Тръмп и глобалната Дълбока държава. Разделянето на Запада
След като Доналд Тръмп и екипът му пристигнаха в Белия дом, цялата архитектура на интернационалните връзки стартира да се трансформира. При това, смяната е фундаментална. Едно от най-важните феномени в тази нова международна картина е ускореното разделяне на Запада. Много хора пишат и приказват за това, само че това събитие към момента не е получило обстоен геополитически и идеологически разбор.
Преди всичко, разколът на Запад е от идеологически темперамент. Геополитическите изводи са второстепенни тук. Факт е, че Тръмп и неговите поддръжници, които завоюваха изборите в Съединени американски щати през есента на 2024 година, са радикални съперници на демократичния глобализъм. И това не е моментно или вътрешнопартийно събитие.
Това е сериозен и фундаментален въпрос. Факт е, че Тръмп построява цялата си идеология, политика и тактика върху централната теза: ляво-либералната идеология, която доминираше в Съединени американски щати, Запада и света като цяло в продължение на няколко десетилетия до идването на Тръмп на власт и началото на популистките придвижвания в Европейски Съюз, и която стана изключително мощна след разпадането на Варшавския контракт и Съюз на съветските социалистически републики, е изчерпала изцяло капацитета си, не съумя да се оправи със дилемите на международното водачество, подкопа суверенитета на Съединени американски щати, които бяха главният мотор и общоприет щаб на глобализацията, и в този момент би трябвало да бъдат уверено и окончателно отхвърлени.
Тръмп, за разлика от класическите републиканци от последните десетилетия (например Джордж Буш-младши), не е възнамерявал да поправя глобализма в духа на неоконсерваторите, които упорстваха за пряк нападателен империализъм за поощряване на демокрацията и усилване на еднополюсността.
И тук, без да опонира всъщност на демократите, той е решен да отстрани демократичната глобализация във всичките ѝ измерения, предлагайки лична визия за международна архитектура. Дали ще успее да реализира концепциите си е открит въпрос: съпротивата против политиката на Тръмп нараства с всеки ден, само че позицията на американския президент е задоволително сериозна, а националната му поддръжка е задоволително огромна, с цел да се опита най-малко. Тръмп се пробва.
Тръмпизмът, най-малко на доктрина и в упованията на най-мотивираните си представители, систематично и поредно отхвърля световния ляв демократизъм. Предмет на развиване за такива либерали е цялото човечество, което би трябвало да бъде обединено под управлението на Световното държавно управление (състоящо се от либерали).
За да се реализира това, е належащо да се ускори световната надмощие на западните демокрации в еднополюсния модел, а когато всички съперници (Русия, Китай, Иран, Северна Корея) и колебаещите се страни бъдат победени и разчленени (деколонизационен проект2), да се премине към неполярен свят.
Националните страни би трябвало последователно да трансферират пълномощия на наднационален орган (Световно правителство), който ще бъде не просто Дълбока страна, а Световна Дълбока страна. Тя към този момент се основава на мрежов принцип: нейните проводници и поддръжници участват в съвсем всяко общество, постоянно на основни позиции в политиката, стопанската система, бизнеса, образованието, науката, културата и финансите.
Всъщност, актуалният интернационален хайлайф (предимно демократичен, без значение към кое общество принадлежи) е инфраструктурата, на която се основава сходен глобалистки план.
Идеологията на либералите е краен индивидуализъм, който отхвърля всички форми на групова еднаквост – етническа, религиозна, национална, полова и в последна сметка самата принадлежност към човешкия тип, което е отразено в програмата на трансхуманистите и поддръжниците на дълбоката екология.
Следователно насърчаването на незаконната миграция, политиката за тъждество сред половете и отбраната на всевъзможни малцинства, в това число сериозната расова доктрина (расизъм в противоположна посока), е неразделна част от демократичната идеология. Тук вместо народи и хора се появяват чисто количествени множества.
В същото време демократичните интернационалните елити стават все по-нетолерантни към всевъзможни опити да бъдат подложени на критика. Следователно, те интензивно промотират способи за тоталитарен надзор над обществото, чак до основаването на биологичен профил на всеки субект, съхраняван в „ Големите данни “. Под лозунга за „ независимост “ либералите се стремят да открият всъщност тирания от вида на Оруел.
Именно тази идеология и световните институции, основани на нея – както легални, по този начин и скрити – преобладаваха в Съединените щати, Запада и света като цяло, преди Тръмп да пристигна на власт. Естествено, като се изключи Русия, Китай, Иран и Северна Корея: а също и частично Унгария и Словакия и тези страни, които са поели по пътя на опазване и подсилване на личния си суверенитет макар натиска на глобалистическите структури.
Основната борба се разпростра сред демократичните глобалисти, от една страна, и страните, насочени към многополярност, от друга. Това беше най-ярко демонстрирано в украинския спор, където киевският нацистки режим беше особено основан, въоръжен и подсилен от демократични глобалисти, с цел да нанесе „ стратегическо проваляне “ на Русия като полюс на различен многополюсен международен ред.
В ислямските страни за същата цел се употребяват радикални ислямистки сили като ИДИЛ, Ал Кайда и техните производни (пример е режимът Ал-Шараа в Сирия). Всъщност, марионетният глобалистки политически режим в Тайван попада в същата категория.
Най-общо казано, преди да пристигна Тръмп, всичко това се наричаше „ групов Запад “. В тази настройка позициите на обособените страни и националните държавни управления не играеха съществена роля. Глобалната „ дълбока страна “ имаше свои лични стратегии, цели и тактики, където националните ползи просто не се вземаха поради.
Това важеше и за самите Съединени щати: демократичните глобалисти от Демократическата партия организираха политиката си, без въобще да се преценяват с ползите на елементарните американци. Оттук и повишаването на общественото неравноправие, дивите опити в региона на половата политика, наводняването на Съединените щати с незаконни имигранти, делокализацията на индустриалните мощности (извеждането им отвън границите на Съединените щати), пагубната деградация на здравната система, неуспехът на образованието, внезапното нарастване на престъпността и така нататък
Всичко това се оказа второстепенно пред лицето на световното владичество на международните демократични елити, поели курс към политическа Сингулярност, т.е. повсеместен преход към нов постчовешки облик на бъдещето, когато технологиите най-сетне ще би трябвало да изместят хората.
Разбира се, страните от „ световния Юг “ пасивно се съпротивляваха на това, а курсът на Русия към интензивно поощряване на многополюсен свят представляваше екзистенциално предизвикателство за демократичния глобализъм. Но като цяло „ груповият Запад “ действаше много синхронно и съумя да консолидира към себе си, в случай че не болшинството, то забележителна част от човечеството.
Разбира се, проблемите с постигането на международно владичество последователно се натрупваха. Експертите предвидиха конфликт с едно или друго предизвикателство, само че като цяло проектът на либералите остана неизменен. Ситуацията се движеше към определяне на международно владичество на „ груповия Запад “, т.е. световна екосистема от демократични елити и послушни зомбита елементарни хора, изцяло подчинени на тях.
Новите технологии в тяхната целокупност разрешиха оптимално усилване на контрола посредством система за тотално наблюдаване и даже биологична интервенция във физиологията на индивидите (с помощта на биологични оръжия, имунизации и наночипиране).
„ Колективният Запад “ остана в този режим до последния миг и щеше да продължи да бъде подобен, в случай че претендентът от Глобалната дълбока страна, Камала Харис, беше спечелила изборите в Съединени американски щати. Но нещо се обърка за глобалистите - и Тръмп завоюва. Но той не е тяхно протеже.
Програмните точки на Тръмп са в директно несъгласие с тези на демократичните глобалисти.
Преди всичко, Тръмп се разгласи против самата Дълбока страна – въпреки и в началото единствено във връзка с Съединените щати, против върха на Демократическата партия и екосистемата, която глобалистите бяха построили в американското общество през десетилетията на безспорното си ръководство.
Те са проникнали във всичко с мрежите си -- административния уред, специфичните служби, правосъдната система на всички равнища, стопанската система, държавното управление, Пентагона, просветителната система, учебните заведения, медицината, огромния бизнес, дипломацията, медиите, културата.
В продължение на доста години Съединените щати бяха аванпост на „ груповия Запад “, а въздействието на Съединени американски щати в Европа и всички останали страни по света беше твърдо отъждествявано с либерализма и глобализма. Тръмп разгласи война навръх това.
Първите стъпки на неговата администрация бяха ориентирани към разглобяване на Дълбоката страна. Създаването на DOGE под управлението на Илон Мъск, закриването на USAID, радикалните промени в образованието и медицината, назначението на уверени и отдадени идеологически сътрудници на Тръмп на основни позиции в държавното управление, Пентагона и разследващите служби (Ванс, Хегсет, Пател, Габард, Бонди, Савино, Хоман, Кенеди-младши) и други се трансфораха в действителни политически и идеологически интервенции, ориентирани против либералите.
В първия си ден в Белия дом Тръмп издаде изпълнителна заповед за унищожаване на политиките за тъждество сред половете, „ идеологията на воукизма “ (отмяна на културата) и „ правилото DEI “ (активно поощряване на малцинствата). Борбата с незаконната имиграция, престъпността и безпрепятственото навлизане на мексикански наркокартели в Съединените щати стартира незабавно.
След като пристигна на власт, Тръмп всъщност стартира да отделя Съединените щати от системата на „ груповия Запад “, да унищожава структурите на Глобалната дълбока страна и да раздира мрежовата екосистема, създавана от либералите в продължение на десетилетия.
Нещо повече, още в самото начало той го направи намерено и внезапно. В обществената си мрежа x.com Илон Мъск пое ролята на анти-Сорос (ключова фигура в демократичния глобализъм) и стартира интензивно да поддържа десни популистки сили в Европа и Африка, непосредствено противопоставяйки се на глобалистите. Антиглобалистите получиха поддръжка както от идеолога на Тръмп Стивън Банън, по този начин и от вицепрезидента Ванс.
Съответно, геополитиката на Тръмп показва напълно друга картина от тази на глобалистите. Той отхвърля демократичния интернационализъм, изисква преход към позиции на натурализъм в интернационалните връзки и прогласява националния суверенитет на Съединените щати като велика мощ за най-висша цел.
Той не приема никакви причини в интерес на целта на насърчаването на либерализма в международен мащаб в ущърб на американските ползи. Затяга имиграционната политика до краен лимит, стреми се да върне сериозно значими промишлености в Съединените щати, да укрепи националната валута и финансова система и да осъществя стратегическите ползи в непосредствена непосредственост до Съединените щати – а това значи Канада, Гренландия и сигурността на южната граница с Мексико.
Именно в този общ подтекст би трябвало да се преглежда казусът с войната в Украйна, който е толкоз изострен за Русия. За Тръмп, както е казвал неведнъж, това не е неговата война. Тя беше готова и предизвикана, а по-късно осъществена от Глобалната Дълбока страна (по създание същият групов Запад).
След като стана президент на Съединените щати, Тръмп я наследи, само че защото неговата идеология, политика и тактика са построени съвсем в цялостно несъгласие с глобалистите, той желае да постави завършек на тази война допустимо най-скоро. Това освен не е неговата политика, само че е противоположното на неговата лична стратегия. Той е доста по-загрижен за Китай, в сравнение с за Русия, която не съставлява никаква опасност за американските национални ползи.
Нека в този момент отбележим, че промените, замислени и инициирани от Тръмп, са от грамаден мащаб. Всъщност, това трансформира фрапантно цялата международна архитектура. Вместо обединен групов Запад, се обрисуват две формирания: Съединените щати като план MAGA (с Канада и Гренландия) и Европейският съюз като откъс от неотдавна обединена глобалистка демократична система.
Европейски Съюз към момента се ръководи от Глобалната дълбока страна, а демократичната екосистема остава надълбоко вкоренена в самите Съединени американски щати. Следователно, Тръмп не просто откъсва Съединени американски щати от груповия Запад; Той всъщност организира революционна промяна на страната си, където с изключение на забележителната поддръжка от популацията и поддръжниците на основни позиции, се сблъсква с фундаменталната инфраструктура на глобализма, която е изграждана в продължение на съвсем век.
Първите стъпки към приемането на демократична глобалистка тактика за външната политика на Съединени американски щати са подхванати от Удроу Уилсън, незабавно след края на Първата международна война. И от този момент, с разнообразни обрати, тя господства в Съединените щати.
Тръмп обаче е решен да се откаже от нея в интерес на класическия натурализъм, суверенитета и всъщност признаването на многополюсен свят, в който наред със Съединените щати могат да съществуват и други велики сили, макар че техните политически системи не е наложително да бъдат либерално-демократични (това е главният принцип на школата по натурализъм в интернационалните отношения).
А Тръмп изрично отхвърля концепцията за унищожаване на националните страни в интерес на така наречен Световно държавно управление. Що се отнася до политиката на пола, мигрантофилията, културата на анулацията и легализирането на перверзиите, Тръмп е намерено погнусен от всичко това, което не крие.
Какво умозаключение можем да създадем от нашия къс обзор? Преди всичко: разцеплението на „ груповия Запад “ е в разгара си и последователно, на мястото на единната монолитна либерално-глобалистка система с нейните планетарни разклонения (все отново в Русия от края на 80-те и изключително от 90-те години на ХХ век демократичните мрежи проникнаха до самия връх и съвсем преобладаваха до идването на Путин), идва нов международен ред, доста повече напомнящ на многополярността.
Този поврат на събитията като цяло подхожда на ползите на Руси
Преди всичко, разколът на Запад е от идеологически темперамент. Геополитическите изводи са второстепенни тук. Факт е, че Тръмп и неговите поддръжници, които завоюваха изборите в Съединени американски щати през есента на 2024 година, са радикални съперници на демократичния глобализъм. И това не е моментно или вътрешнопартийно събитие.
Това е сериозен и фундаментален въпрос. Факт е, че Тръмп построява цялата си идеология, политика и тактика върху централната теза: ляво-либералната идеология, която доминираше в Съединени американски щати, Запада и света като цяло в продължение на няколко десетилетия до идването на Тръмп на власт и началото на популистките придвижвания в Европейски Съюз, и която стана изключително мощна след разпадането на Варшавския контракт и Съюз на съветските социалистически републики, е изчерпала изцяло капацитета си, не съумя да се оправи със дилемите на международното водачество, подкопа суверенитета на Съединени американски щати, които бяха главният мотор и общоприет щаб на глобализацията, и в този момент би трябвало да бъдат уверено и окончателно отхвърлени.
Тръмп, за разлика от класическите републиканци от последните десетилетия (например Джордж Буш-младши), не е възнамерявал да поправя глобализма в духа на неоконсерваторите, които упорстваха за пряк нападателен империализъм за поощряване на демокрацията и усилване на еднополюсността.
И тук, без да опонира всъщност на демократите, той е решен да отстрани демократичната глобализация във всичките ѝ измерения, предлагайки лична визия за международна архитектура. Дали ще успее да реализира концепциите си е открит въпрос: съпротивата против политиката на Тръмп нараства с всеки ден, само че позицията на американския президент е задоволително сериозна, а националната му поддръжка е задоволително огромна, с цел да се опита най-малко. Тръмп се пробва.
Тръмпизмът, най-малко на доктрина и в упованията на най-мотивираните си представители, систематично и поредно отхвърля световния ляв демократизъм. Предмет на развиване за такива либерали е цялото човечество, което би трябвало да бъде обединено под управлението на Световното държавно управление (състоящо се от либерали).
За да се реализира това, е належащо да се ускори световната надмощие на западните демокрации в еднополюсния модел, а когато всички съперници (Русия, Китай, Иран, Северна Корея) и колебаещите се страни бъдат победени и разчленени (деколонизационен проект2), да се премине към неполярен свят.
Националните страни би трябвало последователно да трансферират пълномощия на наднационален орган (Световно правителство), който ще бъде не просто Дълбока страна, а Световна Дълбока страна. Тя към този момент се основава на мрежов принцип: нейните проводници и поддръжници участват в съвсем всяко общество, постоянно на основни позиции в политиката, стопанската система, бизнеса, образованието, науката, културата и финансите.
Всъщност, актуалният интернационален хайлайф (предимно демократичен, без значение към кое общество принадлежи) е инфраструктурата, на която се основава сходен глобалистки план.
Идеологията на либералите е краен индивидуализъм, който отхвърля всички форми на групова еднаквост – етническа, религиозна, национална, полова и в последна сметка самата принадлежност към човешкия тип, което е отразено в програмата на трансхуманистите и поддръжниците на дълбоката екология.
Следователно насърчаването на незаконната миграция, политиката за тъждество сред половете и отбраната на всевъзможни малцинства, в това число сериозната расова доктрина (расизъм в противоположна посока), е неразделна част от демократичната идеология. Тук вместо народи и хора се появяват чисто количествени множества.
В същото време демократичните интернационалните елити стават все по-нетолерантни към всевъзможни опити да бъдат подложени на критика. Следователно, те интензивно промотират способи за тоталитарен надзор над обществото, чак до основаването на биологичен профил на всеки субект, съхраняван в „ Големите данни “. Под лозунга за „ независимост “ либералите се стремят да открият всъщност тирания от вида на Оруел.
Именно тази идеология и световните институции, основани на нея – както легални, по този начин и скрити – преобладаваха в Съединените щати, Запада и света като цяло, преди Тръмп да пристигна на власт. Естествено, като се изключи Русия, Китай, Иран и Северна Корея: а също и частично Унгария и Словакия и тези страни, които са поели по пътя на опазване и подсилване на личния си суверенитет макар натиска на глобалистическите структури.
Основната борба се разпростра сред демократичните глобалисти, от една страна, и страните, насочени към многополярност, от друга. Това беше най-ярко демонстрирано в украинския спор, където киевският нацистки режим беше особено основан, въоръжен и подсилен от демократични глобалисти, с цел да нанесе „ стратегическо проваляне “ на Русия като полюс на различен многополюсен международен ред.
В ислямските страни за същата цел се употребяват радикални ислямистки сили като ИДИЛ, Ал Кайда и техните производни (пример е режимът Ал-Шараа в Сирия). Всъщност, марионетният глобалистки политически режим в Тайван попада в същата категория.
Най-общо казано, преди да пристигна Тръмп, всичко това се наричаше „ групов Запад “. В тази настройка позициите на обособените страни и националните държавни управления не играеха съществена роля. Глобалната „ дълбока страна “ имаше свои лични стратегии, цели и тактики, където националните ползи просто не се вземаха поради.
Това важеше и за самите Съединени щати: демократичните глобалисти от Демократическата партия организираха политиката си, без въобще да се преценяват с ползите на елементарните американци. Оттук и повишаването на общественото неравноправие, дивите опити в региона на половата политика, наводняването на Съединените щати с незаконни имигранти, делокализацията на индустриалните мощности (извеждането им отвън границите на Съединените щати), пагубната деградация на здравната система, неуспехът на образованието, внезапното нарастване на престъпността и така нататък
Всичко това се оказа второстепенно пред лицето на световното владичество на международните демократични елити, поели курс към политическа Сингулярност, т.е. повсеместен преход към нов постчовешки облик на бъдещето, когато технологиите най-сетне ще би трябвало да изместят хората.
Разбира се, страните от „ световния Юг “ пасивно се съпротивляваха на това, а курсът на Русия към интензивно поощряване на многополюсен свят представляваше екзистенциално предизвикателство за демократичния глобализъм. Но като цяло „ груповият Запад “ действаше много синхронно и съумя да консолидира към себе си, в случай че не болшинството, то забележителна част от човечеството.
Разбира се, проблемите с постигането на международно владичество последователно се натрупваха. Експертите предвидиха конфликт с едно или друго предизвикателство, само че като цяло проектът на либералите остана неизменен. Ситуацията се движеше към определяне на международно владичество на „ груповия Запад “, т.е. световна екосистема от демократични елити и послушни зомбита елементарни хора, изцяло подчинени на тях.
Новите технологии в тяхната целокупност разрешиха оптимално усилване на контрола посредством система за тотално наблюдаване и даже биологична интервенция във физиологията на индивидите (с помощта на биологични оръжия, имунизации и наночипиране).
„ Колективният Запад “ остана в този режим до последния миг и щеше да продължи да бъде подобен, в случай че претендентът от Глобалната дълбока страна, Камала Харис, беше спечелила изборите в Съединени американски щати. Но нещо се обърка за глобалистите - и Тръмп завоюва. Но той не е тяхно протеже.
Програмните точки на Тръмп са в директно несъгласие с тези на демократичните глобалисти.
Преди всичко, Тръмп се разгласи против самата Дълбока страна – въпреки и в началото единствено във връзка с Съединените щати, против върха на Демократическата партия и екосистемата, която глобалистите бяха построили в американското общество през десетилетията на безспорното си ръководство.
Те са проникнали във всичко с мрежите си -- административния уред, специфичните служби, правосъдната система на всички равнища, стопанската система, държавното управление, Пентагона, просветителната система, учебните заведения, медицината, огромния бизнес, дипломацията, медиите, културата.
В продължение на доста години Съединените щати бяха аванпост на „ груповия Запад “, а въздействието на Съединени американски щати в Европа и всички останали страни по света беше твърдо отъждествявано с либерализма и глобализма. Тръмп разгласи война навръх това.
Първите стъпки на неговата администрация бяха ориентирани към разглобяване на Дълбоката страна. Създаването на DOGE под управлението на Илон Мъск, закриването на USAID, радикалните промени в образованието и медицината, назначението на уверени и отдадени идеологически сътрудници на Тръмп на основни позиции в държавното управление, Пентагона и разследващите служби (Ванс, Хегсет, Пател, Габард, Бонди, Савино, Хоман, Кенеди-младши) и други се трансфораха в действителни политически и идеологически интервенции, ориентирани против либералите.
В първия си ден в Белия дом Тръмп издаде изпълнителна заповед за унищожаване на политиките за тъждество сред половете, „ идеологията на воукизма “ (отмяна на културата) и „ правилото DEI “ (активно поощряване на малцинствата). Борбата с незаконната имиграция, престъпността и безпрепятственото навлизане на мексикански наркокартели в Съединените щати стартира незабавно.
След като пристигна на власт, Тръмп всъщност стартира да отделя Съединените щати от системата на „ груповия Запад “, да унищожава структурите на Глобалната дълбока страна и да раздира мрежовата екосистема, създавана от либералите в продължение на десетилетия.
Нещо повече, още в самото начало той го направи намерено и внезапно. В обществената си мрежа x.com Илон Мъск пое ролята на анти-Сорос (ключова фигура в демократичния глобализъм) и стартира интензивно да поддържа десни популистки сили в Европа и Африка, непосредствено противопоставяйки се на глобалистите. Антиглобалистите получиха поддръжка както от идеолога на Тръмп Стивън Банън, по този начин и от вицепрезидента Ванс.
Съответно, геополитиката на Тръмп показва напълно друга картина от тази на глобалистите. Той отхвърля демократичния интернационализъм, изисква преход към позиции на натурализъм в интернационалните връзки и прогласява националния суверенитет на Съединените щати като велика мощ за най-висша цел.
Той не приема никакви причини в интерес на целта на насърчаването на либерализма в международен мащаб в ущърб на американските ползи. Затяга имиграционната политика до краен лимит, стреми се да върне сериозно значими промишлености в Съединените щати, да укрепи националната валута и финансова система и да осъществя стратегическите ползи в непосредствена непосредственост до Съединените щати – а това значи Канада, Гренландия и сигурността на южната граница с Мексико.
Именно в този общ подтекст би трябвало да се преглежда казусът с войната в Украйна, който е толкоз изострен за Русия. За Тръмп, както е казвал неведнъж, това не е неговата война. Тя беше готова и предизвикана, а по-късно осъществена от Глобалната Дълбока страна (по създание същият групов Запад).
След като стана президент на Съединените щати, Тръмп я наследи, само че защото неговата идеология, политика и тактика са построени съвсем в цялостно несъгласие с глобалистите, той желае да постави завършек на тази война допустимо най-скоро. Това освен не е неговата политика, само че е противоположното на неговата лична стратегия. Той е доста по-загрижен за Китай, в сравнение с за Русия, която не съставлява никаква опасност за американските национални ползи.
Нека в този момент отбележим, че промените, замислени и инициирани от Тръмп, са от грамаден мащаб. Всъщност, това трансформира фрапантно цялата международна архитектура. Вместо обединен групов Запад, се обрисуват две формирания: Съединените щати като план MAGA (с Канада и Гренландия) и Европейският съюз като откъс от неотдавна обединена глобалистка демократична система.
Европейски Съюз към момента се ръководи от Глобалната дълбока страна, а демократичната екосистема остава надълбоко вкоренена в самите Съединени американски щати. Следователно, Тръмп не просто откъсва Съединени американски щати от груповия Запад; Той всъщност организира революционна промяна на страната си, където с изключение на забележителната поддръжка от популацията и поддръжниците на основни позиции, се сблъсква с фундаменталната инфраструктура на глобализма, която е изграждана в продължение на съвсем век.
Първите стъпки към приемането на демократична глобалистка тактика за външната политика на Съединени американски щати са подхванати от Удроу Уилсън, незабавно след края на Първата международна война. И от този момент, с разнообразни обрати, тя господства в Съединените щати.
Тръмп обаче е решен да се откаже от нея в интерес на класическия натурализъм, суверенитета и всъщност признаването на многополюсен свят, в който наред със Съединените щати могат да съществуват и други велики сили, макар че техните политически системи не е наложително да бъдат либерално-демократични (това е главният принцип на школата по натурализъм в интернационалните отношения).
А Тръмп изрично отхвърля концепцията за унищожаване на националните страни в интерес на така наречен Световно държавно управление. Що се отнася до политиката на пола, мигрантофилията, културата на анулацията и легализирането на перверзиите, Тръмп е намерено погнусен от всичко това, което не крие.
Какво умозаключение можем да създадем от нашия къс обзор? Преди всичко: разцеплението на „ груповия Запад “ е в разгара си и последователно, на мястото на единната монолитна либерално-глобалистка система с нейните планетарни разклонения (все отново в Русия от края на 80-те и изключително от 90-те години на ХХ век демократичните мрежи проникнаха до самия връх и съвсем преобладаваха до идването на Путин), идва нов международен ред, доста повече напомнящ на многополярността.
Този поврат на събитията като цяло подхожда на ползите на Руси
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ