Защо на Господ му пламтят ушите
След като оправиха Царя и Отечеството, новите български „ консерватори “ опряха и до Бога. Нали знаете, оня от „ Богъ, Царъ, Отечество! “ Или от Атака-та на най-новия български реакционер Волен Сидеров: „ С нами Бог! “
Но защото аз, за разлика от богослова Сидеров, имам още път до Бога, ще мина първо през царя и отечеството.
Царят, както споделя една реклама, „ единствено ще го помириша “. За разлика от мен, някогашният му пазач се пробва да му вземе всичко. Защо ли? Поетът го е споделил най-добре: „ Нощта ражда из мъртва вътрешност вековната завист на роба… “
Сега – за Отечеството. То заслужава повече внимание. Много повече. Сигурно по тази причина сега го разграничават от нацията, която била Просвещенска абстракция и защитавала единствено жителите, каквито не всички желали да бъдат (има и такива, които желаят, но не могат, и нямам поради единствено родното им място). Нацията била индивид на страната, отечеството – обект на индивида. Европа ще бъде на отечествата, не на нациите. Ще бъде Отечество на отечествата. „ Църква в оня смисъл, в който всеки член на тялото носи и показва неговата приключена целокупност “.
Който схванал – схванал. На неразбралите от известно време се пробвам да изяснявам аз. След оня ден обаче, когато Бареков и Сидеров се оповестиха за най-най-най новите български консерватори, против тях скочиха малко по-старите такива. Пиша няколко пъти и за тях, няма да се дублирам. Само ще изтъквам вопъла на „ Консерваторъ “, откакто през вчерашния ден патронът им Борисов одобри Сидеров и Бареков: „ Макар и многолик и с доста проявления във времето, той (консерватизмът, б.м.), постоянно има три съществени черти – неговата християнска основа, патриотичното удостояване на традициите и институционалното гарантиране на собствеността и самодейността на жителите. Помислете си – даже при най-добронамерен сюжет – кои от тези правила са олицетворявани от Волен Сидеров и Николай Бареков?…Нека не позволяваме консерватизмът да бъде сменен от шарлатани, тъкмо както либерализмът (в неговата класическа форма) беше сменен от всеядни хора без трудов стаж “.
Да, неприятно е някакви чичковци, сменили по 2-3 партии, да се създадат и на консерватори и да те изпреварват в „ основната посока в развиването на България “, която ти си трасирал. Имам поради младите мислители, консерватори и ковачи на десни политики, които са подготвени да се подчиняват на всичко, стига „ да не идва от Брюксел “, тъкмо както техните татковци и дядовци прокарваха всичко, което идваше от Москва. Сигурен съм, че Бърк се гордее с всички тях.
Къде е тук Господа обаче? Ами няма го. Следователно би трябвало да бъде вкаран. Затова новият български консерватизъм се пробва да направи копи-пейст дори не на англосаксонския, а напряко на американския оригинал, чиито пиедестал е християнството. Още през 1776 година, в Декларацията на независимостта, човешките права се афишират за неприкосновени, тъй като са ни дарени от Бога. С помощта на християнството демокрацията укрепва своите институции в Съединени американски щати. Религиозните правила са вградени в тях, а главните политически правила търсят и намират поддръжка в религията.
В Европа обаче модерната световна страна се е развила от протеста против религията, а напредъкът систематично се е противопоставял на църквата. Френската гражданска война е гражданска война на първо място против религията. Същата е и „ културната битка “ на Бисмарк против папството в Германия. Не инцидентно половин век по-късно нацизмът изтласка религията от обществения живот и смаза индивида даже повече, в сравнение с болшевизма.
Що се отнася до историята на България, либерализмът на така наречен „ политическа класа “ след Освобождението, прагматичният социалдемократизъм на Фердинанд и Борис, и болшевизмът след 9 септември, не оставиха никакъв късмет на консерватизма да стане пиедестал на каквото и да е, изключително дясно, политическо мислене. Ние можем да се възхищаваме на американския консерватизъм (който в същността си е типичен демократизъм!), и да се опитваме да подражаваме на неговите високи мостри, само че посмъртно „ няма да стигнем американците “.
Новите български консерватори обаче желаят с летящ старт да се включат в традиция, изграждана от епохи, и основана върху радикално друг политически опит. За целта… викат Господ на помощ. Нещо повече – вменяват в обща виновност на всички български държавни управления след 1944 година, че не възпитават българските деца от дребни да почитат човешкия живот и Божиите закони. „ През последните 100 години българското общество постоянно озверява. В момента още веднъж сме в интервал, в който хората се овълчват едни против други. Време е да си вземем поука от отрицателния опит на предишното и да разберем, че спасението на България и на българския интервал не минава нито през Румънски модели, нито през Инстанбулски конвенции, а посредством използване на християнските правила. Ежедневно “. Иначе ще си останем озверели безбожници. ( лявата публикация)
Не знам къде тъкмо четох, че България сигурно се намира в изходна позиция, несъществуваща в историята на консервативната мисъл. Така че Божията помощ несъмнено е нужна. Особено на ония, които напълно до скоро обществено размахваха своя войнстващ атеизъм. Те би трябвало доста да внимават, тъй като когато с устата си произнасяме Божието име, а със сърцето си сме при греховете и съблазните, нашите молебствия са огромно огорчение към Бога. И да имат поради, че молитвата към Бог би трябвало да бъде непрекъсната (Лука 18:1), с признателност (Филипяни 4:6), с религия (Яков 1:5), в рамките на Божията воля (Матей 6:10), за Божията популярност (Йоан 14:13-14) и от сърце, което е в верни връзки с Бога (Яков 5:16). В това последното не съм доста убеден…
Но Господ оказва помощ без значение от това кой му се моли. Силата на молитвата се намира в Бог, на който се молим. Бог дава отговор на молебствия, които са съгласно Неговата воля. Неговите отговори не постоянно са да, само че постоянно са в наш интерес. (това го преписах от един набожен сайт). Само се притеснявам, че заради липса на опит, неоконсите ще прекалят с молитвите. И много постоянно ще нарушават Третата Божия заповед: „ Не изговаряй на вятъра името на Господа, твоя Бог “. А Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно…
Затова: молете се, само че гледайте на Господ да не му пламтят ушите. „ Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му желаете. “(Матей 6:7-8).
Освен това мисля, че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари.
Калин Манолов
Но защото аз, за разлика от богослова Сидеров, имам още път до Бога, ще мина първо през царя и отечеството.
Царят, както споделя една реклама, „ единствено ще го помириша “. За разлика от мен, някогашният му пазач се пробва да му вземе всичко. Защо ли? Поетът го е споделил най-добре: „ Нощта ражда из мъртва вътрешност вековната завист на роба… “
Сега – за Отечеството. То заслужава повече внимание. Много повече. Сигурно по тази причина сега го разграничават от нацията, която била Просвещенска абстракция и защитавала единствено жителите, каквито не всички желали да бъдат (има и такива, които желаят, но не могат, и нямам поради единствено родното им място). Нацията била индивид на страната, отечеството – обект на индивида. Европа ще бъде на отечествата, не на нациите. Ще бъде Отечество на отечествата. „ Църква в оня смисъл, в който всеки член на тялото носи и показва неговата приключена целокупност “.
Който схванал – схванал. На неразбралите от известно време се пробвам да изяснявам аз. След оня ден обаче, когато Бареков и Сидеров се оповестиха за най-най-най новите български консерватори, против тях скочиха малко по-старите такива. Пиша няколко пъти и за тях, няма да се дублирам. Само ще изтъквам вопъла на „ Консерваторъ “, откакто през вчерашния ден патронът им Борисов одобри Сидеров и Бареков: „ Макар и многолик и с доста проявления във времето, той (консерватизмът, б.м.), постоянно има три съществени черти – неговата християнска основа, патриотичното удостояване на традициите и институционалното гарантиране на собствеността и самодейността на жителите. Помислете си – даже при най-добронамерен сюжет – кои от тези правила са олицетворявани от Волен Сидеров и Николай Бареков?…Нека не позволяваме консерватизмът да бъде сменен от шарлатани, тъкмо както либерализмът (в неговата класическа форма) беше сменен от всеядни хора без трудов стаж “.
Да, неприятно е някакви чичковци, сменили по 2-3 партии, да се създадат и на консерватори и да те изпреварват в „ основната посока в развиването на България “, която ти си трасирал. Имам поради младите мислители, консерватори и ковачи на десни политики, които са подготвени да се подчиняват на всичко, стига „ да не идва от Брюксел “, тъкмо както техните татковци и дядовци прокарваха всичко, което идваше от Москва. Сигурен съм, че Бърк се гордее с всички тях.
Къде е тук Господа обаче? Ами няма го. Следователно би трябвало да бъде вкаран. Затова новият български консерватизъм се пробва да направи копи-пейст дори не на англосаксонския, а напряко на американския оригинал, чиито пиедестал е християнството. Още през 1776 година, в Декларацията на независимостта, човешките права се афишират за неприкосновени, тъй като са ни дарени от Бога. С помощта на християнството демокрацията укрепва своите институции в Съединени американски щати. Религиозните правила са вградени в тях, а главните политически правила търсят и намират поддръжка в религията.
В Европа обаче модерната световна страна се е развила от протеста против религията, а напредъкът систематично се е противопоставял на църквата. Френската гражданска война е гражданска война на първо място против религията. Същата е и „ културната битка “ на Бисмарк против папството в Германия. Не инцидентно половин век по-късно нацизмът изтласка религията от обществения живот и смаза индивида даже повече, в сравнение с болшевизма.
Що се отнася до историята на България, либерализмът на така наречен „ политическа класа “ след Освобождението, прагматичният социалдемократизъм на Фердинанд и Борис, и болшевизмът след 9 септември, не оставиха никакъв късмет на консерватизма да стане пиедестал на каквото и да е, изключително дясно, политическо мислене. Ние можем да се възхищаваме на американския консерватизъм (който в същността си е типичен демократизъм!), и да се опитваме да подражаваме на неговите високи мостри, само че посмъртно „ няма да стигнем американците “.
Новите български консерватори обаче желаят с летящ старт да се включат в традиция, изграждана от епохи, и основана върху радикално друг политически опит. За целта… викат Господ на помощ. Нещо повече – вменяват в обща виновност на всички български държавни управления след 1944 година, че не възпитават българските деца от дребни да почитат човешкия живот и Божиите закони. „ През последните 100 години българското общество постоянно озверява. В момента още веднъж сме в интервал, в който хората се овълчват едни против други. Време е да си вземем поука от отрицателния опит на предишното и да разберем, че спасението на България и на българския интервал не минава нито през Румънски модели, нито през Инстанбулски конвенции, а посредством използване на християнските правила. Ежедневно “. Иначе ще си останем озверели безбожници. ( лявата публикация)
Не знам къде тъкмо четох, че България сигурно се намира в изходна позиция, несъществуваща в историята на консервативната мисъл. Така че Божията помощ несъмнено е нужна. Особено на ония, които напълно до скоро обществено размахваха своя войнстващ атеизъм. Те би трябвало доста да внимават, тъй като когато с устата си произнасяме Божието име, а със сърцето си сме при греховете и съблазните, нашите молебствия са огромно огорчение към Бога. И да имат поради, че молитвата към Бог би трябвало да бъде непрекъсната (Лука 18:1), с признателност (Филипяни 4:6), с религия (Яков 1:5), в рамките на Божията воля (Матей 6:10), за Божията популярност (Йоан 14:13-14) и от сърце, което е в верни връзки с Бога (Яков 5:16). В това последното не съм доста убеден…
Но Господ оказва помощ без значение от това кой му се моли. Силата на молитвата се намира в Бог, на който се молим. Бог дава отговор на молебствия, които са съгласно Неговата воля. Неговите отговори не постоянно са да, само че постоянно са в наш интерес. (това го преписах от един набожен сайт). Само се притеснявам, че заради липса на опит, неоконсите ще прекалят с молитвите. И много постоянно ще нарушават Третата Божия заповед: „ Не изговаряй на вятъра името на Господа, твоя Бог “. А Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно…
Затова: молете се, само че гледайте на Господ да не му пламтят ушите. „ Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му желаете. “(Матей 6:7-8).
Освен това мисля, че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари.
Калин Манолов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ