След като РНК полимеразата е получила конкретни указания къде точно

След като РНК полимеразата е получила съответни инструкции къде тъкмо да се захване за ДНК молекулата, тя бързо извършва своята функционалност. Структурата й се прикрепва за ДНК и по този начин се слага началото на транскрипцията. РНК полимеразата минава по продължението на ДНК молекулата и употребявайки я като матрица, прибавя поредно нуклеотиди.

Прибавянето на спомагателни нуклеотиди към стартиралата РНК верига е известно като Удължаване на веригата. Това става по едно към този момент познато предписание. Както знаем, съгласно правилото на Чаргаф, против всеки нуклеотид от избран тип застава нуклеотид от тъкмо избран различен тип. Нека напомним, че тази взаимозависимост носи названието Комплементарност. Тоест, против всеки нуклеотид с азотна база Гуанин (G) от веригата на ДНК ще застане нуклеотид с азотна база Цитозин (C) в молекулата на РНК (и обратното). Срещу всеки нуклеотид с азотна база Тимин (Т) от молекулата на ДНК ще застане нуклеотид с азотна база Аденин (А) (но не обратното).

Защо не противоположното? Защото РНК съдържа Урацил (U) вместо Тимин (Т), т.е. против всеки нуклеотид с азотна база Аденин (А) в молекулата на ДНК, в РНК ще застане (У) вместо (Т). Това е правилото, по който ДНК служи като матрица.

Всеки добавен нуклеотид се свързва с атомна връзка към своя комплементарен. По този метод, за малко, се получава ДНК-РНК хибрид с дължина към 10-12 бази, който, обаче, е по-нестабилен от една елементарна двойноверижна ДНК серпантина. И откакто РНК веригата се отдели, ДНК молекулата възстановява стоята елементарна спирална конструкция. Интересното е, че в еднакъв миг няколко РНК полимерази могат да транскрибират еднакъв сегмент от ДНК. Тази конструкция, със стърчащите от нея къси РНК вериги, погледната под електронен микроскоп, доста наподобява на четка на коминочистач или, както дамите, допускам, по-добре ще си показват, на четката на серпантина за очи.