В. Велев: АИКБ: Трябва държавата всячески да съдейства, а не да затруднява вноса на работна сила
След като депутати от ръководещата коалиция внесоха в края на работния ден в петък законодателни промени, свързани с трудовата миграция, репортерът на " Хоризонт " Мария Костова потърси първите реакции по направените оферти
Става въпрос за оферти за промени в признатия към този момент на първо четене Закон за трудовата миграция и трудовата подвижност, които са импортирани 10 минути преди 18.00 часа в петъчния ден. Вносители са ръководителят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и група депутати от ГЕРБ и " Обединените патриоти ". С тези поправки се позволява наемането на двойно повече служащи от страни отвън Европейския съюз в българските фирми - сега тези служащи могат да бъдат най-вече 10 на 100 от средносписъчния състав на обещано дружество, като предлагането е те да станат 20%, а за дребните и междинните предприятия - 35%. В претекстовете си вносителите са показали, че в този момент настоящото ограничаване за претовареност на служащи от трети страни - до 10% от всички, е морално остаряло и неефективно.
Сред другите оферти са отпадане на листата с специалностите, по които има дефицит на висококвалифицирани експерти, а също по този начин и отпадане на по този начин наречения " пазарен тест " за издаване на Синя карта на Европейския съюз за експерти - това е авансово изследване на фрагментите, което работодателите вършат за избрани групи специалности. По този метод се цели да се облекчи достъпът на чужденци с висше обучение до българския пазар на труда.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев дефинира направеното предложение като незадоволително и напомни, че недостигът на експерти с избрана подготовка на пазара на труда е измежду най-болезнените проблеми за работодателите. Предложението, по този начин както както е импортирано, не е задоволително съответно, незадоволително коренно, сподели Велев и се аргументира по този начин:
Трудовият пазар всяка година заради пенсиониране губи към 100 хиляди души и на тяхно място идват навършили 18 години малко над 50 хиляди -тоест с над 40 хиляди всяка година се усилва тази " дупка ", това е 10 пъти повече, в сравнение с е чистата емиграция.
Даже и да спре приключването на работна мощ в чужбина и обратно - да стартира завръщането й, ние отново не можем да си решим казуса с трудовите запаси.
Становището на бизнеса е, че при растеж на стопанската система няма по какъв начин да се оправим без импорт на работна ръка: И всички страни в Европейския съюз, с изключение на България, това го схващат доста добре и организират дейни политики за поощряване на трудовата, подчертавам - трудовата имиграция. Те подкрепят фирмите за разпределяне на средства за езиково образование, за настаняване и по този начин нататък и отстраняват всевъзможни спънки, вкарват оптимално облекчени режими за импорт на личен състав. В европейското законодателство няма условие за % заети в обещано дружество жители на трети страни.
Трябва страната по всякакъв начин да спомага за това да облекчи, а не да затруднява вноса (на работна сила), да форсира подписването на двустранни спогодби с Украйна, Молдова и с други страни - изобщо да предприемем енергични дейности в тази посока, беше категоричен председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, който сподели още, че рестрикциите за трудовата емиграция са в ущърб на националния интерес, задържат развиването и " това граничи с безнаказаност и национално изменничество ".
От страна на синдикатите обаче необятното отваряне на пазара на труда за чужденци се посреща с съмнение и опасения, че българските служащи ще бъдат сложени в неравностойно състояние и че има риск родните фрагменти да бъдат изтласкани от непознатите - а това на собствен ред носи заплаха още българи да изоставен Родината. От КНСБ са безапелационни, че статистиката на Агенцията по заетостта не демонстрира нужда от завишаване на квотата за чужденци в огромните и междинните компании. Според данните на синдиката за последните две години има единствено 10 компании, които са поискали да надвишат квотата от 10% за непозната работна ръка, и те са микро и дребни предприятия. Синдикални специалисти припомниха за " Хоризонт ", че над 70 хиляди безработни българи са на пазара на труда повече от една година, а оповестените от бизнеса свободни работни места са едвам 12 000 в Бюрата по труда.
Повече по тематиката чуйте от звуковия файл.
Става въпрос за оферти за промени в признатия към този момент на първо четене Закон за трудовата миграция и трудовата подвижност, които са импортирани 10 минути преди 18.00 часа в петъчния ден. Вносители са ръководителят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и група депутати от ГЕРБ и " Обединените патриоти ". С тези поправки се позволява наемането на двойно повече служащи от страни отвън Европейския съюз в българските фирми - сега тези служащи могат да бъдат най-вече 10 на 100 от средносписъчния състав на обещано дружество, като предлагането е те да станат 20%, а за дребните и междинните предприятия - 35%. В претекстовете си вносителите са показали, че в този момент настоящото ограничаване за претовареност на служащи от трети страни - до 10% от всички, е морално остаряло и неефективно.
Сред другите оферти са отпадане на листата с специалностите, по които има дефицит на висококвалифицирани експерти, а също по този начин и отпадане на по този начин наречения " пазарен тест " за издаване на Синя карта на Европейския съюз за експерти - това е авансово изследване на фрагментите, което работодателите вършат за избрани групи специалности. По този метод се цели да се облекчи достъпът на чужденци с висше обучение до българския пазар на труда.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев дефинира направеното предложение като незадоволително и напомни, че недостигът на експерти с избрана подготовка на пазара на труда е измежду най-болезнените проблеми за работодателите. Предложението, по този начин както както е импортирано, не е задоволително съответно, незадоволително коренно, сподели Велев и се аргументира по този начин:
Трудовият пазар всяка година заради пенсиониране губи към 100 хиляди души и на тяхно място идват навършили 18 години малко над 50 хиляди -тоест с над 40 хиляди всяка година се усилва тази " дупка ", това е 10 пъти повече, в сравнение с е чистата емиграция.
Даже и да спре приключването на работна мощ в чужбина и обратно - да стартира завръщането й, ние отново не можем да си решим казуса с трудовите запаси.
Становището на бизнеса е, че при растеж на стопанската система няма по какъв начин да се оправим без импорт на работна ръка: И всички страни в Европейския съюз, с изключение на България, това го схващат доста добре и организират дейни политики за поощряване на трудовата, подчертавам - трудовата имиграция. Те подкрепят фирмите за разпределяне на средства за езиково образование, за настаняване и по този начин нататък и отстраняват всевъзможни спънки, вкарват оптимално облекчени режими за импорт на личен състав. В европейското законодателство няма условие за % заети в обещано дружество жители на трети страни.
Трябва страната по всякакъв начин да спомага за това да облекчи, а не да затруднява вноса (на работна сила), да форсира подписването на двустранни спогодби с Украйна, Молдова и с други страни - изобщо да предприемем енергични дейности в тази посока, беше категоричен председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, който сподели още, че рестрикциите за трудовата емиграция са в ущърб на националния интерес, задържат развиването и " това граничи с безнаказаност и национално изменничество ".
От страна на синдикатите обаче необятното отваряне на пазара на труда за чужденци се посреща с съмнение и опасения, че българските служащи ще бъдат сложени в неравностойно състояние и че има риск родните фрагменти да бъдат изтласкани от непознатите - а това на собствен ред носи заплаха още българи да изоставен Родината. От КНСБ са безапелационни, че статистиката на Агенцията по заетостта не демонстрира нужда от завишаване на квотата за чужденци в огромните и междинните компании. Според данните на синдиката за последните две години има единствено 10 компании, които са поискали да надвишат квотата от 10% за непозната работна ръка, и те са микро и дребни предприятия. Синдикални специалисти припомниха за " Хоризонт ", че над 70 хиляди безработни българи са на пазара на труда повече от една година, а оповестените от бизнеса свободни работни места са едвам 12 000 в Бюрата по труда.
Повече по тематиката чуйте от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ