Акад. Георги Марков:Англосаксонците искат да сблъскат Германия с Русия, а Плевнелиев е изкуствен русофоб и позьор
След като Комисията по досиетата раздаде награди за принос в разкриването на документите на някогашните секрети служби, остава отворен въпросът – наградените ли ще са тези, на които историята ще отреди най-големите заслуги за това. Ще може ли най-сетне след 30 години ненавист и разделяне обществото ни да реализира единство. Защо има рецесия на водачи в света и какви са аргументите за това. По тези въпроси " Труд " беседва с акад. Георги Марков:
– Академик Марков, единствено преди ден Комисията по досиетата награди няколко души поради приноса им за общественото откриване на документите на някогашната Държавна сигурност. По тези ли награди един ден ще съдим за хората с най-големи заслуги за разграждането на някогашните секрети служби?
– Съмнявам се, въпреки че всичко е допустимо. Тази комисия има стабилен бюджет, който надвишава бюджета на Държавна организация „ Архиви”. Членовете й от години са хора – партийно назначени, с огромни заплати, обезпечени са във всякаква област и се считат за всезнайковци. Комисията по досиетата от дълго време трябваше да бъде закрита, само че има хора, обременени от комунизъм, които желаят да си изчистят гузната съвест и споделят: „ Не, тези там – ченгетата, би трябвало да си платят отговорността”. Истината обаче не в архива на Държавна сигурност. Там има неща, измислени от сътрудниците й – единствено и единствено да напишат нещо за някое събитие. Хората от комисията са политически ангажирани, представители на избрани партии, живуркат си и споделят: „ Ние знаем доста за вас”. Преди твърдяха, че Държавна сигурност държала своите сътрудници според, тези в този момент обаче се вършат, че държат другите според.
– Е, и вашето име излезе от тези документи.
– Да, и аз съм пострадал от Първо основно ръководство (разузнаването), тъй като съм бил във Федерална република Германия. За да специализирам там през 1981-82 година дадох обещание, че като се върна, ще пиша. Първият път, когато отидох там през 1979 година забравих да пиша. И по тази причина ми споделиха: „ Ти имаш входна виза за Федерална Република Германия, само че нямаш изходна. Ще пишеш ли? “ Аз им отговорих, че няма да пиша и се отхвърлям от специализацията… Всъщност Българска комунистическа партия си изми ръцете със своя меч, каквато беше Държавна сигурност. Много от „ нашите” момчета се трансферираха от другата страна. Още се чудя по какъв начин Западът заложи на тези „ наши “ момчета. Мислех, че ще мине време ище дойдат младежи, приключили в Западна Европа и Съединени американски щати, а тъкмо тези „ наши “ момчета не престават да ни досаждат от тв приемника.
– Вие и други ваши сътрудници от дълго време говорите, че на България й е нужно помиряване. Но никой от политиците не ви чува. Може би тъй като по този начин им е по-изгодно – да има разграничен народ, който се ненавижда неистово към този момент 30 години?
– Изследвал съм политическото принуждение в България. Сега през септемврище отбележим 100 години от началото на Гражданската война в България. Тогава избухна по този начин нареченото Войнишко въстание – след три войни и две национални произшествия българите започнаха да се избиват между тях – Владая, Захарна фабрика, Княжево. Тогава стартира една гореща и една студена революция, която продължава и през днешния ден. За да има национално помиряване, би трябвало да има национално единодушие. За да се стигне до национално единство, ние основахме такова съдружие – в него има интелектуалци, индустриалци. Идеята ни е 6 септември – денят на Съединението, да стане ден на единението и да се поднесат венци, както на Гарнизонното стрелбище, където са разстреляли Вапцаров и доста други, по този начин и на параклиса на жертвите на комунизма. Трябва да се разбере, че в Гражданската война няма спечелили. Всички сме победени, би трябвало да настъпи единодушие и помиряване. Как съумяха да се помирят в Испания, в Гърция след техните кръвопролитни цивилен войни? А тук политиците единствено ровят в незарасналите ни рани. Трябва да има помиряване и отпред на него да застане президентът Румен Радев.
– Защо смятате по този начин?
– Защото той е държавен глава и обединител на нацията. Има премеждия, които се предават от потомство на потомство. Но би трябвало да има и съчувствие към болката на другия. Дано президентът одобри тази самодейност. Румен Радев, за разлика от предходните президенти, които произлизаха от разнообразни партии, е боен, наподобява му да поеме такава самодейност и то дружно със Симеон Сакскобургготски. Не мога да не помни по какъв начин той, който е обиден от Гражданската война – чичо му е погубен от режима, спря на един партизански монумент в местността Жабокрек, сервира цветя на починалите партизани и сподели: „ И те са българи”.
– Две са тематиките, по които не можем да намерим общ език и покой към този момент 30 години: комунизъм – антикомунизъм и отношението към Русия. За това нямат ли виновност освен политиците, само че и вие – историците?
– Да, по този начин е, историците също са разграничени. Филството и фобството са в допълнение и злоумишлено делене на българския народ. Всеки може да има користолюбие – ето, аз съм обвързван с Германия и имам благосклонности към немската просвета, просвета и история. Но това не значи, че ще отрека Русия ище кажа, че няма Руско-турска освободителна война и че едно иго било заместено с друго иго. Или пък като Росен Плевнелиев ще подправям Левски в Народното събрание. Да не забравяме, че Плевнелиев е един неестествен русофоб и това е бизнеса му. Направо се чудя на нашите малките екрани – всеки ден някоя от тях ни буди с облика и думите на този човек.
– Много сте непоколебим към някогашния ни държавен глава. Макар че съм съгласна с вас, че в последно време гастролите му по медиите ни заливат отвред.
– Вижте, той е един позьор. Може и малко да съм привързан, само че мога да го сравня с предходните ни президенти. Първанов е сътрудник историк, само че той беше доста обмислен. А този позьор скача като петел, приказва за НАТО по този начин все едно е Тодор Живков, който приказва за Варшавския контракт. Само преди дни Плевнелиев викаше по медиите: „ Ние би трябвало да изгоним съветските шпиони от съветското посолство…” Той не знае ли, че първо би трябвало да каже кои са шпионите? А с цел да ги изгониш, би трябвало да ги разкриеш. „ Путин не би трябвало да стъпва повече в България”, подрежда още той. Не се ли усеща, че не е Хилъри Клинтън, с цел да назовава Путин Хитлер и да го съпоставя с него. Нито пък е принц Чарлз. Някои политици като него в действителност се натягат на Чичо Сам (Щатите). А Чичо Сам, нагледно казано, желае да изгони Дядо Иван (Русия). Добре, изгониха го от стопанската система, от културата, от защитата. Но Плевнелиев и други като него желаят да го изгонят и от историята. Е това към този момент – не може! Няма по какъв начин.
– Истерията по случая „ Скрипал “ задоволително разбуни света в последните близо два месеца. Вие – като историк, какво мислите, излязоха и толкоз доста догатки, някои от които звучат необикновено?
– Не може английското държавно управление да споделя „ най-вероятно е “, „ хипотетично е “, дайте да бомбардираме, дайте да гоним съветски дипломати. Сред причините им имаше откровени нелепости. Като тази, че Путин в навечерието на изборите желал да си вдигне рейтинга, с цел да ги завоюва, които пък били под въпрос. И това го приказва британският министър председател! И тук ще кажа: на Запад, освен в България, има рецесия на водачи. Ако Чърчил чуе Тереза Мей, несъмнено ще се обърне в гроба. Генерал Де Голще направи същото, в случай че чуе какви ги прави и приказва Макрон. Свалиха Саддам Хюсеин, Кадафи, в този момент желаят и Асад. И то вършат всичко това посредством неистини. Значи те могат да лъжат, могат да бомбардират, а Русия не може?!
– Кажете къде сме ние измежду огромните международни акули?
– Бойко Борисов се усети и резервира баланс в тази обстановка. България исторически е сред две велики страни – Русия и Германия. Англосаксонските сили постоянно са били дружно против Европа. Само един канал дели континентална Европа с Англия, само че тя е доста по-близко през океана до своите някогашни английски колонии. Англосаксонските сили имат интерес на континента да има спорове и да има война. Руснаци и германци се изтрепаха и през двете международни войни, а англосаксонците завоюваха. Те желаят това да продължава и отново да сблъскат Германия и Русия. Това е политиката им.
– Безпомощен ли е Европейският съюз в такава конюнктура?
– Европейски Съюз към този момент е едно военно джудже. Те се отучиха да маршируват. Вижте Германия – в този момент даже не може да образува три ескадрили за Ирак и Сирия. Дотам са я докарали, тъй като има ограничаване на въоръжените сили – тя е победена страна през войната. Европейски Съюз пести за защита, желае да живее по-нашироко, а Съединени американски щати дават милиардите. Затова и ни държат според.
– Френският президент в този момент е на публично посещаване в Щатите, от което струят доста оптимистични нотки. Самият Макрон е много напорист, анализатори даже настояват, че той се пробва да изземе по някакъв метод водачеството на Ангела Меркел, въпреки двамата да демонстрират, че са тандем. Как обяснявате неговите дейности?
– В момента се занимавам с логика на психиката на историческите персони, логика на психиката на тълпата, на армията. Ако дядо Фройд направи на Макрон психоанализа, ще се види, че младежът, оженил се за своята учителка, страда от фройдистки комплекс. Това е доста необичайно. Първото и най-важно нещо за тези държавници, които познавам като историк, е фамилията. Те са консервативни, изключително в фамилията. Спомнете си визитата на Тръмп в Париж – Макрон си водеше учителката за ръка, а Доналд я оглежда по американски и споделил шеговито: „ А, бива я още “. Макрон се прави на Краля-слънце и, за жалост, нямам доверие, че той ще свърши добре.
– Но французите залагат доста на младия си президент?
– Че французите разпореждат доста очаквания на този млад общественик е правилно, само че той се изхвърля много над личните с благоприятни условия. Още Рузвелт споделяше, че Франция към този момент няма да бъде великата мощ, а военачалник Де Гол си вирел носа, като се считал за нещо приблизително сред Краля слънце и Жана Д”Арк. И генералът държа Англия отвън европейската общественост. Каза: „ На мен не ми би трябвало троянският кон на Съединени американски щати “. И излезе от НАТО. Но Макрон по какъв начин да каже такова нещо – той не е народен воин от две международни войни като Шарл де Гол.
– Наистина ли смятате, че и положителната остаряла Франция, която роди през вековете толкоз доста интелектуалци, воини, и тя няма водачи?
– Да, и тя няма водачи. Дано Макрон да успее, само че нямам доверие. Вижте предшественикът му Оланд какво правеше. Оставяше си любовницата в Елисейския замък и отиваше с моторетка при друга държанка в хотел. Ами Никола Саркози? Хвърли се на една манекенка и си направи обувки с висока подметка, с цел да порасне на растеж. Ех, къде са тези държавници! Епохата раздели героите. Изпитанията от международните войни родиха тези мъже. Не единствено Рузвелт и Чърчил. Но и Сталин. Да, той може да е всеобщ палач, деспот, само че е учил Духовна семинария. Като чета протоколите на тримата огромни по време на последната война, виждам, че Сталин се държи като еднакъв с Чърчил, който има 800 години родословие с Рузвелт. Затова споделям: и Сталин е бил популярен общественик, нищо, че е бил палач – да не смесваме двете неща. Сега водачите липсват. Само Путин е на равнище.
– Войните раждаха мъже, нали по този начин?
– Раждаха и то какви мъже! А в този момент какво става с младежта? Гледам по какъв начин студентите на 25 години се лигавят – вършат го, тъй като не са служили бойци. Знаят ли, че единствено на 24 години капитан Рачо Петров като шеф на Генщаба на армията разрушава сръбската войска при Сливница. За Ботев, Караджата и Хаджи Димитър, които умират единствено на 28 години, да напомням ли?…
– Сега е друго време, учен Марков, живеем в ново време с нови условия.
– Така е, само че младежите в този момент имат големи искания. Наистина се лигавят, живеят в един виртуален свят, не желаят да маршируват, и споделят – който желае, да служи в армията. Каква войска?! Поканиха ме тези дни от една телевизия да разясня при тях Гергьовденския церемониал след няколко дни – отхвърлих. Как да отида, като ми е тъжно. Та, даже след Ньойския диктат нашата войска и достойнството на офицерството не са били по този начин смачкани. Това се опита да направи някогашният ни боен министър земеделецът Ненчев. Добре че в този момент Каракачанов се мъчи да оправи нещата и да вдигне малко престижа на офицерите. Европа в този момент не желае да марширува, тя желае наемници да я пазят от новите варвари. Няма кой, само че е добре да не не помни, че Римската империя беше победена от варварите, които бяха доста по-ниска цивилизация. Една цивилизация би трябвало да се отбрани сама, а не да разчита на наемници.
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 година Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Професор, доктор на историческите науки, учен от 2008 година От 1993 година до началото на 2012 година е шеф на Института по история при Българска академия на науките. Автор на близо 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.
Интервею на Мариела Балева
– Академик Марков, единствено преди ден Комисията по досиетата награди няколко души поради приноса им за общественото откриване на документите на някогашната Държавна сигурност. По тези ли награди един ден ще съдим за хората с най-големи заслуги за разграждането на някогашните секрети служби?
– Съмнявам се, въпреки че всичко е допустимо. Тази комисия има стабилен бюджет, който надвишава бюджета на Държавна организация „ Архиви”. Членовете й от години са хора – партийно назначени, с огромни заплати, обезпечени са във всякаква област и се считат за всезнайковци. Комисията по досиетата от дълго време трябваше да бъде закрита, само че има хора, обременени от комунизъм, които желаят да си изчистят гузната съвест и споделят: „ Не, тези там – ченгетата, би трябвало да си платят отговорността”. Истината обаче не в архива на Държавна сигурност. Там има неща, измислени от сътрудниците й – единствено и единствено да напишат нещо за някое събитие. Хората от комисията са политически ангажирани, представители на избрани партии, живуркат си и споделят: „ Ние знаем доста за вас”. Преди твърдяха, че Държавна сигурност държала своите сътрудници според, тези в този момент обаче се вършат, че държат другите според.
– Е, и вашето име излезе от тези документи.
– Да, и аз съм пострадал от Първо основно ръководство (разузнаването), тъй като съм бил във Федерална република Германия. За да специализирам там през 1981-82 година дадох обещание, че като се върна, ще пиша. Първият път, когато отидох там през 1979 година забравих да пиша. И по тази причина ми споделиха: „ Ти имаш входна виза за Федерална Република Германия, само че нямаш изходна. Ще пишеш ли? “ Аз им отговорих, че няма да пиша и се отхвърлям от специализацията… Всъщност Българска комунистическа партия си изми ръцете със своя меч, каквато беше Държавна сигурност. Много от „ нашите” момчета се трансферираха от другата страна. Още се чудя по какъв начин Западът заложи на тези „ наши “ момчета. Мислех, че ще мине време ище дойдат младежи, приключили в Западна Европа и Съединени американски щати, а тъкмо тези „ наши “ момчета не престават да ни досаждат от тв приемника.
– Вие и други ваши сътрудници от дълго време говорите, че на България й е нужно помиряване. Но никой от политиците не ви чува. Може би тъй като по този начин им е по-изгодно – да има разграничен народ, който се ненавижда неистово към този момент 30 години?
– Изследвал съм политическото принуждение в България. Сега през септемврище отбележим 100 години от началото на Гражданската война в България. Тогава избухна по този начин нареченото Войнишко въстание – след три войни и две национални произшествия българите започнаха да се избиват между тях – Владая, Захарна фабрика, Княжево. Тогава стартира една гореща и една студена революция, която продължава и през днешния ден. За да има национално помиряване, би трябвало да има национално единодушие. За да се стигне до национално единство, ние основахме такова съдружие – в него има интелектуалци, индустриалци. Идеята ни е 6 септември – денят на Съединението, да стане ден на единението и да се поднесат венци, както на Гарнизонното стрелбище, където са разстреляли Вапцаров и доста други, по този начин и на параклиса на жертвите на комунизма. Трябва да се разбере, че в Гражданската война няма спечелили. Всички сме победени, би трябвало да настъпи единодушие и помиряване. Как съумяха да се помирят в Испания, в Гърция след техните кръвопролитни цивилен войни? А тук политиците единствено ровят в незарасналите ни рани. Трябва да има помиряване и отпред на него да застане президентът Румен Радев.
– Защо смятате по този начин?
– Защото той е държавен глава и обединител на нацията. Има премеждия, които се предават от потомство на потомство. Но би трябвало да има и съчувствие към болката на другия. Дано президентът одобри тази самодейност. Румен Радев, за разлика от предходните президенти, които произлизаха от разнообразни партии, е боен, наподобява му да поеме такава самодейност и то дружно със Симеон Сакскобургготски. Не мога да не помни по какъв начин той, който е обиден от Гражданската война – чичо му е погубен от режима, спря на един партизански монумент в местността Жабокрек, сервира цветя на починалите партизани и сподели: „ И те са българи”.
– Две са тематиките, по които не можем да намерим общ език и покой към този момент 30 години: комунизъм – антикомунизъм и отношението към Русия. За това нямат ли виновност освен политиците, само че и вие – историците?
– Да, по този начин е, историците също са разграничени. Филството и фобството са в допълнение и злоумишлено делене на българския народ. Всеки може да има користолюбие – ето, аз съм обвързван с Германия и имам благосклонности към немската просвета, просвета и история. Но това не значи, че ще отрека Русия ище кажа, че няма Руско-турска освободителна война и че едно иго било заместено с друго иго. Или пък като Росен Плевнелиев ще подправям Левски в Народното събрание. Да не забравяме, че Плевнелиев е един неестествен русофоб и това е бизнеса му. Направо се чудя на нашите малките екрани – всеки ден някоя от тях ни буди с облика и думите на този човек.
– Много сте непоколебим към някогашния ни държавен глава. Макар че съм съгласна с вас, че в последно време гастролите му по медиите ни заливат отвред.
– Вижте, той е един позьор. Може и малко да съм привързан, само че мога да го сравня с предходните ни президенти. Първанов е сътрудник историк, само че той беше доста обмислен. А този позьор скача като петел, приказва за НАТО по този начин все едно е Тодор Живков, който приказва за Варшавския контракт. Само преди дни Плевнелиев викаше по медиите: „ Ние би трябвало да изгоним съветските шпиони от съветското посолство…” Той не знае ли, че първо би трябвало да каже кои са шпионите? А с цел да ги изгониш, би трябвало да ги разкриеш. „ Путин не би трябвало да стъпва повече в България”, подрежда още той. Не се ли усеща, че не е Хилъри Клинтън, с цел да назовава Путин Хитлер и да го съпоставя с него. Нито пък е принц Чарлз. Някои политици като него в действителност се натягат на Чичо Сам (Щатите). А Чичо Сам, нагледно казано, желае да изгони Дядо Иван (Русия). Добре, изгониха го от стопанската система, от културата, от защитата. Но Плевнелиев и други като него желаят да го изгонят и от историята. Е това към този момент – не може! Няма по какъв начин.
– Истерията по случая „ Скрипал “ задоволително разбуни света в последните близо два месеца. Вие – като историк, какво мислите, излязоха и толкоз доста догатки, някои от които звучат необикновено?
– Не може английското държавно управление да споделя „ най-вероятно е “, „ хипотетично е “, дайте да бомбардираме, дайте да гоним съветски дипломати. Сред причините им имаше откровени нелепости. Като тази, че Путин в навечерието на изборите желал да си вдигне рейтинга, с цел да ги завоюва, които пък били под въпрос. И това го приказва британският министър председател! И тук ще кажа: на Запад, освен в България, има рецесия на водачи. Ако Чърчил чуе Тереза Мей, несъмнено ще се обърне в гроба. Генерал Де Голще направи същото, в случай че чуе какви ги прави и приказва Макрон. Свалиха Саддам Хюсеин, Кадафи, в този момент желаят и Асад. И то вършат всичко това посредством неистини. Значи те могат да лъжат, могат да бомбардират, а Русия не може?!
– Кажете къде сме ние измежду огромните международни акули?
– Бойко Борисов се усети и резервира баланс в тази обстановка. България исторически е сред две велики страни – Русия и Германия. Англосаксонските сили постоянно са били дружно против Европа. Само един канал дели континентална Европа с Англия, само че тя е доста по-близко през океана до своите някогашни английски колонии. Англосаксонските сили имат интерес на континента да има спорове и да има война. Руснаци и германци се изтрепаха и през двете международни войни, а англосаксонците завоюваха. Те желаят това да продължава и отново да сблъскат Германия и Русия. Това е политиката им.
– Безпомощен ли е Европейският съюз в такава конюнктура?
– Европейски Съюз към този момент е едно военно джудже. Те се отучиха да маршируват. Вижте Германия – в този момент даже не може да образува три ескадрили за Ирак и Сирия. Дотам са я докарали, тъй като има ограничаване на въоръжените сили – тя е победена страна през войната. Европейски Съюз пести за защита, желае да живее по-нашироко, а Съединени американски щати дават милиардите. Затова и ни държат според.
– Френският президент в този момент е на публично посещаване в Щатите, от което струят доста оптимистични нотки. Самият Макрон е много напорист, анализатори даже настояват, че той се пробва да изземе по някакъв метод водачеството на Ангела Меркел, въпреки двамата да демонстрират, че са тандем. Как обяснявате неговите дейности?
– В момента се занимавам с логика на психиката на историческите персони, логика на психиката на тълпата, на армията. Ако дядо Фройд направи на Макрон психоанализа, ще се види, че младежът, оженил се за своята учителка, страда от фройдистки комплекс. Това е доста необичайно. Първото и най-важно нещо за тези държавници, които познавам като историк, е фамилията. Те са консервативни, изключително в фамилията. Спомнете си визитата на Тръмп в Париж – Макрон си водеше учителката за ръка, а Доналд я оглежда по американски и споделил шеговито: „ А, бива я още “. Макрон се прави на Краля-слънце и, за жалост, нямам доверие, че той ще свърши добре.
– Но французите залагат доста на младия си президент?
– Че французите разпореждат доста очаквания на този млад общественик е правилно, само че той се изхвърля много над личните с благоприятни условия. Още Рузвелт споделяше, че Франция към този момент няма да бъде великата мощ, а военачалник Де Гол си вирел носа, като се считал за нещо приблизително сред Краля слънце и Жана Д”Арк. И генералът държа Англия отвън европейската общественост. Каза: „ На мен не ми би трябвало троянският кон на Съединени американски щати “. И излезе от НАТО. Но Макрон по какъв начин да каже такова нещо – той не е народен воин от две международни войни като Шарл де Гол.
– Наистина ли смятате, че и положителната остаряла Франция, която роди през вековете толкоз доста интелектуалци, воини, и тя няма водачи?
– Да, и тя няма водачи. Дано Макрон да успее, само че нямам доверие. Вижте предшественикът му Оланд какво правеше. Оставяше си любовницата в Елисейския замък и отиваше с моторетка при друга държанка в хотел. Ами Никола Саркози? Хвърли се на една манекенка и си направи обувки с висока подметка, с цел да порасне на растеж. Ех, къде са тези държавници! Епохата раздели героите. Изпитанията от международните войни родиха тези мъже. Не единствено Рузвелт и Чърчил. Но и Сталин. Да, той може да е всеобщ палач, деспот, само че е учил Духовна семинария. Като чета протоколите на тримата огромни по време на последната война, виждам, че Сталин се държи като еднакъв с Чърчил, който има 800 години родословие с Рузвелт. Затова споделям: и Сталин е бил популярен общественик, нищо, че е бил палач – да не смесваме двете неща. Сега водачите липсват. Само Путин е на равнище.
– Войните раждаха мъже, нали по този начин?
– Раждаха и то какви мъже! А в този момент какво става с младежта? Гледам по какъв начин студентите на 25 години се лигавят – вършат го, тъй като не са служили бойци. Знаят ли, че единствено на 24 години капитан Рачо Петров като шеф на Генщаба на армията разрушава сръбската войска при Сливница. За Ботев, Караджата и Хаджи Димитър, които умират единствено на 28 години, да напомням ли?…
– Сега е друго време, учен Марков, живеем в ново време с нови условия.
– Така е, само че младежите в този момент имат големи искания. Наистина се лигавят, живеят в един виртуален свят, не желаят да маршируват, и споделят – който желае, да служи в армията. Каква войска?! Поканиха ме тези дни от една телевизия да разясня при тях Гергьовденския церемониал след няколко дни – отхвърлих. Как да отида, като ми е тъжно. Та, даже след Ньойския диктат нашата войска и достойнството на офицерството не са били по този начин смачкани. Това се опита да направи някогашният ни боен министър земеделецът Ненчев. Добре че в този момент Каракачанов се мъчи да оправи нещата и да вдигне малко престижа на офицерите. Европа в този момент не желае да марширува, тя желае наемници да я пазят от новите варвари. Няма кой, само че е добре да не не помни, че Римската империя беше победена от варварите, които бяха доста по-ниска цивилизация. Една цивилизация би трябвало да се отбрани сама, а не да разчита на наемници.
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 година Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Професор, доктор на историческите науки, учен от 2008 година От 1993 година до началото на 2012 година е шеф на Института по история при Българска академия на науките. Автор на близо 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.
Интервею на Мариела Балева
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ