Новите избори: Кои са най-големите рискове
След като Има Такъв Народ върнаха мандата за сформиране на държавно управление, страната потегли към нови избори. Народно събрание сега прави довършителни работи по изборните закони и политическите партии се нареждат за идната акция.
Много ще се спори дали ходът на Слави Трифонов с шахматната кралица Антоанета Стефанова беше неточност или не. От една страна ръководство на Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ, което разчита на Българска социалистическа партия (или пък ДПС) в Народно събрание, би било по формулировка несигурно и доста уязвимо. Българска социалистическа партия демонстрираха, че даже по изборните правила могат да бъдат на друго мнение от “партиите на митинга ”, да не приказваме за въпроси като правосъдната промяна. От друга страна, обаче, отводът на Има Такъв Народ да опита да образува държавно управление на малцинството и да създаде стратегия за ръководство в идващите месеци е пропусната опция. Дори това държавно управление да беше торпилирано от Българска социалистическа партия в някакъв миг, щеше най-малко да е ясно за каква управническа опция става дума.
Eдна пропусната опция
Третият мандат – при която и партия да беше отишъл – мъчно може да компенсира пропуснатата опция. Ако Демократична България го бяха получили, без Има Такъв Народ държавно управление на малцинството би било несъстоятелно. Българска социалистическа партия – на които президента Радев разумно реши да го даде - надали ще опитат да създадат необятна коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, което би било съвсем самоубийствено и за трите партии. Така че изводът е – третият мандат няма да избегне нови избори.
Изобщо не е несъмнено, обаче, че тези нови избори ще дадат по-ясно решение на управническото уравнение. По сегашни настройки има някакви разбърквания в публичната поддръжка за партиите, които са в интерес на Има Такъв Народ и Демократична България. Но те не са задоволително основни, с цел да им дадат чисто болшинство при нов избор. Най-важното е, че незнайните към този миг са толкоз доста, че опитите за предугаждане на резултатите от избори през юли са по-скоро спекулативни. Което постанова идващия извод – тези избори ще са с отворен край и на тях горе-долу всичко може да се случи. Това крие и благоприятни условия и огромни опасности за главните играчи.
Борисов е добре да стартира да дава отговор на въпросите
ГЕРБ към този момент разкриха главната си тактика. Те ще упрекват Има Такъв Народ, Демократична България, а и Българска социалистическа партия в некадърност да ръководят. Тази тактика толкоз им харесва, че чак започнаха да се опиват от нея. В резултат Борисов взе да заседава с Министерски съвет в личната си трапезария, от която като от бункер подлага на критика новото болшинство и показва “управленски потенциал ” даже в домашни условия. За всички е ясно, че това шоу ще работи до време и няма по какъв начин да подсигурява добър резултат на ГЕРБ на изборите.
Първо, анализът на ръководството на ГЕРБ надалеч не е толкоз розов, колкото Борисов и последователите му го показват. Второ, страната няма да остане без ръководство даже и без премиера в оставка. В демокрациите има институции и властта не е персонален признак, както някои несъмнено си мислят. Трето, преди да заеме обвинитената поза на Георги Димитров на Лайпцигския развой, Борисов е добре да почне да дава отговор на въпросите към него: за хазартния скандал и милионите дадени на Божков (сигурно по неточност?); за записите; шкафчето и така нататък И най-после, ГЕРБ не трябва да подценяват публичната вълна против тях. Дори мнозина да са се разочаровали от отхвърли на Има Такъв Народ да сформира държавно управление, изборите през юли могат да се трансфорат в повторна и по-убедителна ратификация на опозиционния статус на ГЕРБ и Борисов.
Рисковете пред Има Такъв Народ
Има Такъв Народ също рискуват доста в тази нова акция. Те сътвориха огромни упования за себе си, а в активността си дотук наподобяват като шахматисти, играещи празни ходове. И даже невъзможни ходове като е2-е2. Вторият риск за хората на Слави е, че прекомерно разчитат на референдума от преди няколко години и неговите претенции – най-много мажоритарната система. Този референдум не е база за управническа стратегия обаче – и мажоритарната система, и дотацията за партиите не са централни въпроси на българското ръководство. С какво би била по-добра една България, в която хората могат да избират единствено сред мажоритарни претенденти на Бойко и мажоритарни претенденти на Слави (плюс няколко локални мутро-феодали в провинцията)? За към половината от жителите в страната това би бил политически призрачен сън. А една мажоритарна система в действителност ще го осъществя.
Най-големият риск за Има Такъв Народ е обаче различен. Слави Трифонов е напипал печеливша тактика на безмълвие и безучастие в обществените диспути. По този метод той се нарежда като коренно по-различен от останалите, като същински анти-естаблишмънт. Това подвига и вота за него от хора, които са разочаровани от политическата система и от такива, които не са взели участие доста в нея – младежи отвън столицата. С тази тактика няма да е изненада, в случай че Има Такъв Народ излязат първа партия през юли и вземат (тиквения) орден за водачество от ГЕРБ. Но с тази тактика, при която те не престават да не си поддържат връзка с Демократична България и други партии, Има Такъв Народ рискуват да останат изолирани и още веднъж да не могат да образуват управническо болшинство. В последна сметка митингът против системата е значим, само че още по-важно и какво ще се прави след изборите. Ако стартират да бъдат виждани като изолирани антисистемни играчи, а и в случай че изгубят евентуалните си сътрудници в Народното събрание, Има Такъв Народ могат да се радват на Пирова “победа ”, както Борисов сега.
Нови задания за Демократична България
Демократична България също наподобяват във прогресивен тренд и социолозите към този момент записват увеличена поддръжка за групировката. Оттеглянето на Има Такъв Народ от централните медии даде още по-голяма опция на Демократична България да покажат доста от новите лица и положителните специалисти, с които разполагат. Най-същественото преимущество на демократите е тяхната стратегия обаче – тя е най-ясен лакмус, който може да разграничи “партиите на статуквото ” от “партиите на смяната ”. И тук не става дума единствено за правосъдната промяна (включително станалото към този момент разграничителна линия искане за унищожаване на профилираната прокуратура и съд). И в стопанската система, и в обществената сфераДБ може да даде идейна платформа за ръководство, което не залита в популистка посока, мощно про-европейска е в своята ориентировка, осъществя зелени политики и води до рационализация на страната. Именно такава платформа може да се трансформира в действителна опция на ГЕРБ.
Рисковете за Демократична България са в две направления. Първо, тази групировка би трябвало да излезе от нишата на “градското дясно ”, която я закотвя на към 10%. Според Маркет Линкс, Демократична България към този момент е на към 12%, което показва, че сходен пробив на “градския таван ” е вероятен. За да го затвърдят и разширят, те ще би трябвало да се нареждат и като пряк съперник на ГЕРБ освен в София, само че и в останалите огромни градове (като начало). Второ, правилно е, че промяната на правосъдната система е нещо, което би трябвало да се свърши предпочитано. Но също по този начин е правилно, че пробиването на сегашния “таван ” на поддръжка е обвързвано с развиването и на други тематики: вложения, инфраструктура, финанси, опазване на здравето, беднотия. По тези тематики Демократична България може бързо да стане водеща в център-дясното. Рискът за Демократична България е, че в случай че не реализира тези пробиви, ентусиазмът на симпатизантите им – изключително на новите от тях – може да стартира да изстива.
Българска социалистическа партия и останалите
За Българска социалистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация новите избори ще са късмет за реванш от много тежки провали. В Българска социалистическа партия нещата наподобяват екзистенциални, най-малко от позиция на водача Нинова. Воеводите също се метнаха незабавно на коня и от седлото пресолиха и без друго възсолените си политически манджи, скандирайки “турци ” и “еничари ” за Има Такъв Народ. В последна сметка ограничаването на секциите за гласоподаване в чужбина бе неоправдана дискриминация и е добре, че тя отпадна, макар воя от национал-популисткия бранш. За голяма част от българите парламент без самопровъзгласилите се “патриоти ” в действителност се оказа нещо освен задоволително, само че даже и прелестно. Точно това чувство ще е най-голямата спънка пред връщането на Вътрешна македонска революционна организация в Народно събрание.
Интересно е Движение за права и свободи по какъв начин ще се яви на тези избори – дали като евентуален сътрудник на ГЕРБ или като тяхна опция. За придвижването това няма да има значително значение за изборния му резултат, който си е (почти) константа, само че би имало значение за следизборните сметки. Както и до момента обаче, катарзисите на Движение за права и свободи си остават обратими.
Това е предизборната обстановка. Тези избори не бяха неизбежни, а нека да не се окажат и непотребни. Във всяка една народна власт новите избори не са покруса, а опция народът да си каже думата, пък било то и да се окаже същата.
Автор : Даниел Смилов,
Много ще се спори дали ходът на Слави Трифонов с шахматната кралица Антоанета Стефанова беше неточност или не. От една страна ръководство на Има Такъв Народ, Демократична България и ИСМВ, което разчита на Българска социалистическа партия (или пък ДПС) в Народно събрание, би било по формулировка несигурно и доста уязвимо. Българска социалистическа партия демонстрираха, че даже по изборните правила могат да бъдат на друго мнение от “партиите на митинга ”, да не приказваме за въпроси като правосъдната промяна. От друга страна, обаче, отводът на Има Такъв Народ да опита да образува държавно управление на малцинството и да създаде стратегия за ръководство в идващите месеци е пропусната опция. Дори това държавно управление да беше торпилирано от Българска социалистическа партия в някакъв миг, щеше най-малко да е ясно за каква управническа опция става дума.
Eдна пропусната опция
Третият мандат – при която и партия да беше отишъл – мъчно може да компенсира пропуснатата опция. Ако Демократична България го бяха получили, без Има Такъв Народ държавно управление на малцинството би било несъстоятелно. Българска социалистическа партия – на които президента Радев разумно реши да го даде - надали ще опитат да създадат необятна коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, което би било съвсем самоубийствено и за трите партии. Така че изводът е – третият мандат няма да избегне нови избори.
Изобщо не е несъмнено, обаче, че тези нови избори ще дадат по-ясно решение на управническото уравнение. По сегашни настройки има някакви разбърквания в публичната поддръжка за партиите, които са в интерес на Има Такъв Народ и Демократична България. Но те не са задоволително основни, с цел да им дадат чисто болшинство при нов избор. Най-важното е, че незнайните към този миг са толкоз доста, че опитите за предугаждане на резултатите от избори през юли са по-скоро спекулативни. Което постанова идващия извод – тези избори ще са с отворен край и на тях горе-долу всичко може да се случи. Това крие и благоприятни условия и огромни опасности за главните играчи.
Борисов е добре да стартира да дава отговор на въпросите
ГЕРБ към този момент разкриха главната си тактика. Те ще упрекват Има Такъв Народ, Демократична България, а и Българска социалистическа партия в некадърност да ръководят. Тази тактика толкоз им харесва, че чак започнаха да се опиват от нея. В резултат Борисов взе да заседава с Министерски съвет в личната си трапезария, от която като от бункер подлага на критика новото болшинство и показва “управленски потенциал ” даже в домашни условия. За всички е ясно, че това шоу ще работи до време и няма по какъв начин да подсигурява добър резултат на ГЕРБ на изборите.
Първо, анализът на ръководството на ГЕРБ надалеч не е толкоз розов, колкото Борисов и последователите му го показват. Второ, страната няма да остане без ръководство даже и без премиера в оставка. В демокрациите има институции и властта не е персонален признак, както някои несъмнено си мислят. Трето, преди да заеме обвинитената поза на Георги Димитров на Лайпцигския развой, Борисов е добре да почне да дава отговор на въпросите към него: за хазартния скандал и милионите дадени на Божков (сигурно по неточност?); за записите; шкафчето и така нататък И най-после, ГЕРБ не трябва да подценяват публичната вълна против тях. Дори мнозина да са се разочаровали от отхвърли на Има Такъв Народ да сформира държавно управление, изборите през юли могат да се трансфорат в повторна и по-убедителна ратификация на опозиционния статус на ГЕРБ и Борисов.
Рисковете пред Има Такъв Народ
Има Такъв Народ също рискуват доста в тази нова акция. Те сътвориха огромни упования за себе си, а в активността си дотук наподобяват като шахматисти, играещи празни ходове. И даже невъзможни ходове като е2-е2. Вторият риск за хората на Слави е, че прекомерно разчитат на референдума от преди няколко години и неговите претенции – най-много мажоритарната система. Този референдум не е база за управническа стратегия обаче – и мажоритарната система, и дотацията за партиите не са централни въпроси на българското ръководство. С какво би била по-добра една България, в която хората могат да избират единствено сред мажоритарни претенденти на Бойко и мажоритарни претенденти на Слави (плюс няколко локални мутро-феодали в провинцията)? За към половината от жителите в страната това би бил политически призрачен сън. А една мажоритарна система в действителност ще го осъществя.
Най-големият риск за Има Такъв Народ е обаче различен. Слави Трифонов е напипал печеливша тактика на безмълвие и безучастие в обществените диспути. По този метод той се нарежда като коренно по-различен от останалите, като същински анти-естаблишмънт. Това подвига и вота за него от хора, които са разочаровани от политическата система и от такива, които не са взели участие доста в нея – младежи отвън столицата. С тази тактика няма да е изненада, в случай че Има Такъв Народ излязат първа партия през юли и вземат (тиквения) орден за водачество от ГЕРБ. Но с тази тактика, при която те не престават да не си поддържат връзка с Демократична България и други партии, Има Такъв Народ рискуват да останат изолирани и още веднъж да не могат да образуват управническо болшинство. В последна сметка митингът против системата е значим, само че още по-важно и какво ще се прави след изборите. Ако стартират да бъдат виждани като изолирани антисистемни играчи, а и в случай че изгубят евентуалните си сътрудници в Народното събрание, Има Такъв Народ могат да се радват на Пирова “победа ”, както Борисов сега.
Нови задания за Демократична България
Демократична България също наподобяват във прогресивен тренд и социолозите към този момент записват увеличена поддръжка за групировката. Оттеглянето на Има Такъв Народ от централните медии даде още по-голяма опция на Демократична България да покажат доста от новите лица и положителните специалисти, с които разполагат. Най-същественото преимущество на демократите е тяхната стратегия обаче – тя е най-ясен лакмус, който може да разграничи “партиите на статуквото ” от “партиите на смяната ”. И тук не става дума единствено за правосъдната промяна (включително станалото към този момент разграничителна линия искане за унищожаване на профилираната прокуратура и съд). И в стопанската система, и в обществената сфераДБ може да даде идейна платформа за ръководство, което не залита в популистка посока, мощно про-европейска е в своята ориентировка, осъществя зелени политики и води до рационализация на страната. Именно такава платформа може да се трансформира в действителна опция на ГЕРБ.
Рисковете за Демократична България са в две направления. Първо, тази групировка би трябвало да излезе от нишата на “градското дясно ”, която я закотвя на към 10%. Според Маркет Линкс, Демократична България към този момент е на към 12%, което показва, че сходен пробив на “градския таван ” е вероятен. За да го затвърдят и разширят, те ще би трябвало да се нареждат и като пряк съперник на ГЕРБ освен в София, само че и в останалите огромни градове (като начало). Второ, правилно е, че промяната на правосъдната система е нещо, което би трябвало да се свърши предпочитано. Но също по този начин е правилно, че пробиването на сегашния “таван ” на поддръжка е обвързвано с развиването и на други тематики: вложения, инфраструктура, финанси, опазване на здравето, беднотия. По тези тематики Демократична България може бързо да стане водеща в център-дясното. Рискът за Демократична България е, че в случай че не реализира тези пробиви, ентусиазмът на симпатизантите им – изключително на новите от тях – може да стартира да изстива.
Българска социалистическа партия и останалите
За Българска социалистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация новите избори ще са късмет за реванш от много тежки провали. В Българска социалистическа партия нещата наподобяват екзистенциални, най-малко от позиция на водача Нинова. Воеводите също се метнаха незабавно на коня и от седлото пресолиха и без друго възсолените си политически манджи, скандирайки “турци ” и “еничари ” за Има Такъв Народ. В последна сметка ограничаването на секциите за гласоподаване в чужбина бе неоправдана дискриминация и е добре, че тя отпадна, макар воя от национал-популисткия бранш. За голяма част от българите парламент без самопровъзгласилите се “патриоти ” в действителност се оказа нещо освен задоволително, само че даже и прелестно. Точно това чувство ще е най-голямата спънка пред връщането на Вътрешна македонска революционна организация в Народно събрание.
Интересно е Движение за права и свободи по какъв начин ще се яви на тези избори – дали като евентуален сътрудник на ГЕРБ или като тяхна опция. За придвижването това няма да има значително значение за изборния му резултат, който си е (почти) константа, само че би имало значение за следизборните сметки. Както и до момента обаче, катарзисите на Движение за права и свободи си остават обратими.
Това е предизборната обстановка. Тези избори не бяха неизбежни, а нека да не се окажат и непотребни. Във всяка една народна власт новите избори не са покруса, а опция народът да си каже думата, пък било то и да се окаже същата.
Автор : Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ