Защо този американски предприемач идва в Русия и приема православното християнство
След като израства в атмосфера, в която американските медии всеобщо пишат и приказват за „лошите руснаци“, Ричард Бъргъндър взема решение самичък да разбере какво съставляват тази страна и нейният народ.
Бившият рисков състезател и специалист по интернационалните връзки Ричард Бъргъндър на 42 година от Колорадо споделя какво е да си студент в Санкт Петербург и изяснява за какво е решил да одобри православието. Ето по какъв начин се трансформират възгледите му за Русия след живота му в нея като студент.
От неправилни показа до сериозно мислене
Личен списък
Винаги съм се интересувал от съветска просвета – още от дете, когато постоянно ни бомбардираха с отрицателни стандарти за руснаците. Дори в последните дни на Съветския съюз доста американци са уверени, че всеки един миг може да настъпи нуклеарен армагедон и непрестанно се пробват да ни накарат да възприемем техния светоглед.
Личен списък
Винаги съм мислел сериозно и съм се питал за какво във филмите, в малкия екран, в известната просвета и в медиите няма и други гледни точки. Докато учех в Държавния университет в Пенсилвания, се сприятелих с доста хора от целия свят и това ускори интереса ми към други култури. След това прекарах 3 години в Ню Йорк, където срещнах доста хора от славянски страни, в това число от Русия. Те ми разказваха за родината си, което постоянно предизвикваше у мен мисли за завършения и мистерии. Така че взех решение, че желая да посетя Русия.
Личен списък
През 2013 година се реалокирах в Колорадо, с цел да се съсредоточа върху кариерата си на професионален рисков състезател и управител. Дори аплайвах за работи на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, само че за жал бях просрочен. Възможността най-сетне пристигна през 2019 година. Първоначално търсех просветителна стратегия и се записах в Международната лятна школа за съветски език и просвета към научноизследователския университет ИТМО в Санкт Петербург.
Културната столица на Русия
Личен списък
Преди да посетя Русия, към този момент знаех много за доста от известните създатели в съветската литература. Бях чел „Архипелаг ГУЛАГ“ и „Раково отделение“ на Александър Солженицин, „Малки трагедии“ на Пушкин, „Бесове“ на Фьодор Достоевски. Бях гледал руска анимация и игрални филми. Много се вълнувах за пътуването; прочетох доста и го разисках с приятелите си. С цялото си сърце чаках едно доста завладяващо прекарване, една изцяло друга просвета. И видяното надвиши упованията ми.
Личен списък
Беше юли – припомням си, че беше хладно и валеше доста. По време на престоя ми имаше единствено три слънчеви дни. Денят, в който дойдох, беше един от тях. Беше към 15:00 ч и приятелят ми от ИТМО ме заведе на обиколка из града. Приключихме след среднощ и видях невероятните „бели нощи“ – за първи път в живота си. Честно казано, въобще не знаех доста за това събитие. Чудех се за какво нощта беше като ден, а той ми изясни, че е поради „белите нощи“.
Гледката беше още по-впечатляваща с помощта на падащите мостове на хоризонта, музиката, храната и тълпите от хора… Наистина празнична атмосфера!
Личен списък
Като заговорихме за хората, чух, че назовават Санкт Петербург „културната столица на Русия“ и не мога да не се съглася с това изказване. Градът беше удивително хубав и чист. Жителите му бяха учтиви, постоянно подготвени да оказват помощ и открити, което постоянно превръщаше разговорите ни в доста забавни диалози.
Бароковата архитектура и съхранените исторически здания из града бяха впечатляващи. Нищо, обаче, не бе по-невероятно от многочислените куполи на православните църкви, които блещукаха на залез слънце от всички направления на Санкт Петербург.
Свещени миг
Личен списък
В Съединени американски щати няма доста православни християни – по-малко от 1% от популацията, само че през последните години броят им пораства. Сега аз съм един от тях. Израснал съм в католическо семейство и през по-голямата част от живота си, до навършване на зрелост, бях католик. Постепенно, обаче, се откъснах от католицизма, тъй като той от ден на ден се изместваше от глобализма. В ранния стадий на духовното си събуждане преглеждах обичайните католически църкви в планините на Колорадо, само че не бях впечатлен.
Личен списък
След като към този момент у мен се бе породил мощен интерес към съветската просвета, започнах да уча православното християнство. Първоначално не знаех доста, защото тази вяра ми бе изцяло непозната и нова. От западната позиция, към Православната черква витаеше атмосфера на тайнственост. Започнах да узнавам повече за православието, като четях многочислени изявления и книги. Две от най-влиятелните книги, които ме тласнаха към православието, бяха „Светата Рус: прераждането на Православието в новата Русия“ от Джон П. Бърджис и „Създаването на Светата Русия: Православната черква и съветският шовинизъм преди революцията“ от Джон Стрикланд. Книгата на Джон Бърджис беше изключително забавна, защото той е от моя роден град и е пътувал доста из Русия със фамилията си, до момента в който е документирал възраждането на православното християнство. Книгата му ме въодушеви да се потопя в православието в Русия.
Личен списък
Докато бях в Санкт Петербург, посетих Исакиевския събор, Казанския събор и морския събор „Св. Николай“. Архитектурата, иконографията и цялото това злато в действителност ме впечатлиха. Все едно се бях върнал в античните времена и бях попаднал в един различен свят. Качих се и на покрива на Исакиевския събор, а гледката беше феноменална. Тези прекарвания затвърдиха вярата ми, че православието е по-автентично от католицизма.
Приех православната религия през 2020 година. Прекарах 5 седмици като катехумен, нещо като възпитаник на монасите в манастира „Св. Троица“ край Джорданвил, Ню Йорк, който е най-свещеният манастир и богословско учебно заведение на Запад, ръководено от Руската православна черква отвън Русия.
Личен списък
На 27 декември 2020 година бях покръстен. Имах възприятието, че се връщам във времето и се потопих в един изцяло друг свят. Мирогледът ми се промени съществено, откакто одобрих православната религия. Имам възприятието, че в този момент съм по-чувствителен и съзнателен. Най-важното нещо в живота на православния християнин е да живее живот, в чийто център е Бог, а не индивидът. Родителите и фамилията ми ме поддържаха в тази смяна на вярата, само че не схващат изцяло богословските обичаи на православието. От всички православни светци, непосредствен чувствам св. Антоний Велики, защото някои аспекти на живота му наподобяват на моя.
Сега бих желал да прегледам Москва, която съм виждал единствено при промяна на полетите. Би било хубаво и да посетя Русия през зимата, да видя покритите със сняг дървета и куполи на храмовете.
Като някогашен професионален рисков състезател, бих се радвал и да изкача връх Елбрус и да се състезавам в Skymarathon през 2023 година.
Ричард Бъргъндър е създател и ръководещ шеф на частна осведомителна компания, която се занимава със събиране, изследване, разбор и разпространяване на информация.
създател: РИЧАРД БЪРГЪНДЪР
източник: bg.rbth.com
Бившият рисков състезател и специалист по интернационалните връзки Ричард Бъргъндър на 42 година от Колорадо споделя какво е да си студент в Санкт Петербург и изяснява за какво е решил да одобри православието. Ето по какъв начин се трансформират възгледите му за Русия след живота му в нея като студент.
От неправилни показа до сериозно мислене
Личен списък Винаги съм се интересувал от съветска просвета – още от дете, когато постоянно ни бомбардираха с отрицателни стандарти за руснаците. Дори в последните дни на Съветския съюз доста американци са уверени, че всеки един миг може да настъпи нуклеарен армагедон и непрестанно се пробват да ни накарат да възприемем техния светоглед.
Личен списък Винаги съм мислел сериозно и съм се питал за какво във филмите, в малкия екран, в известната просвета и в медиите няма и други гледни точки. Докато учех в Държавния университет в Пенсилвания, се сприятелих с доста хора от целия свят и това ускори интереса ми към други култури. След това прекарах 3 години в Ню Йорк, където срещнах доста хора от славянски страни, в това число от Русия. Те ми разказваха за родината си, което постоянно предизвикваше у мен мисли за завършения и мистерии. Така че взех решение, че желая да посетя Русия.
Личен списък През 2013 година се реалокирах в Колорадо, с цел да се съсредоточа върху кариерата си на професионален рисков състезател и управител. Дори аплайвах за работи на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, само че за жал бях просрочен. Възможността най-сетне пристигна през 2019 година. Първоначално търсех просветителна стратегия и се записах в Международната лятна школа за съветски език и просвета към научноизследователския университет ИТМО в Санкт Петербург.
Културната столица на Русия
Личен списък Преди да посетя Русия, към този момент знаех много за доста от известните създатели в съветската литература. Бях чел „Архипелаг ГУЛАГ“ и „Раково отделение“ на Александър Солженицин, „Малки трагедии“ на Пушкин, „Бесове“ на Фьодор Достоевски. Бях гледал руска анимация и игрални филми. Много се вълнувах за пътуването; прочетох доста и го разисках с приятелите си. С цялото си сърце чаках едно доста завладяващо прекарване, една изцяло друга просвета. И видяното надвиши упованията ми.
Личен списък Беше юли – припомням си, че беше хладно и валеше доста. По време на престоя ми имаше единствено три слънчеви дни. Денят, в който дойдох, беше един от тях. Беше към 15:00 ч и приятелят ми от ИТМО ме заведе на обиколка из града. Приключихме след среднощ и видях невероятните „бели нощи“ – за първи път в живота си. Честно казано, въобще не знаех доста за това събитие. Чудех се за какво нощта беше като ден, а той ми изясни, че е поради „белите нощи“.
Гледката беше още по-впечатляваща с помощта на падащите мостове на хоризонта, музиката, храната и тълпите от хора… Наистина празнична атмосфера!
Личен списък Като заговорихме за хората, чух, че назовават Санкт Петербург „културната столица на Русия“ и не мога да не се съглася с това изказване. Градът беше удивително хубав и чист. Жителите му бяха учтиви, постоянно подготвени да оказват помощ и открити, което постоянно превръщаше разговорите ни в доста забавни диалози.
Бароковата архитектура и съхранените исторически здания из града бяха впечатляващи. Нищо, обаче, не бе по-невероятно от многочислените куполи на православните църкви, които блещукаха на залез слънце от всички направления на Санкт Петербург.
Свещени миг
Личен списък В Съединени американски щати няма доста православни християни – по-малко от 1% от популацията, само че през последните години броят им пораства. Сега аз съм един от тях. Израснал съм в католическо семейство и през по-голямата част от живота си, до навършване на зрелост, бях католик. Постепенно, обаче, се откъснах от католицизма, тъй като той от ден на ден се изместваше от глобализма. В ранния стадий на духовното си събуждане преглеждах обичайните католически църкви в планините на Колорадо, само че не бях впечатлен.
Личен списък След като към този момент у мен се бе породил мощен интерес към съветската просвета, започнах да уча православното християнство. Първоначално не знаех доста, защото тази вяра ми бе изцяло непозната и нова. От западната позиция, към Православната черква витаеше атмосфера на тайнственост. Започнах да узнавам повече за православието, като четях многочислени изявления и книги. Две от най-влиятелните книги, които ме тласнаха към православието, бяха „Светата Рус: прераждането на Православието в новата Русия“ от Джон П. Бърджис и „Създаването на Светата Русия: Православната черква и съветският шовинизъм преди революцията“ от Джон Стрикланд. Книгата на Джон Бърджис беше изключително забавна, защото той е от моя роден град и е пътувал доста из Русия със фамилията си, до момента в който е документирал възраждането на православното християнство. Книгата му ме въодушеви да се потопя в православието в Русия.
Личен списък Докато бях в Санкт Петербург, посетих Исакиевския събор, Казанския събор и морския събор „Св. Николай“. Архитектурата, иконографията и цялото това злато в действителност ме впечатлиха. Все едно се бях върнал в античните времена и бях попаднал в един различен свят. Качих се и на покрива на Исакиевския събор, а гледката беше феноменална. Тези прекарвания затвърдиха вярата ми, че православието е по-автентично от католицизма.
Приех православната религия през 2020 година. Прекарах 5 седмици като катехумен, нещо като възпитаник на монасите в манастира „Св. Троица“ край Джорданвил, Ню Йорк, който е най-свещеният манастир и богословско учебно заведение на Запад, ръководено от Руската православна черква отвън Русия.
Личен списък На 27 декември 2020 година бях покръстен. Имах възприятието, че се връщам във времето и се потопих в един изцяло друг свят. Мирогледът ми се промени съществено, откакто одобрих православната религия. Имам възприятието, че в този момент съм по-чувствителен и съзнателен. Най-важното нещо в живота на православния християнин е да живее живот, в чийто център е Бог, а не индивидът. Родителите и фамилията ми ме поддържаха в тази смяна на вярата, само че не схващат изцяло богословските обичаи на православието. От всички православни светци, непосредствен чувствам св. Антоний Велики, защото някои аспекти на живота му наподобяват на моя.
Сега бих желал да прегледам Москва, която съм виждал единствено при промяна на полетите. Би било хубаво и да посетя Русия през зимата, да видя покритите със сняг дървета и куполи на храмовете.
Като някогашен професионален рисков състезател, бих се радвал и да изкача връх Елбрус и да се състезавам в Skymarathon през 2023 година.
Ричард Бъргъндър е създател и ръководещ шеф на частна осведомителна компания, която се занимава със събиране, изследване, разбор и разпространяване на информация.
създател: РИЧАРД БЪРГЪНДЪР
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ