Война или развод с Америка няма да има
След като Доналд Тръмп спря налагането на нараснали мита върху вноса в Съединените щати от по-голямата част от света, цялото внимание се концентрира върху комерсиалната война сред Америка и Китай. Само комерсиална ли?
Вече няма значение дали имаме работа с авансово готова домашна мостра (т.е. Тръмп най-накрая искаше да се концентрира върху Китай) или това стана инцидентно и президентът на Съединени американски щати си взе отмора заради продължаващия срив на американския и международния пазар след „ Деня на освобождението “ (второто е доста по-вероятно да е вярно).
През идващите седмици спорът сред Съединени американски щати и Китай се трансформира в главен въпрос в световния дневен ред. И двете страни покачиха митата до непостижимите 124-145 % и в случай че нещата останат на това равнище, това ще значи съвсем цялостно прекъсване на най-големия търговски оборот в света, с големи последствия за стопанските системи както на Съединени американски щати и Китай, по този начин и за стопанския живот на целия свят.
Разклонението на пътя е ясно: в случай че си имаме работа с началото на огромна комерсиална война сред две суперсили, то следствията от нея ще бъдат извънредно съществени – до и в това число война за Тайван, само че в случай че това е просто краткотрайна свада сред два центъра на властта, на отиващият си хегемон и на силата, която го оспорва (като че ли е кандидат за мястото му), бурята скоро ще отшуми и всичко ще се върне, в случай че не и към статуквото, въпреки всичко към естествена търговия.
На пръв взор наподобява, че има доста аргументи за пълномащабен спор: несъгласията сред двете суперсили порастват отдавна и, несъмнено, приказваме освен за комерсиално, икономическо и финансово съревнование, само че и за геополитическа борба. Хегемонът си отива, колкото и да се съпротивлява, а колосът, набрал мощ, форсира от ден на ден и повече и към този момент няма да е допустимо да го спрат.
И макар че Китай не претендира за международно владичество и монопол върху истината, което е отличителна линия на англосаксонските глобализатори, Съединени американски щати въпреки всичко го възприемат като ужасна опасност, която би трябвало да бъде спряна посредством отслабването му или принуждаването му да влезе в ролята на младши сътрудник.
Второто не се получи, само че залогът за намаляване също не наподобява печеливш. Съединените щати толкоз дълго желаеха да имат вяра, че Китай рано или късно ще се разпадне от вътрешната страна, че пропуснаха задачата: те имаха вяра, че всички лостове за напън върху Пекин са в техните ръце, тъй като китайските управляващи ще се опасяват да доведат нещата до цялостен раздор с Америка.
Сегашната реакция на Пекин обаче демонстрира извънредно сериозното му отношение - китайците не са подготвени да се огънат. Освен това тази тактичност се дължи на първо място на обстоятелството, че Пекин не счита, че ще се стигне до същинска разлъка: те изхождат от обстоятелството, че Америка в действителност не се интересува от бракоразвод, тъй като това би я блъснало даже по-силно в сравнение с Китай. Така че Тръмп блъфира - и вие просто би трябвало да запазите умерено лице и да изчакате той да отстъпи.
Всъщност никой не желае да ревизира кого ще удари по-силно разводът. Китай, несъмнено, ще преживее даже цялостен колапс на търговията със Съединените щати, а Съединените щати ще изпитат нараснала инфлация и икономическа криза.
Във Вашингтон считат, че Пекин доста се опасява от всевъзможен стопански спад, защото той ще удари китайското общество, което е привикнало с непрекъснато повишаване на стандарта на живот, и по тази причина няма да могат да устоят на дълга игра на нерви със Съединените щати и ще отидат на договорка.
В Пекин са уверени, че англосаксонският и наднационалният бизнес хайлайф не са заинтригувани Америка да се откъсне от Китай и ще принуди Тръмп да отстъпи. И двете картини на света обаче не покриват цялата трудност на несъгласията сред двете суперсили - те са достигнали равнище, където всичко се взема решение не от парите и облагата, а от справедливи и засилващи се процеси.
Ако ходът на историята води до конфликт сред Съединени американски щати и Китай, тогава може би не би трябвало да заобикаляме и да отлагаме неизбежното? Сега даже не приказваме за боен спор - Пекин сигурно не желае това, а и във Вашингтон малко хора мечтаят за това - а за спиране, т.е. за бракоразвод сред две стопански системи. Може би е време?
Не наподобява по този начин. И не тъй като несъгласията към момента не са толкоз назрели. Просто внезапното, коренно спиране не е в полза на нито една от страните. Защото ще бъде неконтролируемо, непредсказуемо даже като краткосрочни последствия и ще докара до големи разноски.
Да не приказваме, че сходен раздор ще ускори така и така високата световна турбулентност, внезапно ускорявайки освен процеса на образуване на нов, многополюсен свят, само че и хаоса на съществуващия – да, от дълго време неефикасен – международен ред.
Като се има поради голямата взаимозависимост на Китай и Съединените щати от световната обстановка, те не се интересуват да залагат на нейния безпорядък: способността да ловят риба в размирни води няма да помогне даже на най-опитните интриганти тук.
Следователно блъфът на Тръмп и твърдата позиция на Си няма да доведат до бракоразвод сред Америка и Китай, нито съзнателно, нито по простъпка. Сегашната ескалация е нужна за следваща деескалация, т.е. договаряния. Да, по пътя към тях и двете страни ще си късат нервите взаимно – и на останалия свят – само че най-после ще се спогодят.
Докато Тръмп и Си Дзинпин се срещнат, ще бъдат контрактувани нови мита и нова комерсиална договорка, а търговията сред Съединени американски щати и Китай ще спадне, само че значително ще се резервира. Това не значи, че несъгласията сред двете сили ще изчезнат и бъдещите им конфликти ще престанат да бъдат главен световен проблем; те просто ще се опитат да създадат процеса на бракоразвод цивилизован - управляем и еволюционен.
Сривът на американо-китайската търговия и разводът на софтуерните вериги ще отнеме 10 години, през които Съединените щати неведнъж ще се пробват да провокират Китай. Тоест да блъфират и заплашват, а по-късно да отстъпват и да одобряват неизбежното.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед30526Яков Кедми: Европа се пробва да се върне към 1941/1942 година, само че Русия я връща в май 1945Алтернативен Поглед16477Яков Кедми: Съединени американски щати усилват военния си бюджет, тъй като по значими посоки изостават от РусияАлтернативен Поглед25158Велислава Дърева: 100 години от атентата в църквата „ Света Неделя “Алтернативен Поглед38954Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води света към войнаАлтернативен Поглед12481Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед382552Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед102222Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед94067Проф. Николай Витанов: Заканите на Франция и Англия за войски в Украйна са кьорфишекАлтернативен Поглед84145 Източник: pogled.info
Вече няма значение дали имаме работа с авансово готова домашна мостра (т.е. Тръмп най-накрая искаше да се концентрира върху Китай) или това стана инцидентно и президентът на Съединени американски щати си взе отмора заради продължаващия срив на американския и международния пазар след „ Деня на освобождението “ (второто е доста по-вероятно да е вярно).
През идващите седмици спорът сред Съединени американски щати и Китай се трансформира в главен въпрос в световния дневен ред. И двете страни покачиха митата до непостижимите 124-145 % и в случай че нещата останат на това равнище, това ще значи съвсем цялостно прекъсване на най-големия търговски оборот в света, с големи последствия за стопанските системи както на Съединени американски щати и Китай, по този начин и за стопанския живот на целия свят.
Разклонението на пътя е ясно: в случай че си имаме работа с началото на огромна комерсиална война сред две суперсили, то следствията от нея ще бъдат извънредно съществени – до и в това число война за Тайван, само че в случай че това е просто краткотрайна свада сред два центъра на властта, на отиващият си хегемон и на силата, която го оспорва (като че ли е кандидат за мястото му), бурята скоро ще отшуми и всичко ще се върне, в случай че не и към статуквото, въпреки всичко към естествена търговия.
На пръв взор наподобява, че има доста аргументи за пълномащабен спор: несъгласията сред двете суперсили порастват отдавна и, несъмнено, приказваме освен за комерсиално, икономическо и финансово съревнование, само че и за геополитическа борба. Хегемонът си отива, колкото и да се съпротивлява, а колосът, набрал мощ, форсира от ден на ден и повече и към този момент няма да е допустимо да го спрат.
И макар че Китай не претендира за международно владичество и монопол върху истината, което е отличителна линия на англосаксонските глобализатори, Съединени американски щати въпреки всичко го възприемат като ужасна опасност, която би трябвало да бъде спряна посредством отслабването му или принуждаването му да влезе в ролята на младши сътрудник.
Второто не се получи, само че залогът за намаляване също не наподобява печеливш. Съединените щати толкоз дълго желаеха да имат вяра, че Китай рано или късно ще се разпадне от вътрешната страна, че пропуснаха задачата: те имаха вяра, че всички лостове за напън върху Пекин са в техните ръце, тъй като китайските управляващи ще се опасяват да доведат нещата до цялостен раздор с Америка.
Сегашната реакция на Пекин обаче демонстрира извънредно сериозното му отношение - китайците не са подготвени да се огънат. Освен това тази тактичност се дължи на първо място на обстоятелството, че Пекин не счита, че ще се стигне до същинска разлъка: те изхождат от обстоятелството, че Америка в действителност не се интересува от бракоразвод, тъй като това би я блъснало даже по-силно в сравнение с Китай. Така че Тръмп блъфира - и вие просто би трябвало да запазите умерено лице и да изчакате той да отстъпи.
Всъщност никой не желае да ревизира кого ще удари по-силно разводът. Китай, несъмнено, ще преживее даже цялостен колапс на търговията със Съединените щати, а Съединените щати ще изпитат нараснала инфлация и икономическа криза.
Във Вашингтон считат, че Пекин доста се опасява от всевъзможен стопански спад, защото той ще удари китайското общество, което е привикнало с непрекъснато повишаване на стандарта на живот, и по тази причина няма да могат да устоят на дълга игра на нерви със Съединените щати и ще отидат на договорка.
В Пекин са уверени, че англосаксонският и наднационалният бизнес хайлайф не са заинтригувани Америка да се откъсне от Китай и ще принуди Тръмп да отстъпи. И двете картини на света обаче не покриват цялата трудност на несъгласията сред двете суперсили - те са достигнали равнище, където всичко се взема решение не от парите и облагата, а от справедливи и засилващи се процеси.
Ако ходът на историята води до конфликт сред Съединени американски щати и Китай, тогава може би не би трябвало да заобикаляме и да отлагаме неизбежното? Сега даже не приказваме за боен спор - Пекин сигурно не желае това, а и във Вашингтон малко хора мечтаят за това - а за спиране, т.е. за бракоразвод сред две стопански системи. Може би е време?
Не наподобява по този начин. И не тъй като несъгласията към момента не са толкоз назрели. Просто внезапното, коренно спиране не е в полза на нито една от страните. Защото ще бъде неконтролируемо, непредсказуемо даже като краткосрочни последствия и ще докара до големи разноски.
Да не приказваме, че сходен раздор ще ускори така и така високата световна турбулентност, внезапно ускорявайки освен процеса на образуване на нов, многополюсен свят, само че и хаоса на съществуващия – да, от дълго време неефикасен – международен ред.
Като се има поради голямата взаимозависимост на Китай и Съединените щати от световната обстановка, те не се интересуват да залагат на нейния безпорядък: способността да ловят риба в размирни води няма да помогне даже на най-опитните интриганти тук.
Следователно блъфът на Тръмп и твърдата позиция на Си няма да доведат до бракоразвод сред Америка и Китай, нито съзнателно, нито по простъпка. Сегашната ескалация е нужна за следваща деескалация, т.е. договаряния. Да, по пътя към тях и двете страни ще си късат нервите взаимно – и на останалия свят – само че най-после ще се спогодят.
Докато Тръмп и Си Дзинпин се срещнат, ще бъдат контрактувани нови мита и нова комерсиална договорка, а търговията сред Съединени американски щати и Китай ще спадне, само че значително ще се резервира. Това не значи, че несъгласията сред двете сили ще изчезнат и бъдещите им конфликти ще престанат да бъдат главен световен проблем; те просто ще се опитат да създадат процеса на бракоразвод цивилизован - управляем и еволюционен.
Сривът на американо-китайската търговия и разводът на софтуерните вериги ще отнеме 10 години, през които Съединените щати неведнъж ще се пробват да провокират Китай. Тоест да блъфират и заплашват, а по-късно да отстъпват и да одобряват неизбежното.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед30526Яков Кедми: Европа се пробва да се върне към 1941/1942 година, само че Русия я връща в май 1945Алтернативен Поглед16477Яков Кедми: Съединени американски щати усилват военния си бюджет, тъй като по значими посоки изостават от РусияАлтернативен Поглед25158Велислава Дърева: 100 години от атентата в църквата „ Света Неделя “Алтернативен Поглед38954Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води света към войнаАлтернативен Поглед12481Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед382552Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед102222Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед94067Проф. Николай Витанов: Заканите на Франция и Англия за войски в Украйна са кьорфишекАлтернативен Поглед84145 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ