Коварен паразит превръща мравките в истински зомбита: отвежда ги от дома, след което ги обезглавява
След като паразитът се излюпи от яйцето, мравката има единствено няколко седмици живот, преди да бъде подложена на операция, която я принуждава да напусне дома и фамилията си и в последна сметка да докара до обезглавяването на насекомото.
За това написа Live Science.
Според откривателя Минди Вайсберг, колкото и необичайно да наподобява, зомбитата са измежду нас и тези дребни създания са безусловно на всички места. Основен образец за зомбита са мравките служащи, които са атакувани от паразити, поробващи мозъците им и в последна сметка убиващи насекомите.
Това са зомбифициращите обезглавяващи мухи Pseudacteon wasmanni. Зловещото държание на представителите на този тип е разказано за първи път от учени преди повече от 90 години, въз основа на наблюдения на популациите на мравки в Европа, Южна Америка и Съединените щати.
Изследователите откриха, че женските мухи стартират с следене на плячката си, като съблюдават отдалеченост. Според еколога и Службата за национални паркове Лойд Морисън, мухите в действителност са необикновено дребни — те не са по-големи от главата на жертвата си.
Известно е, че възрастните женски живеят единствено към седмица или по-малко в дивата природа, което им оставя прекомерно малко време да проследят и обезглавят плячката си. Когато женската муха види дупка, тя се втурва и снася яйце в гръдния панер на мравката — всичко това лишава не повече от секунда.
Наблюденията демонстрират, че единствено един женски псевдоктеон може да създаде от 200 до съвсем 300 яйца, като за един час може да направи над 100 опита за опаразитяване. Според ентомолога от Министерството на земеделието на Съединени американски щати Санфорд Портър, новозаразените работни мравки постоянно наподобяват замаяни след снасяне на яйцата — насекомите постоянно стоят на крайници за няколко секунди до минута и по-късно бягат.
Известно е, че опитите за снасяне на яйца в тялото на мравката не постоянно са сполучливи — в действителност учените са открили, че множеството от тях приключват с крах. В лабораторни опити, когато женски псевдоктеони се пробват да вграждат яйцеклетка в мравка, която не го желае, те се провалят в най-малко 65% от случаите. Когато обаче яйцето се сложи в тялото на мравката, последната извънредно бързо се трансформира в зомби.
След като се излюпи, мравката живее единствено няколко седмици, преди да се поддаде на операцията на нападателя си, да се препъне и да изостави дома и фамилията си, след което да се поддаде на обезглавяването. Няколко дни след излюпването ларвата на форида се реалокира от гръдния панер към главата на мравката.
За страдание учените към момента не знаят за какво имунната система на мравката не е в положение да унищожи паразита, само че откривателите считат, че бързото пренасяне в главата на гостоприемника евентуално може да помогне на ларвата да избегне имунния отговор. По време на втория етап на ларвите — към две до три седмици — той се открива в кухината на главата на мравката, смучейки хемолимфа.
Паразитизираната мравка остава със своя товар по гнездо почти 8-10 часа, преди ларвата в главата ѝ да е подготвена за какавида. След това тя напуща гнездото, явно за рутинно търсене на храна със своите непаразитни сестри. За мравката обаче това пътешестване става последно.
В последния стадий ларвата на форида отделя ензим, който разгражда мембраните в екзоскелета на скитащата мравка, което кара мравката да спре да върви и в последна сметка да падне. Главата на мравката се отделя от тялото, както и първата двойка крака; другите крайници също могат да бъдат наранени.
