Чикаго, само че по време на огромната меланхолия се постанова да затворят бизнеса. Дори и тогава дамата има задоволително благоприятни условия, само че към този момент няма по какъв начин да прахосва пари, както преди. Нейните родственици до един намират работа и родната ѝ майка в един миг стартира да работи като прислужница, каквато е била преди петролния бунар. Когато Сара умира, нейните остатъци са върнати назад в родния ѝ град, роднините не престават да се радват на закупеното и на практика цели 5 генерации остават в нейната къща. И до през днешния ден остава в историята като 11-годишната милионерка с малко повече шанс и свободата да се радва необезспокоявано на живота.
Заглавна фотография: By Unknown author – https://blackandmarriedwithkids.com/2015/10/she-was-the-richest-black-girl-in-the-world-and-its-a-shame-we-barely-know-her-name/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53745388
