Страните, които не искат да разчитат на суперсилите за ваксина
След като появяването на COVID-19 в Буенос Айрес през месец март сковава аржентинската столица, Хулиана Касатаро и нейните сътрудници откриватели, които работят по основаването на ваксина, осъзнават мащаба на казуса, написа в авторска публикация Джеймс Патън за Блумбърг.
По това време Съединени американски щати, Европа и Китай към този момент бяха задвижили работата по намирането на лек против болестта. Колко време щеше да чака Аржентина, с цел да получи ваксина?
„ Не искахме да си стоим по домовете. Искахме да използваме познанията си, с цел да помогнем в битката с тази пандемия “, разяснява Касатаро, която е академик в Националния университет Сан Мартин в Буенос Айрес.
Решен да обезпечи на Латинска Америка лична отбрана от бързо разпространяващият се вирус, екипът на Касатаро, състоящ се от 10 дами и 2 мъже, бързо се залавя за работа. През месец май държавното управление на Аржентина отпуска грант от 100 000 $ на екипа, който покрива първичните изследвания за създаване на ваксина. Тестовете върху хора могат да стартират след към 6 месеца.
Съединени американски щати и други суперсили си резервираха милиарди дози от редица ваксини, които са най-близо до финалната линия. Това провокира опасения, че по-бедните страни ще останат на назад във времето и че имунизациите ще стигнат постепенно до огромна част от 7,8-те милиарда души, които живеят на планетата. По тази причина десетки лаборатории, откриватели и компании – от Тайланд до Нигерия, запретнаха ръкави и започнаха работа по лични защитни ограничения.
Организации като СЗО, Коалицията за епидемиологична подготовка и нововъведения (CEPI) и Алианса за ваксини – Gavi поставят огромни старания, с цел да подсигуряват, че имунизациите ще доближат и до разрастващите се страни. Спомените от 2009 година, когато светът бе изправен пред пандемията от свински грип, към момента не са избледнели. Тогава имунизациите против болестта рядко напускаха границите на най-богатите страни.
Не е елементарно да се работи в сянката на огромните фармацевтични компании, изключително в случай че някои от техните ваксини бъдат утвърдени за всеобщо произвеждане и приложимост. Дори и работата на учените в тези по-бедни страни да не докара до основаването на лек, който да победи вируса, тя може да им даде преимущество в битката с бъдещи болести.
Аржентинската ваксина е една от 170-те ваксини, които сега се създават по света, съгласно данни на СЗО. Според английската компания за разбори Airfinity сега се работи по над 280 ваксини, като включително влизат 50, които се създават в страни с по-ниски приходи, в това число Индия, Турция, Египет и Казахстан.
Ситуацията в развиващия се свят обаче става все по-тежка. Общият брой на записаните случай на инфектирани с COVID-19 в Аржентина надмина 350 хиляди, от които повече от 7500 са приключили с съдбовен край. Съседна Бразилия е в втора в света по общо брой инфекции с над 3,6 млн. случая, до момента в който в Индия бе прескочена границата от 3 млн.
Една от най-бързо напредващите разработки за ваксина, отвън развитите страни, е тази на Тайланд. Учените от азиатската страна възнамеряват да стартират проби с хора още през септември.
Всички тези разработки бяха изпреварени от съветската Спутник V, която бе утвърдена от президента Владимир Путин преди да бъде подложена на последната клинична фаза, при която се тества върху хиляди доброволци. Според съветските управляващи минимум 20 страни са показали интерес към закупуването на имунизацията, което демонстрира спешността на обстановката.
Латинска Америка получи глътка въздух, откакто Аржентина и Мексико подписаха съглашение за производството на 250 млн. от първичните дози на пробната ваксина на Astra Zeneca с помощта на поддръжка от страна на фондацията на милиардера Карлос Слим.
Същевременно с това Китай предложи на страните от Латинска Америка и Карибския район заем от 1 милиарда $, с които да бъдат закупени ваксини.
Въпреки това разпространяването на първите 1 милиарда дози от имунизацията няма да се случи преди края на идната година, сочат данни на Airfinity. В последна сметка не се знае и дали водещите кандидат-ваксини ще получат утвърждение и дали ще бъдат ефикасни в разнообразни среди и обстановки.
Африканските страни несъмнено не желаят повтаряне на обстановката от 2006 година, когато бяха показани ваксини против ротавирус, споделя нигерийският откривател Оладипо Колауоле. Ранните версии на тези ваксини не бяха толкоз ефикасни там, колкото в развитите страни, макар че последвалите версии дадоха по-добри резултати.
На фона на прекосяването на прага от 1 млн. инфектирани в Африка, компанията на Колауоле – Helix Biogen Consult, стартира работа с локални учени за създаването на ваксина. Те възнамеряват скоро да стартират проби върху животни и се надяват работата им да премине границите на страната и да бъде оценена в интернационален проект.
„ Ние не се тормозим единствено за Нигерия, а и за Африка и за света като цяло “, разяснява той.
Въпреки това учените от разрастващите се страни са изправени пред редица трудности, споделя някогашният чиновник на СЗО Мари-Пол Киени, която в този момент е шеф по проучванията във френския институт Inserm.
Шансовете за триумф са доста по-малки в страните, които нямат съществуващи промишлености за създаване на ваксини. Макар че множеството страни желаят да изградят локално произвеждане, бизнесът с имунизациите е безценен и комплициран, което прави конкуренцията с огромните компании още по-трудна.
Целта е да се реализира „ софтуерен суверенитет “, тъй че Аржентина да не би трябвало да гледа от разстояние по какъв начин другите страни излизат от пандемията благодарение на ваксина, изяснява Касатаро. „ Чакането е доста изнервящо “, споделя тя.
По това време Съединени американски щати, Европа и Китай към този момент бяха задвижили работата по намирането на лек против болестта. Колко време щеше да чака Аржентина, с цел да получи ваксина?
„ Не искахме да си стоим по домовете. Искахме да използваме познанията си, с цел да помогнем в битката с тази пандемия “, разяснява Касатаро, която е академик в Националния университет Сан Мартин в Буенос Айрес.
Решен да обезпечи на Латинска Америка лична отбрана от бързо разпространяващият се вирус, екипът на Касатаро, състоящ се от 10 дами и 2 мъже, бързо се залавя за работа. През месец май държавното управление на Аржентина отпуска грант от 100 000 $ на екипа, който покрива първичните изследвания за създаване на ваксина. Тестовете върху хора могат да стартират след към 6 месеца.
Съединени американски щати и други суперсили си резервираха милиарди дози от редица ваксини, които са най-близо до финалната линия. Това провокира опасения, че по-бедните страни ще останат на назад във времето и че имунизациите ще стигнат постепенно до огромна част от 7,8-те милиарда души, които живеят на планетата. По тази причина десетки лаборатории, откриватели и компании – от Тайланд до Нигерия, запретнаха ръкави и започнаха работа по лични защитни ограничения.
Организации като СЗО, Коалицията за епидемиологична подготовка и нововъведения (CEPI) и Алианса за ваксини – Gavi поставят огромни старания, с цел да подсигуряват, че имунизациите ще доближат и до разрастващите се страни. Спомените от 2009 година, когато светът бе изправен пред пандемията от свински грип, към момента не са избледнели. Тогава имунизациите против болестта рядко напускаха границите на най-богатите страни.
Не е елементарно да се работи в сянката на огромните фармацевтични компании, изключително в случай че някои от техните ваксини бъдат утвърдени за всеобщо произвеждане и приложимост. Дори и работата на учените в тези по-бедни страни да не докара до основаването на лек, който да победи вируса, тя може да им даде преимущество в битката с бъдещи болести.
Аржентинската ваксина е една от 170-те ваксини, които сега се създават по света, съгласно данни на СЗО. Според английската компания за разбори Airfinity сега се работи по над 280 ваксини, като включително влизат 50, които се създават в страни с по-ниски приходи, в това число Индия, Турция, Египет и Казахстан.
Ситуацията в развиващия се свят обаче става все по-тежка. Общият брой на записаните случай на инфектирани с COVID-19 в Аржентина надмина 350 хиляди, от които повече от 7500 са приключили с съдбовен край. Съседна Бразилия е в втора в света по общо брой инфекции с над 3,6 млн. случая, до момента в който в Индия бе прескочена границата от 3 млн.
Една от най-бързо напредващите разработки за ваксина, отвън развитите страни, е тази на Тайланд. Учените от азиатската страна възнамеряват да стартират проби с хора още през септември.
Всички тези разработки бяха изпреварени от съветската Спутник V, която бе утвърдена от президента Владимир Путин преди да бъде подложена на последната клинична фаза, при която се тества върху хиляди доброволци. Според съветските управляващи минимум 20 страни са показали интерес към закупуването на имунизацията, което демонстрира спешността на обстановката.
Латинска Америка получи глътка въздух, откакто Аржентина и Мексико подписаха съглашение за производството на 250 млн. от първичните дози на пробната ваксина на Astra Zeneca с помощта на поддръжка от страна на фондацията на милиардера Карлос Слим.
Същевременно с това Китай предложи на страните от Латинска Америка и Карибския район заем от 1 милиарда $, с които да бъдат закупени ваксини.
Въпреки това разпространяването на първите 1 милиарда дози от имунизацията няма да се случи преди края на идната година, сочат данни на Airfinity. В последна сметка не се знае и дали водещите кандидат-ваксини ще получат утвърждение и дали ще бъдат ефикасни в разнообразни среди и обстановки.
Африканските страни несъмнено не желаят повтаряне на обстановката от 2006 година, когато бяха показани ваксини против ротавирус, споделя нигерийският откривател Оладипо Колауоле. Ранните версии на тези ваксини не бяха толкоз ефикасни там, колкото в развитите страни, макар че последвалите версии дадоха по-добри резултати.
На фона на прекосяването на прага от 1 млн. инфектирани в Африка, компанията на Колауоле – Helix Biogen Consult, стартира работа с локални учени за създаването на ваксина. Те възнамеряват скоро да стартират проби върху животни и се надяват работата им да премине границите на страната и да бъде оценена в интернационален проект.
„ Ние не се тормозим единствено за Нигерия, а и за Африка и за света като цяло “, разяснява той.
Въпреки това учените от разрастващите се страни са изправени пред редица трудности, споделя някогашният чиновник на СЗО Мари-Пол Киени, която в този момент е шеф по проучванията във френския институт Inserm.
Шансовете за триумф са доста по-малки в страните, които нямат съществуващи промишлености за създаване на ваксини. Макар че множеството страни желаят да изградят локално произвеждане, бизнесът с имунизациите е безценен и комплициран, което прави конкуренцията с огромните компании още по-трудна.
Целта е да се реализира „ софтуерен суверенитет “, тъй че Аржентина да не би трябвало да гледа от разстояние по какъв начин другите страни излизат от пандемията благодарение на ваксина, изяснява Касатаро. „ Чакането е доста изнервящо “, споделя тя.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ