Империята на ацтеките
След като през 1440 година вождът на ацтеките Ицкоатъл починал, знамето на този триумфален държател билo подето от наследника му Монтесума I, който траял делото на своя предходник. Той приключил обединяването на всички земи в Мексиканската котловина и образувал самобитна ацтекска конфедерация. Монтесума траял и нататък, като разширил ацтекската страна до крайбрежията на Атлантическия и Тихия океан. Следващите владетели не спирали завоевателните походи и скоро ацтекската империя доста нараснала своята територия.
Създаването на огромна империя е невероятно без огромна и мощна войска. Войната с испанците след идването на Фернандо Кортес посочила, че ацтеките могат елементарно да съберат армия от 100 000 – 150 000 воини. Това било допустимо единствено посредством обща готовност на популацията. В армията служели всички мъже без старците и децата. Нито благородник, нито сановник или търговец можели да се отклонят от военна работа. По апел на императора всички ацтекски мъже ставали бойци и тръгвали на война – а след това се завръщали към нормалните си занимания.
Ядрото на ацтекската войска било формирано от професионални воини, които в спокойно време се занимавали със отбрана на границите на империята, с вътрешната сигурност, потушаване на вълнения и т. н. Тази постоянна армия била армията на императора и се намирала в привилегировано състояние. Освен това, мнозина от тези гвардейци ставали офицери за наборните бойци при общата готовност по време на война. Делели се на „ орли “ и „ ягуари “ – едните носели шапки с орлови пера, другите намятали кожи на ягуари. Висшите командири имали плащове, върху които била изобразена златна пеперуда със зелени криле; в съзнанието на ацтеките тя била богинята на войната.
Войната за ацтеките (и освен за тях, само че и за всички индианци от Мексиканската долина) била заветен акт. Както всяко друго деяние в всекидневието им, тя представлявала работа на боговете. Затова, като акт на свещенодействие, придобила черти на параден обред, което довело до появяването на избрани „ правила за държание “. Всичко започвало с безкрайни дипломатически церемонии, в това число екзотични „ танци на посланиците “ и т. н. Накрая, в случай че дипломатическите опити не довеждали до стремежи резултат, страните започвали военни интервенции. Тук в деяние влизали жреците, които изпадали в възторг от пушенето на опиати и по този начин определяли сполучлив ден за началото на военните дейности.
След като денят бил плануван, в деяние влизали воините. Тяхната задача била да завладяват основния храм на врага. Която от страните успеела да стори това, се считала за победител. Другата се признавала за победена по волята на боговете. Вярно, това не спасявало армията на губещата страна – тя била жертвана в чест на боговете. Цялата, без изключение. Хрониките описват по какъв начин един път ацтеките принесли в жертва вкупом 80 хиляди (!) военнопленници посредством страшния си обред – изтръгване на сърцата на към момента живите хора.
Тази традиция се запазила и в спокойно време, когато ацтеките завладели всички територии в близост си до доста далечни земи. Империята достигнала върха на своето господство и по целия периметър на нейните граници нямало врагове, способни да се мерят с нея. Тогава императорите почнали да провеждат „ ритуални войни “ сред разнообразни области на страната. В тези военни игри, които можели да продължат повече от една година, пленниците от победената област загубвали живота си под обсидиановите ножове на жреците.
Монтесума II. Снимка: Уикипедия
Между другото, вулканичното стъкло обсидиан било всеобщо употребявано в империята, най-много за оръжия – върхове на копия и стрели, за изработка на мечове и ножове. Испанските конквистадори неслучайно се страхували от ацтекските оръжия, направени от вулканично стъкло – раната, породена от обсидианово острие, заздравявала извънредно постепенно, а в мексиканския климат това постоянно водело до гибел. Войниците на Кортес твърдели, че е по-добре да получат тежка рана от патрон от огнестрелно оръжие, в сравнение с лека рана от вулканично стъкло (в първия случай имало най-малко някакви шансове да оцелеят).
Ацтекската империя достигнала върха на своето господство при Монтесума II (1502-1520), който имал безспорна власт над своите жители. Неговият голям замък нощем сияел в светлини – там непрестанно се устройвали развлечения и пиршества. Всичко в тази част на света било подвластно на Монтесума. Той имал всичко, което може да пожелае човек. Оставало му единствено едно – да го признаят за жив господ!
Ала към този момент по това време войнствените испански конквистадори на своите каравели и караки постепенно, само че несъмнено се приближавали към крайбрежията на огромната ацтекска империя. Монтесума по този начин и нямало да доживее да стане жив бог…
–
