След като надникнахме в токсичните съставки на храната и в

След като надникнахме в токсичните съставки на храната и в кухненските съдове, в този момент отваряме вратата на дрешника, тъй като модерната дреха, колкото и красива да наподобява, постоянно идва с химичен багаж. Оцветители, фиксатори, омекотители и остатъчни съединения от производството остават по тъканите даже след неведнъж пране. Обувките? Те също не са просто кожа, плат и гума, тъй като някои лепила, пигменти и обработки носят също своя отровен отпечатък. Какво е въздействието им върху кожата и хормоналния баланс? Носят ли онкологичен риск някои съединения, употребявани в текстилната промишленост? И най-много какво да заобикаляме и какви други възможности да изберем за себе си и своето семейство.

Здравето ни

Когато националната мъдрост срещне медицинатаЧесън, сода и чудеса. Истина или бабини деветини?Депресията при другия. Как да помогнем?

Но преди този момент да кажем няколко думи за кожата

Онова, което слагаме върху кожата си, може да се окаже съвсем толкоз значимо, колкото и това, което поемаме през устата. Като максимален орган в човешкото тяло кожата, като се изключи че ни защищава, е и полупропусклива мембрана, през която могат да преминат доста субстанции и по този начин да попаднат в кръвообращението. Това е добре известно в медицината и се употребява при трансдермални пластири с медикаменти, като никотинови, хормонални и болкоуспокояващи.

Кожата може да всмуква до 64% от химикалите, с които има контакт, изключително в случай че веществото е разтворимо в мазнини и е в непосредствено прикосновение с тялото дълго време (на това се дължи и резултатът на серумите и кремовете за лице). Любопитно е, че при някои дермални опити с разтворими пестициди и феноли, концентрацията им в кръвната плазма се покачва единствено след часове. Най-чувствителни към сходна всмукване са зони като скалпа, подмишниците и слабините, където кожата е по-тънка и по-силно кръвоснабдена. Това значи, че тъкани, оцветени с канцерогенни анилин-базирани багрила, или такива, обработени с формалдехид (за опазване на форма и резистентност на мачкане), могат да отделят микродози химикали, които влизат в систематичния кръвен поток. При индивидуален контакт тялото ги преработва, само че при систематична експозиция (както е с бельото, пижамите или спортните дрехи), натрупването може да аргументи дълготрайни здравословни проблеми като хормонални нарушавания, алергии или възпалителни процеси.

Как въздейства синтетиката и какво да гледаме на етикетите!

Синтетичните материи са изкуствено основани нишки, най-често на основата на петрол, които се създават посредством химични процеси, за разлика от естествените тъкани като памук или вълна.

Полиестер, найлон, акрил и еластан. Това са четири от най-често използваните материи, създадени от нефтопродукти. Те освен не пропущат въздух, само че и постоянно съдържат остатъчни химикали от индустриалния развой и въпреки и необятно употребявани в текстилната промишленост, постоянно се свързват с евентуални здравословни опасности, изключително когато се носят дълго и в пряк контакт с кожата, както е при долни дрехи, пижами, спортни облекла или чорапи.

Полиестерът се създава от производни на петрола, най-често терефталова киселина и етиленгликол. В процеса на направа и следваща обработка на полиестера постоянно се употребяват антипирени, омекотители, формалдехид и оцветители, които могат да останат в тъканта. Полиестерът не разрешава на кожата да диша, задържа топлота и влага и основава условия за развиване на бактерии. При телесна температура или при гладене може да отделя летливи органични съединения. Особено рисков е, когато съставлява 100% от тъканта, само че даже наличие над 50% в облекла, носени непосредствено върху кожата, може да бъде проблематично при чувствителни хора. По-безопасен е в смеси с естествени нишки и когато е минал сертифицирани обработки (например OEKO-TEX®).

Найлонът, прочут още като полиамид, също е петролен дериват. В процеса на основаването му могат да останат следи от мономери като капролактам, които при контакт с кожата могат да провокират алергични реакции или раздразнение. Найлоновите тъкани не пропущат въздух и влага, което води до спарване, нараснало изпотяване и риск от бактериални или гъбични инфекции, изключително в зони с компактно прилепване. Освен това при пране отделя микрофибри, които не се разграждат и навлизат в околната среда и вероятно, назад в организма, посредством хранителната верига. Опасност поражда при пряк контакт на 100% найлон с кожата, изключително при дълготрайно носене. В облекла с 20-30% найлон, разбъркан с естествени нишки, рискът понижава доста.

Акрилът се създава от полимеризация на акрилонитрил - вещество, което е известно с невротоксичния си капацитет и се класифицира като вероятен канцероген при дълготрайно излагане. Дори при приключен индустриален развой може да останат следи от акрилонитрил или свързани мономери. Акрилните тъкани постоянно се употребяват като евтина опция на вълната, само че за разлика от нея не дишат, не контролират температурата и елементарно се електризират, създавайки статично напрежение. Това може да докара до кожни раздразнения, изключително при хора с сензитивна кожа или дерматити. Най-рисков е акрилът, когато е в наличие над 60% в зимни дрехи, шапки и шалове, които се носят дълго и наоколо до лицето и шията. В смеси под 30% с вълна или памук, и при добра вентилация, рискът се минимизира.

Еластанът, прочут още като спандекс или Lycra, е основан от полиуретанови нишки. Макар самичък по себе си да се употребява в дребни количества (обикновено сред 2% и 10%), заплахата идва от това, че той постоянно е в облекла, прилепващи компактно към тялото - долни дрехи, клинове, спортни дрехи. Тези зони са податливи на запарване и нараснало търкане, а в наличието на пот и топлота се задействат остатъчни химикали от боядисването и обработката. Така еластанът може да способства за кожни възпаления, сърбеж и алергични реакции. От позиция на сигурност, наличие до 5% в добре вентилирана дреха е задоволително. Рисковете се усилват при 10% и нагоре в синтетични материи, носени дълготрайно и в зони с високо търкане.

Полиестерът се употребява във всичко - от долни дрехи и блузи, до завеси и завивки. Найлонът го откриваме още веднъж в бельото, в чоропогащите и якетата. Акрилът е най-вече в пуловери, одеяла, шапки и шалове, а еластанът - в клинове, чорапогащи и спортни облекла.

Важно е също да отбележим, че формалдехидът е потвърден кожен и респираторен дразнител и евентуален канцероген, само че също по този начин може да аргументи контактен дерматит, сълзене на очите и раздразнение на дихателните пътища. PFAS, наричани още " безконечни химикали ", не се разграждат и се свързват с нарушена функционалност на щитовидната жлеза и други хормонални разстройства. Фталатите, употребявани от време на време за омекотяване, имат хормоноподобно деяние и могат да повлияят на ендокринната система, а багрилата на анилинова основа съдържат тежки метали и могат да провокират контактни дерматити и алергични реакции, а при топлота и изпотяване част от тези съединения може да се отделят, а някои даже се резорбират през кожата, изключително при прилепнали облекла.

Микропластмаса и околна среда

При всяко пране синтетичните тъкани отделят микропластмаси, които попадат в околната среда, само че има и данни, че част от тези микрочастици се натрупват в кожните гънки, изключително при щедро изпотяване, което може да докара до микровъзпаления. Все още се изследва дълготрайното влияние на това струпване.

Затова при опция, подбирайте естествени тъкани (памук, лен, бамбук) за долни дрехи, пижами, спортни облекла и облекла, носени непосредствено върху кожата. Ако въпреки всичко бюджетът не ви го разрешава и се постанова да вземете и синтетика, избирайте такава с OEKO-TEX® документ или други гаранции за липса на токсични останки. Перете новите облекла преди първо обличане с цел да премахнете част от повърхностните химикали и обърнете внимание дали се получава неприятна миризма при изпотяване (не на пот!), тъй като това постоянно е знак за химическа реакция сред потта и тъканта. Такава дреха е добре да се заобикаля.

Оцветители и стабилизатори

Друга основна тематика в подтекста на облеклата са багрилата, употребявани в текстилната промишленост. За да се реализиран наситени и трайни цветове, постоянно се употребяват химически съединения, които не са безобидни. Някои багрила съдържат тежки метали като кадмий, живак, хром и олово - субстанции с потвърдена токсичност за бъбреците, черния дроб и нервната система. Азобагрилата са различен клас химикали, част от които са неразрешени в Европейския съюз заради връзка с развиването на злокачествени болести. Въпреки това те към момента се срещат в евтини вносни облекла, изключително когато не са минали прецизен регулаторен надзор.

Опасността не е единствено теоретична. Цветът, който наподобява ослепителен и резистентен, постоянно е резултат от нападателна химическа обработка, а остатъчните съединения могат да се отделят при изпотяване или при носене на влажна кожа. Това е изключително обезпокоително при облекла за деца, долни дрехи, спортни дрехи и пижами - всички те са в нескончаем и непосреден контакт с кожата и постоянно се носят в обстановки на нараснала телесна температура и потене. Когато тъканите не са сертифицирани за сигурност, рискът от попиване на нездравословни субстанции през кожата доста нараства.

Въпреки че по тази тематика потребителят има минимум надзор, има няколко ясни признака и способи, по които можем да разберем

Дали багрилата, стабилизаторите и обработките на облеклата са безвредни или най-малко доста по-безопасни?

Естествено, най-сигурният метод е съществуването на интернационалните документи, които подсигуряват, че продуктът е създаден без нездравословни химикали или в граници, безвредни за човешкото тяло. Такива са OEKO-TEX® Standard 100, който потвърждава, че тъканта е тествана за над 100 нездравословни субстанции, в това число останки от багрила, тежки метали и формалдехид. Друият документ е GOTS (Global Organic Textile Standard) който се ползва при органически памук и подсигурява както безвредни багрила, по този начин и екологичен индустриален развой. И Bluesign®, ориентиран към стабилно произвеждане с минимално потребление на рискови химикали и ефикасен надзор на цялата верига.

Не всеки обаче може да си разреши сертифицирани марки облекла, само че сред доста скъпото и допустимото за даден продукт постоянно се настанява по някоя и друга ежедневна дреха с необикновен етикет, която е много под цената за сходно облекло. По опция ги избягвайте, тъй като всеобщите евтини облекла, изключително без етикет за генезис и състав, постоянно не минават през надзор за неразрешени багрила и стабилизатори. Особено внимание заслужават многоцветните принтове с интензивни, флуоресцентни или черни тонове, защото може да съдържат азобагрила; облекла, които стоят като ламинирани, пластмасови или с железен отблясък - те евентуално съдържат високо количество формалдехид за стабилизация).

Също по този начин обърнете внимание при пране. Ако водата се оцвети мощно, значи багрилото е едва закрепено, което е знак за неприятно качество или нездравословна технология. Миризмата на оцет, химия, плесен или нафта постоянно е провокирана от остатъчни химикали, употребявани за стабилизиране, предпазване или срещу инсекти.

В какво слагаме краката си?

Въпреки че постоянно носим обувките си с чорапи, тази тематика, изключително в летния сезон, търпи също деликатен обзор, тъй като обувките са в непрекъснат контакт с кожата на краката, а постоянно ги носим по 10-12 часа на ден при нараснало изпотяване, търкане и мокрота, което прави усвояването на нездравословни субстанции по-лесно.

Освен изкуствените кожи, съдържащи PVC и полиуретан, обувките се създават с лепила въз основата на толуол и формалдехид, които отделят нездравословни изпарения, изключително когато обувките се съхраняват в затворени пространства или се носят дълго в топло време. Цветните бои също могат да съдържат фталати, които работят като ендокринни разрушители. Стелките и подплатите от време на време се обработват с антимикробни сътрудници, съдържащи триклозан - вещество, неразрешено в козметиката в Европейски Съюз, само че не и в други артикули, като обувките.

Натуралната кожа (растително дъбена, т.е. обработена с растителни дъбилни субстанции, с цел да се трансформира суровата животинска кожа в кожа за обувки.) е по-безопасния избор от изкуствената, тъй като разрешава дишане и отделя по-малко отрови. Проблемът е още веднъж в цената - доста евтини кожени обувки се дъбят с хром VI, който е канцерогенен и мощно алергенен метал, а изкуствената кожа, която се образува от PVC, PU и така нататък постоянно съдържа фталати, формалдехид, нездравословни пластификатори и разтворители.

Текстилните обувки също могат да бъдат добър избор, стига платът да е сертифициран или да не е обагрен с ярки, съмнителни багрила.

Нискокачествените джапанки, изключително тези, които се продават на ниска цена и всеобщо, постоянно се създават от синтетични материали като PVC, които могат да съдържат фталати, формалдехид и други нездравословни химикали, за които към този момент писахме какво въздействие оказват при нагряване от слънцето. Някои оцветители също съдържат тежки метали, които са токсични. За да разпознаем по-безопасни джапанки, би трябвало да търсим такива от естествена гума, EVA без фталати, кожа без хром или сертифицирани биоразградими материали. Избягвай обувки с остра миризма на пластмаса, защото това постоянно е сигнал за съществуване на летливи органични съединения.

Защо миризмата е индикатор?

Ако обувките миришат мощно на нафта, лепило или химикал, това съвсем постоянно значи съществуване на токсични лепила, разтворители или пластмасови съставни елементи с остатъчни химикали. Това е изключително рисково при затворени обувки, носени на необут крайник.

Друг ориентир още веднъж е написаното на етикетите. " Chrome-free leather ", vegetable-tanned leather, OEKO-TEX® (за текстилните елементи), REACH compliance са постоянно добър избор. Европейските марки подлежат на по-строг надзор, изключително тези от Германия, Франция, Италия и Скандинавия, тъй че производителят също е от голяма важност. Избягвайте евтини азиатски обувки без явен производител, изключително с изкуствена кожа, ярки цветове и обилие от лепила и пяна.

Но каквото и да си приказваме за обувките, това, което има най-интимен контакт с краката ни, са стелките и плата на обувката от вътрешната страна (хастара). Подобно при облеклата, в случай че хастарът е от синтетичен плат, с оцветители или лепила, това е евентуална опасност. Някои обувки се популяризират като " естествена кожа ", само че единствено външната част е такава. Вътрешността постоянно е от евтини, химически обработени материи. Затова

Какво да заобикаляме?

Лакирани повърхности, тъй като постоянно съдържат формалдехид. Необичайно лъскави, цветни или " гумирани " текстури. Обувки с ароматизатори, защото те прикриват миризмата от токсични материали и такива, които са лепени, вместо зашити, тъй като това значи единствено едно - повече лепила.

За по-голяма сигурност носете най-малко първите няколко пъти обувките с чорап (дори при сандали, вкъщи), и ги оставете да се проветрят след закупуване. Така ще намалите риска от пряк контакт с евентуално нездравословни остатъчни химикали. Или с други думи: обувките би трябвало да миришат на кожа или плат, не на химия. По-малко искра, по-малко лепило, повече дишане - това е формулата за здравословен избор.

Онова, което обличаме всеки ден, не е просто въпрос на усет или хармония. Това е нашата втора кожа. И както внимаваме с това, което ядем, по този начин би трябвало да внимаваме с това, което носим, защото облеклата и обувките ни въздействат на клетъчно равнище. И по-добре 10 качествени облекла в дрешника, в сравнение с цялостен дрешник некачествени.