Петър Стоянов: Преди 25 години успяхме да преодолеем онези трудности, убеден съм, че ще преодолеем и днешните
" След като преди 25 години успяхме да преодолеем тези компликации, съм уверен, че ще преодолеем и днешните компликации ", сподели пред публицисти в резиденция " Бояна " президентът Петър Стоянов (22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.). Днес той навършва 70 години . На 25-годишнината от встъпването му в служба като държавен глава и 25 години от трите знакови събития , които трансформираха в огромна степен най-новата история на България и за които президентът Стоянов изигра основна роля, е отдадена и конференцията " Цивилизационният избор на България: 25 година обратно и още толкоз напред (1997 – 2022 – 2047 г.) ".
" Това, което се случи преди 25 години, бяха три знакови събития, които значително дефинираха ориста на България до през днешния ден, спомни си Стоянов - разрешаването на политическата рецесия на 4 февруари 1997 година, когато отхвърлих мандат на Българска социалистическа партия, подаването на молбата за участие в НАТО и съглашението за Валутния ръб. И, когато през днешния ден всички вести стартират с това в каква тежка рецесия живеем и в какво тежко време сме, ми се ще да припомня, че времето отпреди 25 години беше може би най-тежкото в новата българска история ", означи той.
Стоянов подсети: " Тогава нямахме 125 милиона, с цел да си платим житото, България оставаше без самун, сметките ни бяха блокирани, тъй като страната ни беше във банкрут, само че той съобщи, че е оптимист, че България върви напред и нагоре , без значение, че у нас продължава да има хора, които носят бремето на прехода ".
" Ако би трябвало днешните политици да мислят, то е по какъв начин, вървейки нагоре, развивайки се стопански, България да успее да обърне внимание на тези хора, които са минимум предпазени ", посъветва Стоянов.
Според него концепцията да се следва сляпо и постоянно публичното мнение в някои исторически моменти може да се окаже неправилната концепция. " В избрани исторически моменти всяка страна има потребност от водачи , които да прогледнат няколко десетилетия напред ", означи президентът.
Петър Стоянов е уверен, че методът да се излезе от рецесията е да си повярваме. " Ние не можем да стоим на края на стола в Европейския съюз като в последния миг поканен родственик от провинцията, наложително би трябвало да имаме своя физиономия, свое мнение, собствен явен изказ. Не можем непрестанно да се тревожим дали сме оценени и дали сме получили задоволително поздравления и да изпадаме в отчаяние, когато не ги получим - желае се самочувствие, безапелационен е той.
" Това, което се случи преди 25 години, бяха три знакови събития, които значително дефинираха ориста на България до през днешния ден, спомни си Стоянов - разрешаването на политическата рецесия на 4 февруари 1997 година, когато отхвърлих мандат на Българска социалистическа партия, подаването на молбата за участие в НАТО и съглашението за Валутния ръб. И, когато през днешния ден всички вести стартират с това в каква тежка рецесия живеем и в какво тежко време сме, ми се ще да припомня, че времето отпреди 25 години беше може би най-тежкото в новата българска история ", означи той.
Стоянов подсети: " Тогава нямахме 125 милиона, с цел да си платим житото, България оставаше без самун, сметките ни бяха блокирани, тъй като страната ни беше във банкрут, само че той съобщи, че е оптимист, че България върви напред и нагоре , без значение, че у нас продължава да има хора, които носят бремето на прехода ".
" Ако би трябвало днешните политици да мислят, то е по какъв начин, вървейки нагоре, развивайки се стопански, България да успее да обърне внимание на тези хора, които са минимум предпазени ", посъветва Стоянов.
Според него концепцията да се следва сляпо и постоянно публичното мнение в някои исторически моменти може да се окаже неправилната концепция. " В избрани исторически моменти всяка страна има потребност от водачи , които да прогледнат няколко десетилетия напред ", означи президентът.
Петър Стоянов е уверен, че методът да се излезе от рецесията е да си повярваме. " Ние не можем да стоим на края на стола в Европейския съюз като в последния миг поканен родственик от провинцията, наложително би трябвало да имаме своя физиономия, свое мнение, собствен явен изказ. Не можем непрестанно да се тревожим дали сме оценени и дали сме получили задоволително поздравления и да изпадаме в отчаяние, когато не ги получим - желае се самочувствие, безапелационен е той.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ