&format=webp)
Кой лети по-високо: Тръмп, егото му или бъдещият Air Force One?
След като Доналд Тръмп разгласи, че има намерение да одобри първокласен аероплан на стойност 400 млн. $ от държавното управление на Катар, в това число за потребление като новия Air Force One, даже съдружници от Републиканската партия стартират да се дистанцират от тази концепция. Причините обаче са освен геополитически.
Разходите за преоборудване на сходна машина със секретни информационни системи и отбрани могат да надвишават 1 милиард $, а самият факт, че президентът на Съединени американски щати приема подарък с такава стойност от непозната страна, слага въпроси, каквито Вашингтон не си е задавал от десетилетия: за спор на ползи, дипломатическа взаимозависимост и нарушение на откритите институционални обичаи.
От началото на президентската авиация президентите на Съединени американски щати са летели с машини, създадени, ръководени и поддържани единствено от американски Военновъздушни сили. Първият държавен глава, който се възползва от въздушен превоз, е Франклин Рузвелт. През 1943 година, в разгара на Втората международна война, той отпътува към Касабланка на борда на Dixie Clipper – морски аероплан, благосъстоятелност на Военноморските сили.
Следващата разумна стъпка естествено е основаването на първия модифициран аероплан особено за задачите на президента – VC-54 Skymaster, който също по този начин е именуван „ Свещената крава “. Приемникът му – Independence, употребен от Хари Труман, дава началото на традицията президентските самолети да носят мощно алегорични имена и да имат специфични функционалности.
През 50-те години Айзенхауер лети на Columbine II и Columbine III – военни версии на комерсиалния Lockheed Constellation. Но същинската гражданска война идва с навлизането на реактивните мотори.
Джон Ф. Кенеди е първият президент, който лети на борда на Boeing 707 – реактивен аероплан с нова визия и функционалност.
Със съдействието на дизайнера Реймънд Лоуи и брачната половинка му Жаклин, машината придобива класическа багра в синьо и бяло, която и до през днешния ден отличава Air Force One.
Същият аероплан служи на осем президента, преди да бъде сменен от модифициран Boeing 747 през 1990 година Именно този вид – познатият VC-25 – остава съществена платформа за въздушната флота на президента и до през днешния ден.
През 2017 година, по време на първия мандат на Тръмп, Boeing подписва контракт за два нови самолета. Вместо основаването на напълно нови машини, компанията взема решение да преработи два към този момент съществуващи корпуса, в началото поръчани от различен клиент.
Затварянето на индустриалната линия за 747 през 2022 година оставя това решение като единствената, само че много скъпа алтернатива.
През 50-те години се ражда и познатото име Air Force One, което се употребява за пръв път, с цел да се избегне комплициране с различен аероплан в небето над Флорида. Оттогава всяка военна машина, на която се намира президентът на Съединени американски щати, приема това наименование.
Сред тях са били и по-малки самолети като T-39 Sabreliner и JetStar, които Линдън Джонсън шеговито назовава „ Air Force One and a Half “.
Но това не е елементарен аероплан, а политически и културен знак за цяла нация. В кабината му Линдън Джонсън поставя клетва, до момента в който тялото на Кенеди е на борда след покушението в Далас.
Точно с него Никсън отпътува за исторически задачи в Китай и Съюз на съветските социалистически републики, само че също по този начин се прибира вкъщи като елементарен жител след подаване на оставката си – миг, в който името на машината се трансформира от Air Force One на SAM 27000.
От Никсън до Тръмп: кой лети по-високо?
Сравнението сред Тръмп и Никсън въобще не е инцидентно. И двамата споделят сензитивност към символиката на престижа – в това число и посредством въздушни транспортни средства. Докато Никсън упорства Съединени американски щати да разработят свръхзвуков пътнически аероплан, аналогов на Concorde, който може да бъде употребен и като Air Force One, Тръмп се оплаква, че арабските водачи летят в „ по-големи и по-хубави “ самолети от американския президент.
Но до момента в който Никсън има стратегически проект за световния статут на Съединени американски щати в подтекста на въздушния превоз, Тръмп наподобява се интересува повече от лукса и мащаба – в духа на небостъргачите си и позлатените си зали. Летящият „ замък “ от Катар, в този подтекст, наподобява като единствената разумна стъпка съгласно него.
До каквото и решение да се стигне по отношение на приемането на самолета, то ще бъде освен логически, само че и дипломатически ход.
Дали Съединени американски щати ще размени военното си завещание с бляскав подарък от Близкия изток? И каква цена ще заплати за своето решение – както безусловно, по този начин и алегорично?
Разходите за преоборудване на сходна машина със секретни информационни системи и отбрани могат да надвишават 1 милиард $, а самият факт, че президентът на Съединени американски щати приема подарък с такава стойност от непозната страна, слага въпроси, каквито Вашингтон не си е задавал от десетилетия: за спор на ползи, дипломатическа взаимозависимост и нарушение на откритите институционални обичаи.
От началото на президентската авиация президентите на Съединени американски щати са летели с машини, създадени, ръководени и поддържани единствено от американски Военновъздушни сили. Първият държавен глава, който се възползва от въздушен превоз, е Франклин Рузвелт. През 1943 година, в разгара на Втората международна война, той отпътува към Касабланка на борда на Dixie Clipper – морски аероплан, благосъстоятелност на Военноморските сили.
Следващата разумна стъпка естествено е основаването на първия модифициран аероплан особено за задачите на президента – VC-54 Skymaster, който също по този начин е именуван „ Свещената крава “. Приемникът му – Independence, употребен от Хари Труман, дава началото на традицията президентските самолети да носят мощно алегорични имена и да имат специфични функционалности.
През 50-те години Айзенхауер лети на Columbine II и Columbine III – военни версии на комерсиалния Lockheed Constellation. Но същинската гражданска война идва с навлизането на реактивните мотори.
Джон Ф. Кенеди е първият президент, който лети на борда на Boeing 707 – реактивен аероплан с нова визия и функционалност.
Със съдействието на дизайнера Реймънд Лоуи и брачната половинка му Жаклин, машината придобива класическа багра в синьо и бяло, която и до през днешния ден отличава Air Force One.
Същият аероплан служи на осем президента, преди да бъде сменен от модифициран Boeing 747 през 1990 година Именно този вид – познатият VC-25 – остава съществена платформа за въздушната флота на президента и до през днешния ден.
През 2017 година, по време на първия мандат на Тръмп, Boeing подписва контракт за два нови самолета. Вместо основаването на напълно нови машини, компанията взема решение да преработи два към този момент съществуващи корпуса, в началото поръчани от различен клиент.
Затварянето на индустриалната линия за 747 през 2022 година оставя това решение като единствената, само че много скъпа алтернатива.
През 50-те години се ражда и познатото име Air Force One, което се употребява за пръв път, с цел да се избегне комплициране с различен аероплан в небето над Флорида. Оттогава всяка военна машина, на която се намира президентът на Съединени американски щати, приема това наименование.
Сред тях са били и по-малки самолети като T-39 Sabreliner и JetStar, които Линдън Джонсън шеговито назовава „ Air Force One and a Half “.
Но това не е елементарен аероплан, а политически и културен знак за цяла нация. В кабината му Линдън Джонсън поставя клетва, до момента в който тялото на Кенеди е на борда след покушението в Далас.
Точно с него Никсън отпътува за исторически задачи в Китай и Съюз на съветските социалистически републики, само че също по този начин се прибира вкъщи като елементарен жител след подаване на оставката си – миг, в който името на машината се трансформира от Air Force One на SAM 27000.
От Никсън до Тръмп: кой лети по-високо?
Сравнението сред Тръмп и Никсън въобще не е инцидентно. И двамата споделят сензитивност към символиката на престижа – в това число и посредством въздушни транспортни средства. Докато Никсън упорства Съединени американски щати да разработят свръхзвуков пътнически аероплан, аналогов на Concorde, който може да бъде употребен и като Air Force One, Тръмп се оплаква, че арабските водачи летят в „ по-големи и по-хубави “ самолети от американския президент.
Но до момента в който Никсън има стратегически проект за световния статут на Съединени американски щати в подтекста на въздушния превоз, Тръмп наподобява се интересува повече от лукса и мащаба – в духа на небостъргачите си и позлатените си зали. Летящият „ замък “ от Катар, в този подтекст, наподобява като единствената разумна стъпка съгласно него.
До каквото и решение да се стигне по отношение на приемането на самолета, то ще бъде освен логически, само че и дипломатически ход.
Дали Съединени американски щати ще размени военното си завещание с бляскав подарък от Близкия изток? И каква цена ще заплати за своето решение – както безусловно, по този начин и алегорично?
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ