Познават ли животните концепцията за времето
След като мнозина прекараха повече от една работна седмица с новото време, добавящо малко повече светлина по време на работните часове и цялостен мрак след работно време, мнозина към този момент са преодолели рецесията с връщането на часовниците. В днешно време това е автоматизиран развой и най-вероятно мнозина към този момент не помнят удоволствието от свалянето на часовниците, само че откакто индивидът е единственото създание, което познава концепцията за време, какво се случва с животните?
Точно тук обръщаме доста съществено внимание на домашните любимци, които най-често ви изпращат на работа, само че знаят по кое време да застанат пред вратата, по кое време е времето за разходка и по кое време да чакат пред купичката за храна. Знаем доста добре, че една човешка година се равнява на седем кучешки, само че допустимо ли е самите животни да са осведомени с концепцията за времето? Според някои учени, това изказване е допустимо до известна степен.
Преди да обърнем внимание на животните, дано разгледаме малко по-подробно каква е концепцията за време при индивида и по какъв начин той се въздейства от прекосяването на 24-те часа. Очаквано е, че за всеки човек визията за времето е друга. Албърт Айнщайн в миналото е обърнал внимание на този феномен, заявявайки, че всеки мъж, до момента в който е в компанията на красива жена, може да усети времето като един момент. В случай, че същият човек седне на гореща печка за една минута, страданието може да му се стори като цяла безкрайност. В взаимозависимост от обстановката, времето може да се стори извънредно бързо или извънредно постепенно.
Дори спомените са обвързани с концепцията за преминаващото време. Качеството да запомняме събития също е обвързана с метода, по който измерваме часовете. Благодарение на опита и познанието, можем умерено да предсказваме бъдещи събития, уповавайки се точно на магическите стрелки. Един от най-лесните образци е възприемането, че слънцето ще продължи да изгрява, на следващия ден още веднъж ще има светлина и още доста други. Тези човешки качества ни разрешават да имаме чувството за дълготрайност, да попълняме персоналната си история и да бъдем осъзнати.
С оглед на това можем да се замислим дали кучетата употребяват времевата идея по същия метод? Според някои откриватели, възприемането на времето може да се преглежда от малко по-различен ъгъл. Според Уилям Робъртс – откривател на държанието при животните – всяко едно създание от природата е пленник на времето. За него, неналичието наизуст, оставя животните единствено в едно време – сегашното. Заложникът, съгласно самия него, е създание, което не може да прави скок обратно в паметта си към предходни събития, нито да разполага с опцията да огледа напред и да се опита да предсказва такива.
В този случай можем да заявим умерено, че хората, които разполагат с концепцията за време и могат умерено да управляват спомените си, могат да се нарекат пътешественици във времето, само че единствено при изискване, че одобряваме концепцията на Робъртс. Тази доктрина не се харесва на притежателите на животни, които прекарват доста време за подготовка и отхвърлят да повярват това. Все отново, ученето на команди би трябвало да се уповава на концепцията за спомен. Тук ученият има рационално пояснение. Предадените познания, съгласно него, са тъкмо толкоз съответстващи, колкото и тези, които предоставяме на дребните деца.
На 4-годишна възраст едно дете се научава да пълзи, да върви, само че без да разполага със съзнанието за този миг. Никой не помни по кое време е направил първата си крачка и какво го е стимулирало да я направи. Тук се вкарва и още един забавен термин – епизодична памет. Тя символизира опцията да запомняме тъкмо избрани събития в предишното. Кучето схваща командата „ седни “, само че в никакъв случай няма да помни по кое време е научено на нея. Тогава най-вероятно се чудите по какъв начин е допустимо най-хубавият другар на индивида постоянно да знае и чака идното завръщане на стопанина си. Тази отговорност до някаква степен е подвластна точно и от добре познатия биологичен темп на животното.
Вътрешният часовник на гълъбите се задейства тогава, когато има потребност от храна. В течение на времето, той доста добре ще знае в кои часове да бъде на несъмнено място, където ще я има. Подобен е правилото на работа и при кучетата, те употребяват своите хормони, температура и невронна интензивност, с цел да знаят, че е време за храна, разходка и завръщане на стопаните. Вместо да броят часове, те най-често залагат на една напълно друга концепция – да наблюдават своите витални индикатори. Всеки път реакциите им са идентични според от тези индикатори.
Ако обаче липсва концепцията за минало, какво би трябвало да знаем за бъдещето? При извършени проби по отношение на предсказването на бъдещето, можем да видим, че някои птици доста добре осъзнават по какъв начин да употребяват по-сложни системи, с цел да стигнат до храна като премия. Щом множеството стигнат до отговора, повтарят опита, само че при по-дълги паузи, същите обекти бързо не помнят. Това обаче не е трупане на познание, а напъване на по-дълготрайната памет, която за разлика от човешката, е доста по-трудна за осъзнаване.
В извършените проби, маймуните се оправят забележително добре. Има една особена детайлност – изисква се доста време, с цел да запомнят цялата система от пъзели, с цел да стигнат до храната. По наблюдения на учения, това умеене не става доста елементарно и коства съществени старания. Нещо друго, опцията за по-добро достижение в бъдещето, под формата на по-голяма премия, въобще не изкушава животните. В един и същи тест, плъховете и гълъбите избират първата и най-лесна допустима алтернатива, с цел да доближат до храна. Вторият по-дълъг маршрут предлага доста по-сериозно количество, само че това изисква повече изпитание.
Точно тук можем да заключим, че бъдещето не е в полезрението им. В един тест, учените оферират на една маймуна да избира сред един или два банана. Маймуната постоянно ще избере по-голямата премия. Когато е гладно, животното изяжда към 10 банана, само че междинното количество е 5 дневно. Тоест, вместо да запазят пет за по-късно, маймуните избират да изконсумират всичките, без да се тревожат за бъдещето. При хората е малко по-различно, въпреки всичко можем да закусим вкъщи и по-късно да вземем храна за по-късно.
Мнозина биха задали и още един въпрос: в случай че няма идея за бъдещето, за какво животни като катериците събират храна за зимата? Тук идва една приятна детайлност, катериците, както и доста други животни, които са известни с трупането на богатства, не стопират да вършат това през цялата година. Това е някаква форма на инстинкт, която ги стимулира да действат по този начин. Разбира се, всеки е кадърен да отхвърли тази доктрина, в случай че избира да счита своя домакински любим за интелигентно създание.
Все отново не би трябвало да забравяме, че животните осъзнават в избрани моменти, че правят нещо неверно. Редица проучвания демонстрират, че в случай че упражнявате кучето да не взима храна от масата, само че го оставите гладно и на масата има храна, същото ще изчака да стане мрачно и едвам тогава ще се обслужи.
