Ще пожертва ли Западът Армения?
След като отрязаха арменския анклав Нагорни Карабах (120 000 жители) от всички доставки за девет месеца, азербайджанските сили започнаха офанзива на 18 септември 2023 година След като избиха повече от 200 индивида, Азербайджан се поздрави с капитулацията на дребната локална арменска войска. Това потребление на мощ съставлява нарушаване на тристранните съглашения за преустановяване на огъня от 10 ноември 2020 година, подписани от водачите на Азербайджан, Армения и Русия, написа в разбор за френския вестник интернационалният коментатор и боен сътрудник Рено Жирар.
Но нито Армения (чиято войска беше победена от Азербайджан през есента на 2020 г.), нито Русия (исторически бранител на арменците в Кавказ) се намесиха военно, с цел да спасят Нагорни Карабах. Арменският министър председател Никол Пашинян реши, че за спасяването на Армения няма различен избор, с изключение на да пожертва братския анклав. Що се отнася до Путин, той цинично предпочиташе поддържането на положителните си връзки с Азербайджан и Турция, безпределно по-мощни в Кавказ от бедната Армения. Жителите на планинския анклав всеобщо бягат в прилежаща Армения. Те имат вяра, че загубата на тяхната политическа автономност неизбежно ще ги докара до гонене, в случай че не и до погроми. Така една територия, християнска от 5-ти век, ще бъде заличена от картата на християнството, потънала в безразличието или крокодилските сълзи на западняците. Разследване на Би Би Си сподели, че черква, ситуирана в частта от Нагорни Карабах, завладяна от Азербайджан през есента на 2020 година, е била изцяло разрушена. Стратегията на държавното управление в Баку в действителност е да заличи всяка антична диря от арменско наличие в териториите, които си връща със мощ. Можехме да се надяваме, че президентът Алиев ще наподобява милосърден след гръмката си победа през 2020 година В интернационалната политика би трябвало да правиш отстъпки, когато си мощен. Но вместо да протегне ръка на отслабените арменци, той избра логиката на отмъщението и унижението.
Този спор е доста неравномерен. Армения е бедна страна с 2,5 милиона поданици и без изход на море. Азербайджан е четири пъти по-населен и 10 пъти по-богат с помощта на петрола и газа си. Радва се на военната и политическата поддръжка на турците (85 милиона жители) и на остаряло другарство с израелците, които имат наблюдателни бази на негова територия с аспект към Иран. Международното право е на негова страна, доколкото Нагорни Карабах беше част от неговата територия по време на руския интервал. Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, границите на съставляващите го републики не бяха изменени. Арменците от Нагорни Карабах имаха на своя страна единствено остарелия принцип на Уилсън за " правото на народите на самоопределяне ". Това е принцип на променлива геометрия, на който се базира Западът въз основа само на актуалните си ползи, както по време на войната със Сърбия през 1999 година, с цел да помогне на косовските сепаратисти. Трябва да се притесняваме, че в името на пантюркизма азербайджанците и турците скоро ще се опитат да отидат по-далеч. Те са хвърлили око на Сюник, този планински район в Южна Армения, граничещ с Иран. Защото желаят непосредствено да свържат посредством сухопътен кулоар Турция, Нахичеван (западен анклав на Азербайджан, по-рано на половина обитаем с арменци), Азербайджан и някогашните тюркоговорящи руски републики от Централна Азия. Ако на следващия ден териториалната целокупност на Армения бъде атакувана от Азербайджан и Турция (която към момента не е признала арменския геноцид от 1915 г.), по какъв начин ще реагира Западът? Ще разрешат ли това да се случи, както оставиха Турция да завземе северната част на остров Кипър през лятото на 1974 година? Дали ще приложат същите наказания по отношение на евентуалните агресори, както по отношение на съветските агресори на Украйна? Ще доставят ли същите съвременни оръжия на Армения като на Украйна? Безразличието на западняците към ориста на източните християни е за жалост остаряло чувство. Това е сходно на отказване от себе си, само че е стабилно във времето. През 1975 година Франция и Америка изоставиха християните от Ливан, които бяха нападнати от палестинците. През 2003 година самият християнски президент Буш реши да нахлуе в Ирак в името на отбраната на човешките права. Не демокрацията, а хаосът настъпи, тласкайки 4/5 от една от най-старите християнски общности на Изток в заточение. Потънали в своята консуматорска идеология, не запомнили своята история, западняците съвсем не се виждат към този момент като християни. Но по този начин ги виждат враговете им, които се радват всякога, когато остаряла християнска земя изчезне от картата.
Но нито Армения (чиято войска беше победена от Азербайджан през есента на 2020 г.), нито Русия (исторически бранител на арменците в Кавказ) се намесиха военно, с цел да спасят Нагорни Карабах. Арменският министър председател Никол Пашинян реши, че за спасяването на Армения няма различен избор, с изключение на да пожертва братския анклав. Що се отнася до Путин, той цинично предпочиташе поддържането на положителните си връзки с Азербайджан и Турция, безпределно по-мощни в Кавказ от бедната Армения. Жителите на планинския анклав всеобщо бягат в прилежаща Армения. Те имат вяра, че загубата на тяхната политическа автономност неизбежно ще ги докара до гонене, в случай че не и до погроми. Така една територия, християнска от 5-ти век, ще бъде заличена от картата на християнството, потънала в безразличието или крокодилските сълзи на западняците. Разследване на Би Би Си сподели, че черква, ситуирана в частта от Нагорни Карабах, завладяна от Азербайджан през есента на 2020 година, е била изцяло разрушена. Стратегията на държавното управление в Баку в действителност е да заличи всяка антична диря от арменско наличие в териториите, които си връща със мощ. Можехме да се надяваме, че президентът Алиев ще наподобява милосърден след гръмката си победа през 2020 година В интернационалната политика би трябвало да правиш отстъпки, когато си мощен. Но вместо да протегне ръка на отслабените арменци, той избра логиката на отмъщението и унижението.
Този спор е доста неравномерен. Армения е бедна страна с 2,5 милиона поданици и без изход на море. Азербайджан е четири пъти по-населен и 10 пъти по-богат с помощта на петрола и газа си. Радва се на военната и политическата поддръжка на турците (85 милиона жители) и на остаряло другарство с израелците, които имат наблюдателни бази на негова територия с аспект към Иран. Международното право е на негова страна, доколкото Нагорни Карабах беше част от неговата територия по време на руския интервал. Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 година, границите на съставляващите го републики не бяха изменени. Арменците от Нагорни Карабах имаха на своя страна единствено остарелия принцип на Уилсън за " правото на народите на самоопределяне ". Това е принцип на променлива геометрия, на който се базира Западът въз основа само на актуалните си ползи, както по време на войната със Сърбия през 1999 година, с цел да помогне на косовските сепаратисти. Трябва да се притесняваме, че в името на пантюркизма азербайджанците и турците скоро ще се опитат да отидат по-далеч. Те са хвърлили око на Сюник, този планински район в Южна Армения, граничещ с Иран. Защото желаят непосредствено да свържат посредством сухопътен кулоар Турция, Нахичеван (западен анклав на Азербайджан, по-рано на половина обитаем с арменци), Азербайджан и някогашните тюркоговорящи руски републики от Централна Азия. Ако на следващия ден териториалната целокупност на Армения бъде атакувана от Азербайджан и Турция (която към момента не е признала арменския геноцид от 1915 г.), по какъв начин ще реагира Западът? Ще разрешат ли това да се случи, както оставиха Турция да завземе северната част на остров Кипър през лятото на 1974 година? Дали ще приложат същите наказания по отношение на евентуалните агресори, както по отношение на съветските агресори на Украйна? Ще доставят ли същите съвременни оръжия на Армения като на Украйна? Безразличието на западняците към ориста на източните християни е за жалост остаряло чувство. Това е сходно на отказване от себе си, само че е стабилно във времето. През 1975 година Франция и Америка изоставиха християните от Ливан, които бяха нападнати от палестинците. През 2003 година самият християнски президент Буш реши да нахлуе в Ирак в името на отбраната на човешките права. Не демокрацията, а хаосът настъпи, тласкайки 4/5 от една от най-старите християнски общности на Изток в заточение. Потънали в своята консуматорска идеология, не запомнили своята история, западняците съвсем не се виждат към този момент като християни. Но по този начин ги виждат враговете им, които се радват всякога, когато остаряла християнска земя изчезне от картата.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ