Дъщеря, загубила баща си на пътя: Най-важното нещо е човешкият живот, а той остава на заден план
След като няма правдивост за неналичието на нашите близки, ние би трябвало да се преборим да има. Това написа в отворено писмо към медиите и институциите Мадлена, която е изгубила татко си в злополука на 19 април. Тя се обръща и към всички нас с апел да реагираме на несправедливостите и да бъдем виновни както към нашите, по този начин и към непознатите животи. " Колко фамилии би трябвало да скърбят, с цел да се вземете в ръце? ", пита Мадлена. Това обаче не е единствено неин въпрос - колективен е. Зададен е към цялото ни общество.
Ето какво гласи писмото на момичето, оповестено във Фейсбук от екипа:
" Уважаеми публицисти и сънародници,
Обръщам се към вас освен като щерка, само че и като човек, който носи в сърцето си болежка, която ме разяжда с всеки минал ден и не стихва…
Това е болката от загубата на моя татко. Той беше моето всичко - най-голямата ми поддръжка, най-хубавият преподавател в житейския ми път и най-хубавият ми другар. Благодарение на него съм това, което съм през днешния ден, той ми сподели и потвърди какво е смисъла на думата любов… Обичам го безпределно. Още от детска ранна възраст с изключение на на всичко изброено ме научи да съм доста упорита и да си не отстъпвам правата. Да не оставям неспрадливостта “да пуска корени " нито за момент в живота ми. Смело мога да кажа, че ме възпита да съм добра, смирена, да обичам хората към себе си и да се грижа те да са добре, в това време да съм мъжко момиче и да се оправям с всички компликации и неволи, които се появяват…
Той самият беше въплъщение на всичко, което ме научи и ми сподели. Човек за образец с основно " Ч ". Не познавам човек, който би споделил и една неприятна дума за него.
Казах " беше "... Стигаме и дотук...
На 19.04 2025 година той излезе от у дома в 2:00 през ноща, разсъни ме, целуна ме, сподели, че излиза и повече не го видях.
Тате по специалност беше монтьор в цех за металургия. В завода имаше пожар и той потегли.
В този миг на околовръстното шосе сред село Войнеговци и село Локорско става най-лошото. 24-годишен опустошава колата, в която се намира татко ми... Толкова е висока скоростта, че при удара колата излиза от шосето и се търкаля в полето.
Тате към този момент го няма, следващият човек, който е погубен от страната, и хаоса, който царува в правосъдната ни система, полиция, прокуратура и всичко.
Колко фамилии би трябвало да скърбят, с цел да се вземете в ръце?
Случаите на убийства от произшествия съвсем станаха всекидневие, всеки ден почтени хора си умират на пътя.
Въпросният човек, който е повода за злополуката е следващият простак, който си мисли, че всичко му е разрешено, карайки с 200 километра.
С джип за 50-60 хиляди лв. се е помислил за повече от другите хора. Това е безспорна деградация, затъваме като общество. Парите погубват идентичността ни. Разграждаме се в материята.
Най-важното нещо е човешкият живот, а той остава на назад във времето.
Този човек се е качил зад кормилото, без даже да се замисли какъв брой човешки животи рискува. Колко фамилии би лишил от това да видят повече околните си.
Колко доста хора има като моето семейство, които не могат да се съвземат след такава тежка загуба. И то поради какво?
Заради осакатената ни страна и законите в нея. Човек с 40 акта за превишена скорост, опиати и алкохол продължава да се води провоспособен водач.
Очевидно това му дава право да си мисли, че е недостижим и може да прави каквото си желае и да убива наред.
ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ!
Обръщам се към безусловно всички институции в страната, медии и към цялато ни общество. Това не може да продължава.
Случаите на починали поради произшествия са извънредно доста. Имаме десетки хиляди образци за младежи и деца, които си отиват поради държавната ни система, неправда или поради “ крила “, които са дадени от закона на такива нарушители.
Днес се навършват 20 дни откогато сме без индивида, който беше всичко за мен и моето семейство.
Исках още незабавно да кача този пост, просто не бях в положение да го направя, към момента не съм, само че не мога да мълча повече!
Това е апел за всички фамилии, на които им се е случило сходно или същото нещо - НЕ МЪЛЧЕТЕ, СПОДЕЛЯЙТЕ, ТРЯБВА ДА съдебна експертиза НАДИГНЕМ КАТО ОБЩЕСТВО!
Да спрем убийствата на пътя, да създадем по този начин, че непрекъснато да има отзив. Всичко зависи от нас. След като няма правдивост за неналичието на нашите близки, ние би трябвало да се преборим да има! "
Ето какво гласи писмото на момичето, оповестено във Фейсбук от екипа:
" Уважаеми публицисти и сънародници,
Обръщам се към вас освен като щерка, само че и като човек, който носи в сърцето си болежка, която ме разяжда с всеки минал ден и не стихва…
Това е болката от загубата на моя татко. Той беше моето всичко - най-голямата ми поддръжка, най-хубавият преподавател в житейския ми път и най-хубавият ми другар. Благодарение на него съм това, което съм през днешния ден, той ми сподели и потвърди какво е смисъла на думата любов… Обичам го безпределно. Още от детска ранна възраст с изключение на на всичко изброено ме научи да съм доста упорита и да си не отстъпвам правата. Да не оставям неспрадливостта “да пуска корени " нито за момент в живота ми. Смело мога да кажа, че ме възпита да съм добра, смирена, да обичам хората към себе си и да се грижа те да са добре, в това време да съм мъжко момиче и да се оправям с всички компликации и неволи, които се появяват…
Той самият беше въплъщение на всичко, което ме научи и ми сподели. Човек за образец с основно " Ч ". Не познавам човек, който би споделил и една неприятна дума за него.
Казах " беше "... Стигаме и дотук...
На 19.04 2025 година той излезе от у дома в 2:00 през ноща, разсъни ме, целуна ме, сподели, че излиза и повече не го видях.
Тате по специалност беше монтьор в цех за металургия. В завода имаше пожар и той потегли.
В този миг на околовръстното шосе сред село Войнеговци и село Локорско става най-лошото. 24-годишен опустошава колата, в която се намира татко ми... Толкова е висока скоростта, че при удара колата излиза от шосето и се търкаля в полето.
Тате към този момент го няма, следващият човек, който е погубен от страната, и хаоса, който царува в правосъдната ни система, полиция, прокуратура и всичко.
Колко фамилии би трябвало да скърбят, с цел да се вземете в ръце?
Случаите на убийства от произшествия съвсем станаха всекидневие, всеки ден почтени хора си умират на пътя.
Въпросният човек, който е повода за злополуката е следващият простак, който си мисли, че всичко му е разрешено, карайки с 200 километра.
С джип за 50-60 хиляди лв. се е помислил за повече от другите хора. Това е безспорна деградация, затъваме като общество. Парите погубват идентичността ни. Разграждаме се в материята.
Най-важното нещо е човешкият живот, а той остава на назад във времето.
Този човек се е качил зад кормилото, без даже да се замисли какъв брой човешки животи рискува. Колко фамилии би лишил от това да видят повече околните си.
Колко доста хора има като моето семейство, които не могат да се съвземат след такава тежка загуба. И то поради какво?
Заради осакатената ни страна и законите в нея. Човек с 40 акта за превишена скорост, опиати и алкохол продължава да се води провоспособен водач.
Очевидно това му дава право да си мисли, че е недостижим и може да прави каквото си желае и да убива наред.
ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ!
Обръщам се към безусловно всички институции в страната, медии и към цялато ни общество. Това не може да продължава.
Случаите на починали поради произшествия са извънредно доста. Имаме десетки хиляди образци за младежи и деца, които си отиват поради държавната ни система, неправда или поради “ крила “, които са дадени от закона на такива нарушители.
Днес се навършват 20 дни откогато сме без индивида, който беше всичко за мен и моето семейство.
Исках още незабавно да кача този пост, просто не бях в положение да го направя, към момента не съм, само че не мога да мълча повече!
Това е апел за всички фамилии, на които им се е случило сходно или същото нещо - НЕ МЪЛЧЕТЕ, СПОДЕЛЯЙТЕ, ТРЯБВА ДА съдебна експертиза НАДИГНЕМ КАТО ОБЩЕСТВО!
Да спрем убийствата на пътя, да създадем по този начин, че непрекъснато да има отзив. Всичко зависи от нас. След като няма правдивост за неналичието на нашите близки, ние би трябвало да се преборим да има! "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ