Малката община Летница се оказа рекордьор по ръст на заетостта
След като сложи Челопеч отпред на класацията по междинна заплата у нас, Институтът за пазарна стопанска система сервира още една изненада в районната статистика - водач по растеж на броя на наетите се оказа дребната ловешка община Летница. В новия си разбор специалистите изследват относителната смяна на броя на наетите през 2017 година по отношение на 2011 година съгласно тяхната месторабота. Средното нарастване на наетите в следения интервал е едва - 2.9%. На общинско равнище обаче картината е много шарена.
Община Летница, която съгласно последното броене през 2011 година има 3776 поданици, е постигнала за 6 години удивителния растеж от близо 70% в броя на наетите лица. Там към този момент работят близо 1500 души, като междинната заплата в общината се усилва с 56% и доближава 1425 лева - с 18% над междинните равнища за страната. В тези резултати няма тайнственост - основният провинен за тях е наличието на " Уолтопия ", както и компаниите в керамичната и хранително-вкусовата индустрия.
На второ място по увеличение на наетите е община Божурище - 62%, като там към 2017 година работят 2500 души, а междинната заплата доближава съвсем 1150 лева Тук в последните години бяха вложени огромни вложения в икономическата зона, като през 2013 година да вземем за пример немската компания BHTC разкри 650 нови работни места в завода си за климатични системи за коли. Значителен растеж на броя на наетите - с към една трета, отбелязва и друга община наоколо до София - Ботевград. Там годишно наетите се усилват с близо 500 души, като към 2017 година са към този момент 12 600. Само в границите на 2017 година внезапно се усилва и броят на наетите в община Мездра (с близо 1900 души) посредством най-много на производството на авточасти. Заплатите в региона обаче остават ниски, а безработицата – относително висока. Очаквано триумфът на икономическата зона Тракия е забележим и в данните по заетостта, като общините към Пловдив реализират едни от най-хубавите резултати в страната. С над 50% нараства относителният дял на наетите във варненските общини Аксаково и Суворово.
На противоположната страна на класацията е плевенската община Мизия, където броят на наетите лица понижава с 40%. С по 33.8% по-малко работещи има и в общините Бобов дол и Трън. Близо 1400 от общо изгубените в община Бобов дол 1700 работни места изчезват през 2016 и 2017 година около затварянето на рудници. Дъното за пазара на труда в община Трън идва през 2015 година, след което по този начин и не се реализира възобновяване.
Сред проблематичните се откроява и ямболската община Болярово, където наетите спадат с 25%, а възнагражденията са към този момент единствено 59% от междинното при 69% през 2011 година Тук анализаторите чакат още по-тежка обстановка след 2017 година поради евтаназията на хиляди домашни животни м.г., поради която Болярово постоянно бе в новините. Любопитно е, че в дъното на класацията е и Белене, където с изключение на сензитивен спад на наетите от 28.1% се следи и спад на междинното заплащане - от 97 на 66% от междинното за страната.
Възстановяването на трудовия пазар и последвалата агресия протичат неравномерно на територията на страната. Подобрението на общата икономическа обстановка няма кой знае какъв позитивен резултат върху пазара на труда в доста от по-бедните общини, изключително в тези, в които се следят и трайни отрицателни демографски процеси, обобщава Явор Алексиев. Въпреки че огромна част от увеличението на наетите се случва най-вече на юг от Стара планина, някои от най-добре представящите се локални пазари на труда са на север. Това обаче не е хомогенно развиване, а демонстрира съществуване единствено на обособени „ острови “ на икономическа интензивност, показва специалистът.
ДИНАМИКА
78 общини записват по-голямо нарастване от междинното за страната за интервала (2.9%) - измежду тях са регионалните центрове София, Пловдив, Сливен, Търговище, Кърджали. Ръст, въпреки и по-малък от междинното за страната, означават 29 общини, като в тази група от регионалните центрове влизат Монтана, Пазарджик, Ямбол, Разград, Варна и Бургас. В останалите 155 общини броят на наетите лица понижава, като в 57 от тях спадът е с над 10%: от регионалните центрове тук са Ловеч и Добрич.
Община Летница, която съгласно последното броене през 2011 година има 3776 поданици, е постигнала за 6 години удивителния растеж от близо 70% в броя на наетите лица. Там към този момент работят близо 1500 души, като междинната заплата в общината се усилва с 56% и доближава 1425 лева - с 18% над междинните равнища за страната. В тези резултати няма тайнственост - основният провинен за тях е наличието на " Уолтопия ", както и компаниите в керамичната и хранително-вкусовата индустрия.
На второ място по увеличение на наетите е община Божурище - 62%, като там към 2017 година работят 2500 души, а междинната заплата доближава съвсем 1150 лева Тук в последните години бяха вложени огромни вложения в икономическата зона, като през 2013 година да вземем за пример немската компания BHTC разкри 650 нови работни места в завода си за климатични системи за коли. Значителен растеж на броя на наетите - с към една трета, отбелязва и друга община наоколо до София - Ботевград. Там годишно наетите се усилват с близо 500 души, като към 2017 година са към този момент 12 600. Само в границите на 2017 година внезапно се усилва и броят на наетите в община Мездра (с близо 1900 души) посредством най-много на производството на авточасти. Заплатите в региона обаче остават ниски, а безработицата – относително висока. Очаквано триумфът на икономическата зона Тракия е забележим и в данните по заетостта, като общините към Пловдив реализират едни от най-хубавите резултати в страната. С над 50% нараства относителният дял на наетите във варненските общини Аксаково и Суворово.
На противоположната страна на класацията е плевенската община Мизия, където броят на наетите лица понижава с 40%. С по 33.8% по-малко работещи има и в общините Бобов дол и Трън. Близо 1400 от общо изгубените в община Бобов дол 1700 работни места изчезват през 2016 и 2017 година около затварянето на рудници. Дъното за пазара на труда в община Трън идва през 2015 година, след което по този начин и не се реализира възобновяване.
Сред проблематичните се откроява и ямболската община Болярово, където наетите спадат с 25%, а възнагражденията са към този момент единствено 59% от междинното при 69% през 2011 година Тук анализаторите чакат още по-тежка обстановка след 2017 година поради евтаназията на хиляди домашни животни м.г., поради която Болярово постоянно бе в новините. Любопитно е, че в дъното на класацията е и Белене, където с изключение на сензитивен спад на наетите от 28.1% се следи и спад на междинното заплащане - от 97 на 66% от междинното за страната.
Възстановяването на трудовия пазар и последвалата агресия протичат неравномерно на територията на страната. Подобрението на общата икономическа обстановка няма кой знае какъв позитивен резултат върху пазара на труда в доста от по-бедните общини, изключително в тези, в които се следят и трайни отрицателни демографски процеси, обобщава Явор Алексиев. Въпреки че огромна част от увеличението на наетите се случва най-вече на юг от Стара планина, някои от най-добре представящите се локални пазари на труда са на север. Това обаче не е хомогенно развиване, а демонстрира съществуване единствено на обособени „ острови “ на икономическа интензивност, показва специалистът.
ДИНАМИКА
78 общини записват по-голямо нарастване от междинното за страната за интервала (2.9%) - измежду тях са регионалните центрове София, Пловдив, Сливен, Търговище, Кърджали. Ръст, въпреки и по-малък от междинното за страната, означават 29 общини, като в тази група от регионалните центрове влизат Монтана, Пазарджик, Ямбол, Разград, Варна и Бургас. В останалите 155 общини броят на наетите лица понижава, като в 57 от тях спадът е с над 10%: от регионалните центрове тук са Ловеч и Добрич.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ