Можем ли да откажем криминална регистрация? Адв. Методи Лалов пред ФАКТИ
След като случаят с шефа на полицията в Русе провокира бурна социална реакция, вниманието бързо затихна. Адвокат Методи Лалов, който съставлява един от младежите, участници в тази ситуация, споделя какво се случва с следствието, за какво институциите работят репресивно и за какво в България „ неразследването “ постоянно се трансформира в норма. Ето какво показа той пред ФАКТИ.
– Адвокат Лалов, малко поотшумя случаят с шефа на полицията в Русе, само че вие представлявате един от младежите. На какъв стадий е следствието сега?
– Прави сте, че тематиката поотшумя, въпреки че Министерство на вътрешните работи и министър Даниел Митов подвигнаха огромна социална олелия и дадоха свои версии, които след това се оказаха погрешни. Разследването влезе в своя натурален ход, само че сега мога да кажа, че действително няма следствие – има закъснение. Това е случай, в който няма какво да се обяснява и действително може да бъде завършен в границите на два-три месеца.
Сега се желае съдебно-психиатрична и психична експертиза на моя клиент, с цел да се откри дали сега на случката той не е работил в положение на лековерие и въодушевление. Това е естествена процедура, тъй че не е нещо изключително. Но тази експертиза трябваше да бъде направена в самото начало на следствието, а не първо да бъде арестуван и едвам по-късно да се открива в какво положение е бил. Полицаите даже пробваха да създадат криминалистическа регистрация на младежа – да му вземат ДНК и пръстови отпечатъци.
– Защо пробваха? Това процедура ли е да се прави?
– За страдание, да – процедура е. В България всички споделят, че не трябва да се прави по този начин, само че на процедура тъкмо това се случва. Кажете ми за какво за един юноша, възпитаник, който живее с родителите си, се стигна до взимане на отпечатъци и искане за престъпна регистрация – все едно е направил тежко закононарушение? Действията на полицията бяха репресивни, архаични – по фасон, който припомня социалистическите времена. Минаха повече от тридесет години от този момент и такива практики не би трябвало да съществуват.
Регистрацията, която му желаеха, нямаше нито социална, нито правна нужда. Това не беше за отбрана на публичния интерес, а чисто показно деяние.
– Да разбираме ли, че няма такава регистрация?
– Да. На място, в полицейското ръководство, младежът и майка му отхвърлиха непринудено да се подложат на дактилоскопична регистрация. Сега полицията би трябвало да обоснове пред съда за какво е нужна тази регистрация и дали да се извърши. Така към този момент нещата са сложени на естествена основа, тъй като има баланс сред ползите на органите на реда и обществото.
– А дактилоскопичната регистрация е обвързвана единствено с следствието на това дело, или тя по принцип остава в досието на индивида?
– Тя остава в досието. Тук има проблеми, тъй като по нашето законодателство тя трае постоянно.
– Дори когато индивидът е оневинен ли?
– Да, остава.
– Ако стане по този начин, че индивидът, на който са му събрани тези данни, бъде оневинен, че няма касателство към обещано деяние…
– Това ви споделям. Дълги години тази регистрация продължаваше да съществува. Гражданите срещаха компликации тя да бъде заличена, тъй като зависеше от прокурорско решение. Това към този момент не е по този начин – законодателството се промени, и Министерство на вътрешните работи би трябвало да заличи тази ненужна регистрация. Срещу това, несъмнено, има опозиция от полицията, само че нещата се развиват в интерес на хората. В този случай такава регистрация е ненужна и е непотребен звук.
– Вече запознахте ли се с показанията на комисар Кожухаров? Изясни ли се фактическата конюнктура – кой и по какъв начин е нанесъл ударите по него?
– Запознах се с показанията, само че те са в известна степен спорни сред обособените участници. Лошото е, че не съм се срещнал още с видеозаписите, които не са ни предоставени – даже и по делата за ограниченията за неотклонение на младежите в тази ситуация. В този смисъл не може да се даде ясна визия за хронологията на събитията. Именно записите са тези, които ще дадат справедлива картина на случилото се.
Тези спорни показания не постоянно са плод на зла предумисъл или неистина – обстановката е динамична, всичко се развива бързо.
Случката трае към осем секунди – толкоз продължава свадата.
След това всичко утихва и се чака полиция. Няма побой, който да трае минути – осем секунди трае размяната на няколко удара. Не мога да разясня какво е споделил или направил комисар Кожухаров, само че едно е видно – не са младежите тези, които са имали за цел да набият някого. Това е случай, при който двама възрастни стопират автомобил, един от тях протяга ръка към лидера, и по-късно – в границите на неизбежна самозащита, от моя позиция – се развиват идващите събития.
Има доста въпроси, на които би трябвало да се отговори: дали има неизбежна самозащита, дали има лековерие и въодушевление във връзка с малолетния обвинен, кой е почнал първи и така нататък
На мен ми се искаше, когато става въпрос за обществено огласен случай от държавните управляващи, те да употребяват целия си капацитет и да приключат този случай в границите на няколко седмици. Защото тук няма какво повече да се случва. Това не е финансов случай или ликвидиране с незнаен причинител – участниците са ясни. Има запис, има показания. Какво още има да се направи? Медицинската експертиза на комисар Кожухаров би трябвало да покаже какви са били пострадванията му. Ако има отговорен – да получи наказване. Бавно се работи, от моя позиция.
