След отказа от европроверка на административните съдии съдебният съвет се чуди как да похарчи парите
След като кабинетът се отхвърли от настояването си за евромониторинг на административното правораздаване - сходен на този в прокуратурата, през днешния ден Висшият правосъден съвет (ВСС) разиска какво да се направи с парите, които щяха да се провиснал за разбора.
Идея за разходване на средствата предложиха Боряна Димитрова и Даниела Марчева. А точно с тях да бъде построен електронен указател на заповедните каузи. Тя бе подкрепена от 22-ма от общо 24-ма дали своят вот членове на съвета. Крайното решение ще е на правосъдното министерство, а гласуваното от съвета е предложение до ведомството.
Против се оповестиха Олга Керелска и Атанаска Дишева. Керелска съобщи, че, от една страна, не е известно за какъв брой пари става дума и по този начин съветът мъчно може да реши към какво да насочи средствата. Освен това попита за какво предлагането е тъкмо за заповедните каузи, като указател може да се направи на комерсиалните или наказателните каузи да вземем за пример. И Дишева, и Керелска означиха, че парите идват от Службата за поддръжка на структурните промени към Европейската комисия и би трябвало да бъдат употребявани за структурна промяна в правосъдната система.
Отговори им единствено основният прокурор Сотир Цацаров, с ангажимента, че не желае да се намесва в тематика на съдийската гилдия, само че имал опит след разбора на европрокурори в българското държавно обвиняване. По думите му въобще не е правилно, че парите от службата могат и би трябвало да се употребяват единствено за структурни промени, и даде образец с Кипър, където са отишли за транспортна инфраструктура. Цацаров обаче предизвести, че службата не дава пари на ръка, а те се отпускат под формата на експертна помощ.
В края на май стана известно, че държавното управление се е отказало от настояването си за европейски мониторинг на административното правораздаване. От прессъобщение се разбра, че кабинетът отдръпва от втория лист с приоритизирани претенции за даване на техническа помощ от Службата за поддръжка на Европейската комисия настояването за специалисти за подготовка на функционален разбор на Върховния административен съд (ВАС) и системата на административните съдилища, за правене на оферти за усъвършенстване и контролиране на натовареността им, в това число посредством смяна на подсъдността на избрани типове каузи и структурни ограничения.
На 18 октомври 2017 година Министерският съвет реши да изиска мониторинг на административното правораздаване, който трябваше да стартира през май. Преди това Службата за поддръжка на структурните промени към Европейската комисия изпрати в София прокурори от разнообразни европейски страни, които направиха разбор на българската прокуратура. Докладът, който те изготвиха, бе мощно сериозен. Още тогава се появиха информации и подмятания, че сходен мониторинг ще бъде пожелан и за съдилищата. С решението от октомври държавното управление е поискало от работа на Европейска комисия помощ в 12 области, като три са ориентирани към правосъдната система.
Основният мотив против външен разбор на административното правосъдие е, че след решение на Конституционния съд може да се подхващат законодателни промени, с които да се промени подсъдността на някои от делата и по този метод да се реши казусът с натовареността.
Идея за разходване на средствата предложиха Боряна Димитрова и Даниела Марчева. А точно с тях да бъде построен електронен указател на заповедните каузи. Тя бе подкрепена от 22-ма от общо 24-ма дали своят вот членове на съвета. Крайното решение ще е на правосъдното министерство, а гласуваното от съвета е предложение до ведомството.
Против се оповестиха Олга Керелска и Атанаска Дишева. Керелска съобщи, че, от една страна, не е известно за какъв брой пари става дума и по този начин съветът мъчно може да реши към какво да насочи средствата. Освен това попита за какво предлагането е тъкмо за заповедните каузи, като указател може да се направи на комерсиалните или наказателните каузи да вземем за пример. И Дишева, и Керелска означиха, че парите идват от Службата за поддръжка на структурните промени към Европейската комисия и би трябвало да бъдат употребявани за структурна промяна в правосъдната система.
Отговори им единствено основният прокурор Сотир Цацаров, с ангажимента, че не желае да се намесва в тематика на съдийската гилдия, само че имал опит след разбора на европрокурори в българското държавно обвиняване. По думите му въобще не е правилно, че парите от службата могат и би трябвало да се употребяват единствено за структурни промени, и даде образец с Кипър, където са отишли за транспортна инфраструктура. Цацаров обаче предизвести, че службата не дава пари на ръка, а те се отпускат под формата на експертна помощ.
В края на май стана известно, че държавното управление се е отказало от настояването си за европейски мониторинг на административното правораздаване. От прессъобщение се разбра, че кабинетът отдръпва от втория лист с приоритизирани претенции за даване на техническа помощ от Службата за поддръжка на Европейската комисия настояването за специалисти за подготовка на функционален разбор на Върховния административен съд (ВАС) и системата на административните съдилища, за правене на оферти за усъвършенстване и контролиране на натовареността им, в това число посредством смяна на подсъдността на избрани типове каузи и структурни ограничения.
На 18 октомври 2017 година Министерският съвет реши да изиска мониторинг на административното правораздаване, който трябваше да стартира през май. Преди това Службата за поддръжка на структурните промени към Европейската комисия изпрати в София прокурори от разнообразни европейски страни, които направиха разбор на българската прокуратура. Докладът, който те изготвиха, бе мощно сериозен. Още тогава се появиха информации и подмятания, че сходен мониторинг ще бъде пожелан и за съдилищата. С решението от октомври държавното управление е поискало от работа на Европейска комисия помощ в 12 области, като три са ориентирани към правосъдната система.
Основният мотив против външен разбор на административното правосъдие е, че след решение на Конституционния съд може да се подхващат законодателни промени, с които да се промени подсъдността на някои от делата и по този метод да се реши казусът с натовареността.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ