Пламен Димитров, КНСБ: Определянето на заплати чрез закони ще ни доведе до лош край
След като КНСБ и КТ " Подкрепа " анулираха планувания си за 31 октомври митинг, президентът на КНСБ Пламен Димитров разяснява аргументите за решението и позицията на синдикатите по въпроса за минималната работна заплата и идния държавен бюджет.
Минималната заплата и конфликтът с властта
" Това, което приказваме и предлагаме, има своята логичност и причини. Там би трябвало да се водят съдържателни диалози, а не да се вършат квалификации, заклинания и с някакви прилагателни да се пробва някой да изяснява живота към себе си. Споровете с работодателите във връзка на минималната работна заплата са естествени. Но въпреки това, законодателството, хубаво или неприятно, допуска минималната работна заплата да стане 620 евро. Това, което беше препоръчано, беше по-скоро отвън закона или на ръба на закона ", съобщи Димитров.
Отговорът на ръководещите, че средствата не доближават, съгласно него, е неплатежоспособен.
Разликата от 15 евро на човек се равнява на към 100-120 милиона лв. в границите на над 100-милиарден бюджет, което не може да бъде опрощение.
" Основното беше, може би, да се развърже съотношението на минималната заплата към междинната. Това беше по-важното и по-големият проблем е в действителност по какъв начин се развързва от междинната. И в случай че ще се развързва, какво става с нея по-нататък. За нас е извънредно неправилен метод заплатите да се дефинират посредством закон, а не посредством договаряне ", сподели още Димитров пред Bulgaria ON AIR.
" Политиците си купуват успокоение "
Лидерът на КНСБ е уверен, че всяко държавно управление в последна сметка се пробва да си купи време и публично успокоение посредством покачвания в обособени браншове - без систематичен метод и без визия за резистентен напредък.
Така се поражда лавина от упования – един път увеличени заплатите в опазването на здравето или образованието, идват претенции и от други сфери, които също се усещат ощетени.
" Политиците си избраха преди две години да подвигат заплати посредством закони, което ще ни докара до неприятен край. Балансът се реализира, когато нямаш автоматизирани механизми, а имаш договорно начало – когато седнеш на масата с служащия и работодателя и стигнеш до контрактуван, вероятен метод за растеж на приходите, тъй че цените да бъдат покрити, само че и финансирани от стопанската система и бюджета ", разяснява Димитров.
Президентът на КНСБ предизвестява, че този развой няма да има край и може да провокира нова вълна на инфлация.
Той дефинира държавния бюджет за 2025 година като " един от най-тежките за последните 15 години ".
Според него ръководещите не желаят да водят действителен спор за приходите и разноските и търсят най-лесното решение, което не всеки път е най-правилното.
