Защо името на гения Кирил Шиваров потъна в забрава?
След като Кирил Шиваров напуща този свят, част от творбите му изчезват
Дълги години творчеството на първия ни ваятел със независима галерия във Виена – Георги Шиваров е забравено от завист, злоба и политическа нелепост.
Родните изкуствоведи съзнателно го пренебрегвали като персона и създател, защото желали да се изопнат на социалистическата власт у нас.
Румяна Иванова е единствената изследователка, издала почтена монография за създателя, чиято орис на креативното му завещание е нежелана.
След като Кирил Шиваров напуща този свят, част от творбите му изчезват, други се разрушават, а името му потъва в давност.
Семейството му наследява най-хубавото от възрожденските ни марангози, дърводелци и дърворезбари. Неговият татко е надареният занаятчия мебелист Александър Шиваров, награден от цар Фердинанд с медал за мебелировката на двореца „ Евксиноград “.
Чичо му Анастас Шиваров е дърводелец и лютиер, взел участие в Балканската галерия в Лондон през 1908 година с направените от него цигулка и мандолина. Заради това е отличен със сребърен и бронзов орден.
Гениалният им правоприемник Кирил Шиваров се появява на бял свят на 15 юли 1887 година във Варна. През май 1917 година се трансформира в първия български създател, разкрил независима скулптурна галерия в страната. Шест години по-късно става факт и втората му галерия, която е взаимно с художника Иван Радинов.
Дело на Кирил Шиваров са скулптурите, украсяващи Икономическия университет във Варна, Фонтанът на сирените в Морската градина, Паметника на граничаря в Морската градина, украсата на Варненския аквариум, някогашните хотели „ Морско око “ и „ Ню Йорк “, както и доста други.
Гениалният създател издъхва на 26 март 1938 година по време на работа в София. Няма деца.
На 29 декември 2015 година в морската ни столица бива открит монумент на Кирил Шиваров в градинката до Търговската гимназия.
Той е измежду най-изтъкнатите родни майстори, които при започване на ХХ век обновяват и модернизират пластичното изкуство. Най-мащабните за това време бронзови колоси, приети за знак на българския дух – статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви при входа на Софийския университет, Лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка и доста други, са негово дело.
В родната си Варна, където живее и твори през по-голямата част от живота си, декорира със статуи и пластични орнаменти най-престижните частни домове и публични здания в огромно разгърналото се строителство. По този метод способства за европеизирания образ на града, както и за неповторимото му одухотворяване.
Кирил Шиваров е пословично работлив и работи по 12 часа на ден. Голям е и приносът му към паметниковото дело, камерната пластика и скулптурното надгробие.
Именно той обезсмъртява фамозния Втори кавалерийски конен полк.
Негово дело е и неповторимият паметник в поделението в Лом, олицетворяващ кавалеристите, жертвали живота си за България. Той бива открит на 1 ноември 1930 година
След 1944 година обаче полкът бива разгласен за „ царски и фашистки “ и е закрит. Поделението е преустроено, а паметникът е пренебрегнат на боклука, в задния двор на казармата.
Поради обстоятелството, че Кирил Шиваров не се включва интензивно в обществено-политическия живот у нас и даже страни от него, бива мълчешком неразрешен.
През 2017 година ломчани изваждат паметника на Втори ломски полк от бунището и вземат решение да го създадат част от градското пространство.
В края на живота си гениалният създател живее и твори в София. Къщата му, намираща се на ул. Цар „ Иван Шишман “ 32 бива съборена, при все, че е оповестена за монумент на културата.
Краят му е драматичен – издъхва от тежестта на 250-килограмов капител, стоварил се върху него. Той бил предопределен за постройката на Съдебната палата в столицата.
Източник: Уикенд
Дълги години творчеството на първия ни ваятел със независима галерия във Виена – Георги Шиваров е забравено от завист, злоба и политическа нелепост.
Родните изкуствоведи съзнателно го пренебрегвали като персона и създател, защото желали да се изопнат на социалистическата власт у нас.
Румяна Иванова е единствената изследователка, издала почтена монография за създателя, чиято орис на креативното му завещание е нежелана.
След като Кирил Шиваров напуща този свят, част от творбите му изчезват, други се разрушават, а името му потъва в давност.
Семейството му наследява най-хубавото от възрожденските ни марангози, дърводелци и дърворезбари. Неговият татко е надареният занаятчия мебелист Александър Шиваров, награден от цар Фердинанд с медал за мебелировката на двореца „ Евксиноград “.
Чичо му Анастас Шиваров е дърводелец и лютиер, взел участие в Балканската галерия в Лондон през 1908 година с направените от него цигулка и мандолина. Заради това е отличен със сребърен и бронзов орден.
Гениалният им правоприемник Кирил Шиваров се появява на бял свят на 15 юли 1887 година във Варна. През май 1917 година се трансформира в първия български създател, разкрил независима скулптурна галерия в страната. Шест години по-късно става факт и втората му галерия, която е взаимно с художника Иван Радинов.
Дело на Кирил Шиваров са скулптурите, украсяващи Икономическия университет във Варна, Фонтанът на сирените в Морската градина, Паметника на граничаря в Морската градина, украсата на Варненския аквариум, някогашните хотели „ Морско око “ и „ Ню Йорк “, както и доста други.
Гениалният създател издъхва на 26 март 1938 година по време на работа в София. Няма деца.
На 29 декември 2015 година в морската ни столица бива открит монумент на Кирил Шиваров в градинката до Търговската гимназия.
Той е измежду най-изтъкнатите родни майстори, които при започване на ХХ век обновяват и модернизират пластичното изкуство. Най-мащабните за това време бронзови колоси, приети за знак на българския дух – статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви при входа на Софийския университет, Лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка и доста други, са негово дело.
В родната си Варна, където живее и твори през по-голямата част от живота си, декорира със статуи и пластични орнаменти най-престижните частни домове и публични здания в огромно разгърналото се строителство. По този метод способства за европеизирания образ на града, както и за неповторимото му одухотворяване.
Кирил Шиваров е пословично работлив и работи по 12 часа на ден. Голям е и приносът му към паметниковото дело, камерната пластика и скулптурното надгробие.
Именно той обезсмъртява фамозния Втори кавалерийски конен полк.
Негово дело е и неповторимият паметник в поделението в Лом, олицетворяващ кавалеристите, жертвали живота си за България. Той бива открит на 1 ноември 1930 година
След 1944 година обаче полкът бива разгласен за „ царски и фашистки “ и е закрит. Поделението е преустроено, а паметникът е пренебрегнат на боклука, в задния двор на казармата.
Поради обстоятелството, че Кирил Шиваров не се включва интензивно в обществено-политическия живот у нас и даже страни от него, бива мълчешком неразрешен.
През 2017 година ломчани изваждат паметника на Втори ломски полк от бунището и вземат решение да го създадат част от градското пространство.
В края на живота си гениалният създател живее и твори в София. Къщата му, намираща се на ул. Цар „ Иван Шишман “ 32 бива съборена, при все, че е оповестена за монумент на културата.
Краят му е драматичен – издъхва от тежестта на 250-килограмов капител, стоварил се върху него. Той бил предопределен за постройката на Съдебната палата в столицата.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.net
КОМЕНТАРИ