Манолова с разкрития за измами за милиони левове чрез арбитражни съдилища
След като през 2017 година по мое гледище като омбудсман беше неразрешено на арбитражните съдилища да съдят консуматори, сега се оказва, че безусловно нелегално, с подправени документи, те осъждат физически лица за стотици хиляди левове. Преди да се преборя против това да съдят консуматори, в границите на година единствено един трибунал беше наложил неустойки на над 102 хиляди души. Затова се обръщам към правосъдния министър Славов - неотложно предложете закон против арбитражните съдилища.
Това съобщи ръководителят на гражданската платформа Изправи се.БГ Мая Манолова в предаването „ ЕвроДикоФ " по телевизия „ Евроком ". Според нея министърът на правораздаването би трябвало да предложи закон, който да съдържа правила за арбитражните съдилища, какво да изискват техните правилници, да се дефинират условия към арбитрите, само че и да се сътвори държавен указател на тези съдилища към Министерството на правораздаването.
В студиото с Манолова бяха Сияна Гагова и Борислав Борисов, съдружници във компания, нелегално наказана за близо 3 млн. лева в 4 арбитражни съда. По техни думи две от тези решения са изцяло подправени. Потърпевшите описват, че сдружението им е наказано от няколко компании на обществено слаби хора от ромски генезис, които се занимават с това да се изкупуват компании против алегорични суми от 200-300 лева
„ Едната компания ни осъжда, че не сме спазили ангажимента си, за която не знаем, да продадем парцелите на сдружението си на тази компании. След като сме се ‚отказали‘, ни осъждат за 800 хиляди лева " - декларират пострадалите.
Те описват, че в другия случай става въпрос още веднъж за малоимотен човек, притежател на над 50 компании. Той пък твърдял, че имали спогодба да построи за компанията им хладилни халета за 9 млн. лева, от която се отметнали, и по този начин ги осъдил за 1,8 млн. лева в различен трибунал. В него са показани напълно подправени контракти и пълномощни. По техни думи измамниците сами водили делата си в закрито съвещание, без изобщо Гагова и Борисов да бъдат известени за провеждането им.
„ Това в естествен цивилен развой не би могло да се случи, а заключенията на арбитражните съдилища са дефинитивни и са със мощ на присъдено нещо. Единственият метод да се пребориш с такава присъда е да поискаш анулация пред Върховния касационен съд против такса от 4% от размера на желае. В техния случай става дума за 120 хиляди лева " - добави Манолова.
Според ръководителя на гражданската платформа Изправи се.БГ единият трибунал действително не съществува. Тя споделя, че още като омбудсман през 2017 година е била там, само че съдът е бил закрит - на място има едно празно помещение, необитавано от никого.
„ Така че даже документите по делото не могат да бъдат открити. Твърдят, че употребяват частни правосъдни реализатори, които сякаш да уведомят жертвите на измамата, само че явно ЧСИ-тата не са си свършили работата. Потърпевшите се водят известени по едното дело, само че в действителност никой не ги е потърсил ", разкри ръководителят на Изправи се.БГ.
Според Манолова, специалистите на Изправи се.БГ и пострадали огромна част от арбитражните съдилища вземат участие в сходни измами. Лидерът на гражданската платформа счита, че единствените арбитражни съдилища, които са почтени и би трябвало да продължат работата си, са тези към национално приетите работодателските организации.
Това съобщи ръководителят на гражданската платформа Изправи се.БГ Мая Манолова в предаването „ ЕвроДикоФ " по телевизия „ Евроком ". Според нея министърът на правораздаването би трябвало да предложи закон, който да съдържа правила за арбитражните съдилища, какво да изискват техните правилници, да се дефинират условия към арбитрите, само че и да се сътвори държавен указател на тези съдилища към Министерството на правораздаването.
В студиото с Манолова бяха Сияна Гагова и Борислав Борисов, съдружници във компания, нелегално наказана за близо 3 млн. лева в 4 арбитражни съда. По техни думи две от тези решения са изцяло подправени. Потърпевшите описват, че сдружението им е наказано от няколко компании на обществено слаби хора от ромски генезис, които се занимават с това да се изкупуват компании против алегорични суми от 200-300 лева
„ Едната компания ни осъжда, че не сме спазили ангажимента си, за която не знаем, да продадем парцелите на сдружението си на тази компании. След като сме се ‚отказали‘, ни осъждат за 800 хиляди лева " - декларират пострадалите.
Те описват, че в другия случай става въпрос още веднъж за малоимотен човек, притежател на над 50 компании. Той пък твърдял, че имали спогодба да построи за компанията им хладилни халета за 9 млн. лева, от която се отметнали, и по този начин ги осъдил за 1,8 млн. лева в различен трибунал. В него са показани напълно подправени контракти и пълномощни. По техни думи измамниците сами водили делата си в закрито съвещание, без изобщо Гагова и Борисов да бъдат известени за провеждането им.
„ Това в естествен цивилен развой не би могло да се случи, а заключенията на арбитражните съдилища са дефинитивни и са със мощ на присъдено нещо. Единственият метод да се пребориш с такава присъда е да поискаш анулация пред Върховния касационен съд против такса от 4% от размера на желае. В техния случай става дума за 120 хиляди лева " - добави Манолова.
Според ръководителя на гражданската платформа Изправи се.БГ единият трибунал действително не съществува. Тя споделя, че още като омбудсман през 2017 година е била там, само че съдът е бил закрит - на място има едно празно помещение, необитавано от никого.
„ Така че даже документите по делото не могат да бъдат открити. Твърдят, че употребяват частни правосъдни реализатори, които сякаш да уведомят жертвите на измамата, само че явно ЧСИ-тата не са си свършили работата. Потърпевшите се водят известени по едното дело, само че в действителност никой не ги е потърсил ", разкри ръководителят на Изправи се.БГ.
Според Манолова, специалистите на Изправи се.БГ и пострадали огромна част от арбитражните съдилища вземат участие в сходни измами. Лидерът на гражданската платформа счита, че единствените арбитражни съдилища, които са почтени и би трябвало да продължат работата си, са тези към национално приетите работодателските организации.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




