Хегемонии под въпрос
След като доближи до своята пауза за празниците, Ла Лига разпръсква по най-високата част на класирането си подобен спортен мирис, какъвто не познавахме в последните години. Ако предишния сезон Барселона излезе във почивка с 45 извоювани точки, с 9 преднина пред 2-рия Атлетико Мадрид, през този записа най-лошия точков актив на водач за последните 10 сезона – едвам 37. А преследвачът – още веднъж тимът на Диего Симеоне, е единствено на една победа разлика откъм гърба. Така че след завръщането към конкуренцията след празниците ще има борба за купата и това е огромна вест. Голяма най-много за редовия последовател, на който към този момент му бе писнало на този стадий от шампионата към този момент да стартира да бъде изписвано на трофея името на първенеца.
От идването на Кристиано Роналдо в Реал Мадрид за сезон 2009/10, което даде началото на зверското му съревнование с Лионел Меси и удвои хегемонния дуопол Барса – Мадрид, Ла Лига не познава сходна стегнатост на върха на класирането в тази част от сезона. В очакване на това международният клубен първенец да изиграе отсрочения си мач против Виляреал, в никакъв случай в предходните 10 сезона разликата сред водача и 4-тия в таблицата не е била под 7 точки. Нещо повече, в седем от тези 10 сезона разликата е била двуцифрена.
Толкова смазващите хегемонии доскучават и отегчават, а привлекателността на футбола се подхранва от привидно невъзможни триумфи и подвизи като тези на Атлетико Мадрид през 2014 година и изключително на Лестър Сити в Премиър Лийг през 2016-а.
Двете загуби на Барселона, плюс четирите равенства, и петте провали на Мадрид (с две равенства) обусловиха най-отвореното откъм конкуренция все още състезание и испанският футбол би трябвало да е доста признателен за това. Последните кръгове обаче оставиха чувството, че „ лос асулграна” натиснаха педала на газта. След като загуби от Бетис вкъщи с 3:4, тимът на старши треньора Ернесто Валверде е възроден от намиращия от ден на ден същинското си лице Меси, върналия си голаджийския вкус Луис Суарес и набиращия такава скорост Усман Дембеле, че тя му оказва помощ освен да прави разликата на терена, а към този момент и даже да идва в точния момент всеки ден на работа.
На това ускоряване на Барса, Атлетико отговори по типичния за себе си метод – с изтръгването на резултати в очакване на усъвършенстване на играта си. Проблем би могло да се окаже възможното овакантяване на Люка Ернандес в посока Байерн (Мюнхен).
Мадрид ще се включи в борбата с най-пресния си трофей на разположение и с усещането, че нещата можеха да са и по-зле. Точно както Симеоне, Сантиаго Солари би трябвало да откри метод да усъвършенства играта на своя тим и да успее да извърши упованията след напускането на Кристиано Роналдо дупката да бъде запълнена от двойния джокер Иско – Марко Асенсио.
Севиля на Пабло Мачин, която позагуби малко инерция с изненадващото си тъждество против Леганес, пък би трябвало да удостовери теориите на оптимистите, че може да продължи да носи до края етикета на опция на старите водачи.
Под въпрос е сложена хегемонията също и в Англия. В Манчестър Сити към този момент са наясно, че няма да имат същата разходка към купата в Премиър Лийг, каквато имаха през предишния сезон. Главозамайващият Ливърпул на Юрген Клоп смъкна първенеца на 2-рото място в таблицата за краткотрайното класиране, а на 3-то и единствено на две точки зад „ гражданите” и на шест зад „ червените” е бележещият огромен растеж Тотнъм на Маурисио Почетино. На Боксинг дей, 26 декември, календарът се сгъстява още повече. Топката не се стопира в Англия и би трябвало да се види по какъв начин ще излязат от този напечен интервал трите претенденти за купата.
В Германия дръзкият и пресен Борусия (Дортмунд) сложи доминатора Байерн в рецесия, от която първенецът наподобява като да стартира да излиза, но шестте точки разлика сред двата клуба също слагат под въпрос дълговременната тирания на баварците в Бундеслигата.
От четирите най-големи лиги единствено италианската има привидно явен първенец. Кристиано Роналдо предстоящо придвижи головата си робия над противниците и в Серия А след проблемите си при започване на сезона и Ювентус наподобява непреклонен на върха. Отново и още веднъж.
Ладислао Мониньо, „ Ел Паис”
От идването на Кристиано Роналдо в Реал Мадрид за сезон 2009/10, което даде началото на зверското му съревнование с Лионел Меси и удвои хегемонния дуопол Барса – Мадрид, Ла Лига не познава сходна стегнатост на върха на класирането в тази част от сезона. В очакване на това международният клубен първенец да изиграе отсрочения си мач против Виляреал, в никакъв случай в предходните 10 сезона разликата сред водача и 4-тия в таблицата не е била под 7 точки. Нещо повече, в седем от тези 10 сезона разликата е била двуцифрена.
Толкова смазващите хегемонии доскучават и отегчават, а привлекателността на футбола се подхранва от привидно невъзможни триумфи и подвизи като тези на Атлетико Мадрид през 2014 година и изключително на Лестър Сити в Премиър Лийг през 2016-а.
Двете загуби на Барселона, плюс четирите равенства, и петте провали на Мадрид (с две равенства) обусловиха най-отвореното откъм конкуренция все още състезание и испанският футбол би трябвало да е доста признателен за това. Последните кръгове обаче оставиха чувството, че „ лос асулграна” натиснаха педала на газта. След като загуби от Бетис вкъщи с 3:4, тимът на старши треньора Ернесто Валверде е възроден от намиращия от ден на ден същинското си лице Меси, върналия си голаджийския вкус Луис Суарес и набиращия такава скорост Усман Дембеле, че тя му оказва помощ освен да прави разликата на терена, а към този момент и даже да идва в точния момент всеки ден на работа.
На това ускоряване на Барса, Атлетико отговори по типичния за себе си метод – с изтръгването на резултати в очакване на усъвършенстване на играта си. Проблем би могло да се окаже възможното овакантяване на Люка Ернандес в посока Байерн (Мюнхен).
Мадрид ще се включи в борбата с най-пресния си трофей на разположение и с усещането, че нещата можеха да са и по-зле. Точно както Симеоне, Сантиаго Солари би трябвало да откри метод да усъвършенства играта на своя тим и да успее да извърши упованията след напускането на Кристиано Роналдо дупката да бъде запълнена от двойния джокер Иско – Марко Асенсио.
Севиля на Пабло Мачин, която позагуби малко инерция с изненадващото си тъждество против Леганес, пък би трябвало да удостовери теориите на оптимистите, че може да продължи да носи до края етикета на опция на старите водачи.
Под въпрос е сложена хегемонията също и в Англия. В Манчестър Сити към този момент са наясно, че няма да имат същата разходка към купата в Премиър Лийг, каквато имаха през предишния сезон. Главозамайващият Ливърпул на Юрген Клоп смъкна първенеца на 2-рото място в таблицата за краткотрайното класиране, а на 3-то и единствено на две точки зад „ гражданите” и на шест зад „ червените” е бележещият огромен растеж Тотнъм на Маурисио Почетино. На Боксинг дей, 26 декември, календарът се сгъстява още повече. Топката не се стопира в Англия и би трябвало да се види по какъв начин ще излязат от този напечен интервал трите претенденти за купата.
В Германия дръзкият и пресен Борусия (Дортмунд) сложи доминатора Байерн в рецесия, от която първенецът наподобява като да стартира да излиза, но шестте точки разлика сред двата клуба също слагат под въпрос дълговременната тирания на баварците в Бундеслигата.
От четирите най-големи лиги единствено италианската има привидно явен първенец. Кристиано Роналдо предстоящо придвижи головата си робия над противниците и в Серия А след проблемите си при започване на сезона и Ювентус наподобява непреклонен на върха. Отново и още веднъж.
Ладислао Мониньо, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ