Маневрите на армията и дипломацията на Русия, за която историята се повтаря като “фрас!”
След като не съумя да разцепи по тематиката за отношението към Русия, НАТО и даже постоянно разединения Европейски Съюз, Москва направи изострен завой от досегашната си антиамериканска изразителност ( основно оръжие в опитите на Кремъл да настрои всички против Съединени американски щати )
Коментарна публикация на Иво Инджев в неговия
Преди седмица външният министър Лавров плашеше Запада с репликата “търпението ни приключи”, произнесена гробовно. Днес същият взе да хвали американските оферти за договаряния и даже ги окачестви като по-добри от тези на НАТО.
Дали Лавров в действителност се надява да провокира някаква вътрешнозападна ревнивост по отношение на американското водачество посредством безконечните опити на Русия да се съпоставя със Съединени американски щати, заобикаляйки Европа на заложения от Сталин принцип да прави оценка смисъла на съперника си по броя на танковите дивизии?
Когато споделили на Сталин, че римският папа е доста авторитетен, той попитал какъв брой дивизии има той разполагаем. Тази сталинска логичност беше приложена от Путин на първо време против Чечня, където преди 30 години въпреки всичко му трябваше месец да превземе смазаната от съветските бомби и снаряди половин милионна столица Грозни, защитавана единствено от към три хиляди чеченски бойци. После Путин приложи същия аршин в оценката за водене на война към доста по-голямата, не все по този начин дребна по отношение на съветските мащаби Грузия през 2008 година.
Вероломният му метод да бие дребния и слабия комшия сработи даже против несравнимо по-голямата от Чечня и Грузия, само че изцяло дезориентирана и отслабена Украйна през 2014 година. Днешна Украйна, въпреки без окупирания от Русия полуостров Крим и на практика отнетите с съветска помощ територии на изток, няма нищо общо с онази Украйна. Превъоръжена е със смъртоносни за съветските агресори оръжия и е стимулирана за опозиция посредством осъвременената и тренираната от западни инструктори на практика нова войска, скъсала със закъсалото постсъветско сходство на въоръжени сили от преди близо 8 години. Говорим също по този начин за страна с несравними обичаи в антисъветската въоръжена опозиция под формата на партизанска война, потушена изцяло от Москва чак в средата на 60-те години на предишния век.
И още нещо, което отличава днешната обстановка от времето на онази съветска вероломна изненада с нахлуването в Крим и подпалването на тлеещите и до през днешния ден огнища в Донбанс и така нататък Луганска република. Западът се отърси от илюзиите си, че може да опитоми Путин, в чиято страна бяха налети големи вложения, само че те не помогнаха за демократизацията й. От тактиката на по-скоро символичните наказания против съветския режим Западът мина към внезапно ускорение на програмата си за подкрепяне на напъните на Украйна за самозащита.
Без огромно пресилване може да се каже, че е в ход групов западен Ленд лииз, сходен на американската стратегия за поддръжка на Англия и Съюз на съветските социалистически републики против нацистка Германия през Втората международна война. Само че в този момент този (предимно) въздушен мост за транспорт на оръжия и муниции е ориентиран към въздържане на Русия, която с помощта на напъните на Путин и компания е изпаднала в ролята на тогавашния немски агресор.
Тези са, най-схематично казано, аргументите Лавров да смени внезапно тона. Не стана вследствие на ненадейно просветление. До това се стигна с натрупвания. Ултиматумът на Путин от декември към НАТО освен не реализира задачата си, само че и провокира явен контра ултиматум от страна на алианса, който съобщи на Москва, че би трябвало да изтегли войските си от Грузия, Украйна и Молдова. Явно тази колектива позиция е отрезвила Кремъл до степен, че да стартира да прави благи очи на Съединени американски щати със съмнителната хвалба на Лавров от днешната му конференция, съгласно която американските оферти ( в които липсва този безусловен детайл ) са по-добри за Москва. Лавров декларира това два дни откакто “дипломатично” обиди генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че бил изгубил връзка с действителността – т.е., че е нещо като неуравновесен.
Всъщност като подобен се държи тъкмо вторият по въздействие в съветската върхушка човек, за какъвто се счита Лавров. Защото в границите на конференцията си изтърси, че Съединени американски щати по този начин и не били дали отговор на съветското искане НАТО да не се уголемява ( забавно е, че Лавров “пропуска” да повтори настояването за разоръжаване на алианса със задна дата в страни като България- дали е инцидентно?).
Твърдението, че Съединени американски щати не са дали отговор на този въпрос е толкоз неуместно и елементарно за опровергаване, че този път в действителност поражда въпросът дали пък Лавров няма здравословен проблем, обвързван с паметта и възприемането на действителността. А тя е: (не съм ги броил какъв брой са, може и да десетина до момента отговорите), че Съединени американски щати и съдружниците неведнъж ясно споделиха “не” на тази неуместна кремълска рекламация.
Нищо ново под слънцето на актуалната съветска политика и дипломация. Дипломат Номер едно на Русия не един път твърди, че Русия в никакъв случай никого не била нападала. Не е нужно човек да е бездънен ценител на историята, за опровергае плитката неистина със международно известните обстоятелства за съветско-руските експанзии.
Припомням жертвите на съветско-руските експанзии:
Финландия и Полша (1939)
Трите балтийски страни (1940)
Унгария (1956)
Чехословакия (1968)
Молдова (1992)
Грузия (2008)
Украйна (2014)
Съединени американски щати оказаха животоспасяваща помощ на Съюз на съветските социалистически републики освен през онази война, само че и дружно с “агресивния пакт” НАТО подадоха ръка на изпадналата в обстановка да не може да изхрани популацията си Русия през 1992 година. В рамките на интервенция “Provide Hope” съдружниците доставиха тогава на бедстващата Русия и колониите й в Азия 7012 тона хранителни запаси и лекарства благодарение на въздушен мост от 282 полета на американски самолети.
Сега е ред на Съединени американски щати и съдружниците да избавят Украйна, както и интернационалния ред, от Русия на Путин.
Коментарна публикация на Иво Инджев в неговия
Преди седмица външният министър Лавров плашеше Запада с репликата “търпението ни приключи”, произнесена гробовно. Днес същият взе да хвали американските оферти за договаряния и даже ги окачестви като по-добри от тези на НАТО.
Дали Лавров в действителност се надява да провокира някаква вътрешнозападна ревнивост по отношение на американското водачество посредством безконечните опити на Русия да се съпоставя със Съединени американски щати, заобикаляйки Европа на заложения от Сталин принцип да прави оценка смисъла на съперника си по броя на танковите дивизии?
Когато споделили на Сталин, че римският папа е доста авторитетен, той попитал какъв брой дивизии има той разполагаем. Тази сталинска логичност беше приложена от Путин на първо време против Чечня, където преди 30 години въпреки всичко му трябваше месец да превземе смазаната от съветските бомби и снаряди половин милионна столица Грозни, защитавана единствено от към три хиляди чеченски бойци. После Путин приложи същия аршин в оценката за водене на война към доста по-голямата, не все по този начин дребна по отношение на съветските мащаби Грузия през 2008 година.
Вероломният му метод да бие дребния и слабия комшия сработи даже против несравнимо по-голямата от Чечня и Грузия, само че изцяло дезориентирана и отслабена Украйна през 2014 година. Днешна Украйна, въпреки без окупирания от Русия полуостров Крим и на практика отнетите с съветска помощ територии на изток, няма нищо общо с онази Украйна. Превъоръжена е със смъртоносни за съветските агресори оръжия и е стимулирана за опозиция посредством осъвременената и тренираната от западни инструктори на практика нова войска, скъсала със закъсалото постсъветско сходство на въоръжени сили от преди близо 8 години. Говорим също по този начин за страна с несравними обичаи в антисъветската въоръжена опозиция под формата на партизанска война, потушена изцяло от Москва чак в средата на 60-те години на предишния век.
И още нещо, което отличава днешната обстановка от времето на онази съветска вероломна изненада с нахлуването в Крим и подпалването на тлеещите и до през днешния ден огнища в Донбанс и така нататък Луганска република. Западът се отърси от илюзиите си, че може да опитоми Путин, в чиято страна бяха налети големи вложения, само че те не помогнаха за демократизацията й. От тактиката на по-скоро символичните наказания против съветския режим Западът мина към внезапно ускорение на програмата си за подкрепяне на напъните на Украйна за самозащита.
Без огромно пресилване може да се каже, че е в ход групов западен Ленд лииз, сходен на американската стратегия за поддръжка на Англия и Съюз на съветските социалистически републики против нацистка Германия през Втората международна война. Само че в този момент този (предимно) въздушен мост за транспорт на оръжия и муниции е ориентиран към въздържане на Русия, която с помощта на напъните на Путин и компания е изпаднала в ролята на тогавашния немски агресор.
Тези са, най-схематично казано, аргументите Лавров да смени внезапно тона. Не стана вследствие на ненадейно просветление. До това се стигна с натрупвания. Ултиматумът на Путин от декември към НАТО освен не реализира задачата си, само че и провокира явен контра ултиматум от страна на алианса, който съобщи на Москва, че би трябвало да изтегли войските си от Грузия, Украйна и Молдова. Явно тази колектива позиция е отрезвила Кремъл до степен, че да стартира да прави благи очи на Съединени американски щати със съмнителната хвалба на Лавров от днешната му конференция, съгласно която американските оферти ( в които липсва този безусловен детайл ) са по-добри за Москва. Лавров декларира това два дни откакто “дипломатично” обиди генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че бил изгубил връзка с действителността – т.е., че е нещо като неуравновесен.
Всъщност като подобен се държи тъкмо вторият по въздействие в съветската върхушка човек, за какъвто се счита Лавров. Защото в границите на конференцията си изтърси, че Съединени американски щати по този начин и не били дали отговор на съветското искане НАТО да не се уголемява ( забавно е, че Лавров “пропуска” да повтори настояването за разоръжаване на алианса със задна дата в страни като България- дали е инцидентно?).
Твърдението, че Съединени американски щати не са дали отговор на този въпрос е толкоз неуместно и елементарно за опровергаване, че този път в действителност поражда въпросът дали пък Лавров няма здравословен проблем, обвързван с паметта и възприемането на действителността. А тя е: (не съм ги броил какъв брой са, може и да десетина до момента отговорите), че Съединени американски щати и съдружниците неведнъж ясно споделиха “не” на тази неуместна кремълска рекламация.
Нищо ново под слънцето на актуалната съветска политика и дипломация. Дипломат Номер едно на Русия не един път твърди, че Русия в никакъв случай никого не била нападала. Не е нужно човек да е бездънен ценител на историята, за опровергае плитката неистина със международно известните обстоятелства за съветско-руските експанзии.
Припомням жертвите на съветско-руските експанзии:
Финландия и Полша (1939)
Трите балтийски страни (1940)
Унгария (1956)
Чехословакия (1968)
Молдова (1992)
Грузия (2008)
Украйна (2014)
Съединени американски щати оказаха животоспасяваща помощ на Съюз на съветските социалистически републики освен през онази война, само че и дружно с “агресивния пакт” НАТО подадоха ръка на изпадналата в обстановка да не може да изхрани популацията си Русия през 1992 година. В рамките на интервенция “Provide Hope” съдружниците доставиха тогава на бедстващата Русия и колониите й в Азия 7012 тона хранителни запаси и лекарства благодарение на въздушен мост от 282 полета на американски самолети.
Сега е ред на Съединени американски щати и съдружниците да избавят Украйна, както и интернационалния ред, от Русия на Путин.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ