Германия се разклати, Европа изтръпна
След като изглеждаше, че е покрай следващото си съдружно държавно управление, Германия изпадна в невиждана политическа рецесия. Ако не се откри излаз, основният губещ от нея ще е дългогодишният федерален канцлер Ангела Меркел.
В продължение на месец и половина четири партии - християндемократите на Меркел, техният непрекъснат съдружник - баварският Християнсоциален съюз, Зелените и Свободната демократическа партия - водеха комплициран пазарлък, с цел да образуват ръководеща коалиция. В цялата нова история на Германия толкоз разнородни политически сили не са били принудени да търсят обща база за съгласие, само че към това ги тласнаха резултатите от последните парламентарни избори. На вота на 24 септември Германската социалдемократическа партия, която до момента управляваше в коалиция с християндемократите, получи рекордно невисок резултат и това я накара изрично да откаже продължение на съдружното ръководство, защото водачите отдадоха неуспеха си на задушаващата прегръдка на Ангела Меркел.
Истината е, че в никакъв случай до момента съставянето на немско държавно управление не е представлявало такова предизвикателство. През десетилетията след Втората международна война политиката в страната бе доста постоянна, тъй като бе доминирана от три политически сили: християндемократите, социалдемократите и свободните демократи, като последните играеха ролята на балансьор и се коалираха ту с едните, ту с другите. Сега партийната система се раздроби и това усложни нещата. Свободните демократи си взеха своите 10 %, които в други времена щяха да са задоволителни, с цел да решат въпроса за обединението. Двете водещи партии обаче изгубиха гласове, които отидоха у нови играчи.
В извънредно лявата част на спектъра е заела място партия "Левицата " с към 10 на 100 от гласовете на последния избор. Близо до тях са "Зелените ", също с към 10 %. В срещуположния край вдясно е националистическата "Алтернатива за Германия ", която със своите 12.6% е трета политическа мощ. Получи се по този начин, че крайнолевите и крайнодесните не стават за сътрудници, социалдемократите не желаят да вземат участие в договаряния, а две съществени партии към този момент не стигат за ръководещо болшинство. По този метод за Меркел не остана различен избор, с изключение на да договаря с левите "Зелени " и демократичните свободни демократи - две обединения, които се разминават на практика във всичко.
Провалът на договарянията направи допустимо нещо, което не се е случвало в следвоенната немска история: да бъдат извършени предварителни избори заради неспособност да се сформира кабинет. Ситуацията припомня тази във Ваймарската република, когато мощните комунистическа и нацистка партии принуждават останалите да подписват безпринципни и кратковременни съюзи, довеждащи скоро до нови избори - на тях крайните партии усъвършенстват резултатите си и политическата рецесия се задълбочава. Впрочем и в този момент, в случай че се стигне до предварителен избор в първата половина на 2018-а, няма никакви гаранции, че "Алтернатива за Германия " и "Левицата " ще се показват по-зле. Тъкмо в противен случай, прекомерно евентуално е те да капитализират неблагополучията на политическата система, а гласоподавателите да санкционират преди всичко Меркел поради неуспеха й да сформира кабинет. Но даже и да се повторят последните изборни резултати, страната ще се озове в същата обстановка като сегашната и компликациите пред съставянето на държавно управление ще останат.
Кризата обаче има освен вътрешни измерения - неин пленник е цяла Европа. След тестванията, през които мина Европейският съюз през последните години, се очерта нуждата от дълбоки промени, които да го създадат по-единен и резистентен. Ролята на водачи на този развой разумно се пада на Франция и Германия - двете водещи европейски стопански системи и основни поддръжници на задълбочаването на интеграция в съюза. В персонален проект трябваше да я изпълнят Ангела Меркел - с нов четиригодишен мандат като канцлер, и Еманюел Макрон, който тази година бе определен за френски президент. Но в този момент нищо не е ясно - нито европейските вероятности, нито политическото бъдеще на самата Меркел, която до наскоро изпълняваше ролята на дирек на стабилността в разтърсваната от всевъзможни рецесии Европа.
Перспективата за коалиция със "Зелените " и свободните демократи не беше блестяща заради многото несъгласия сред тях - за налозите, имиграцията, климата, съветските наказания и какво ли още не. Ако имаше политик, който да може да сближи позициите им, това беше прагматичната Меркел. За задачата щеше да й се наложи да направи доста взаимни отстъпки, в това число и по реформирането на Евросъюза, за което Макрон разчиташе на нейната поддръжка. Но през днешния ден обстановката още повече се усложни и идващите стъпки, които се чака да бъдат подхванати от европейските страни, безусловно са сложени под въпрос.
Неслучайно на 20 ноември, когато стана известно за неуспеха на договарянията, Еманюел Макрон разяснява, че "не е в интереса на Франция нещата да останат блокирани ". Опасение от развоя на обстановката изрекоха и други европейски водачи, а още по-показателен бе спадът в цената на еврото, което в същия ден внезапно се обезцени по отношение на другите съществени валути. Наистина, в идващите дни то възвърна част от цената си - на фона на уверенията на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че "Европа няма да спре поради Германия ". Проблемът е, че единствено през тази година е належащо общността да вземе значими решения за бежанската политика, бъдещето на еврото, финансите... И неналичието на устойчиво немско водачество неизбежно ще си каже думата.
В продължение на месец и половина четири партии - християндемократите на Меркел, техният непрекъснат съдружник - баварският Християнсоциален съюз, Зелените и Свободната демократическа партия - водеха комплициран пазарлък, с цел да образуват ръководеща коалиция. В цялата нова история на Германия толкоз разнородни политически сили не са били принудени да търсят обща база за съгласие, само че към това ги тласнаха резултатите от последните парламентарни избори. На вота на 24 септември Германската социалдемократическа партия, която до момента управляваше в коалиция с християндемократите, получи рекордно невисок резултат и това я накара изрично да откаже продължение на съдружното ръководство, защото водачите отдадоха неуспеха си на задушаващата прегръдка на Ангела Меркел.
Истината е, че в никакъв случай до момента съставянето на немско държавно управление не е представлявало такова предизвикателство. През десетилетията след Втората международна война политиката в страната бе доста постоянна, тъй като бе доминирана от три политически сили: християндемократите, социалдемократите и свободните демократи, като последните играеха ролята на балансьор и се коалираха ту с едните, ту с другите. Сега партийната система се раздроби и това усложни нещата. Свободните демократи си взеха своите 10 %, които в други времена щяха да са задоволителни, с цел да решат въпроса за обединението. Двете водещи партии обаче изгубиха гласове, които отидоха у нови играчи.
В извънредно лявата част на спектъра е заела място партия "Левицата " с към 10 на 100 от гласовете на последния избор. Близо до тях са "Зелените ", също с към 10 %. В срещуположния край вдясно е националистическата "Алтернатива за Германия ", която със своите 12.6% е трета политическа мощ. Получи се по този начин, че крайнолевите и крайнодесните не стават за сътрудници, социалдемократите не желаят да вземат участие в договаряния, а две съществени партии към този момент не стигат за ръководещо болшинство. По този метод за Меркел не остана различен избор, с изключение на да договаря с левите "Зелени " и демократичните свободни демократи - две обединения, които се разминават на практика във всичко.
Провалът на договарянията направи допустимо нещо, което не се е случвало в следвоенната немска история: да бъдат извършени предварителни избори заради неспособност да се сформира кабинет. Ситуацията припомня тази във Ваймарската република, когато мощните комунистическа и нацистка партии принуждават останалите да подписват безпринципни и кратковременни съюзи, довеждащи скоро до нови избори - на тях крайните партии усъвършенстват резултатите си и политическата рецесия се задълбочава. Впрочем и в този момент, в случай че се стигне до предварителен избор в първата половина на 2018-а, няма никакви гаранции, че "Алтернатива за Германия " и "Левицата " ще се показват по-зле. Тъкмо в противен случай, прекомерно евентуално е те да капитализират неблагополучията на политическата система, а гласоподавателите да санкционират преди всичко Меркел поради неуспеха й да сформира кабинет. Но даже и да се повторят последните изборни резултати, страната ще се озове в същата обстановка като сегашната и компликациите пред съставянето на държавно управление ще останат.
Кризата обаче има освен вътрешни измерения - неин пленник е цяла Европа. След тестванията, през които мина Европейският съюз през последните години, се очерта нуждата от дълбоки промени, които да го създадат по-единен и резистентен. Ролята на водачи на този развой разумно се пада на Франция и Германия - двете водещи европейски стопански системи и основни поддръжници на задълбочаването на интеграция в съюза. В персонален проект трябваше да я изпълнят Ангела Меркел - с нов четиригодишен мандат като канцлер, и Еманюел Макрон, който тази година бе определен за френски президент. Но в този момент нищо не е ясно - нито европейските вероятности, нито политическото бъдеще на самата Меркел, която до наскоро изпълняваше ролята на дирек на стабилността в разтърсваната от всевъзможни рецесии Европа.
Перспективата за коалиция със "Зелените " и свободните демократи не беше блестяща заради многото несъгласия сред тях - за налозите, имиграцията, климата, съветските наказания и какво ли още не. Ако имаше политик, който да може да сближи позициите им, това беше прагматичната Меркел. За задачата щеше да й се наложи да направи доста взаимни отстъпки, в това число и по реформирането на Евросъюза, за което Макрон разчиташе на нейната поддръжка. Но през днешния ден обстановката още повече се усложни и идващите стъпки, които се чака да бъдат подхванати от европейските страни, безусловно са сложени под въпрос.
Неслучайно на 20 ноември, когато стана известно за неуспеха на договарянията, Еманюел Макрон разяснява, че "не е в интереса на Франция нещата да останат блокирани ". Опасение от развоя на обстановката изрекоха и други европейски водачи, а още по-показателен бе спадът в цената на еврото, което в същия ден внезапно се обезцени по отношение на другите съществени валути. Наистина, в идващите дни то възвърна част от цената си - на фона на уверенията на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че "Европа няма да спре поради Германия ". Проблемът е, че единствено през тази година е належащо общността да вземе значими решения за бежанската политика, бъдещето на еврото, финансите... И неналичието на устойчиво немско водачество неизбежно ще си каже думата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ