След като Чили се превърна в успешна история за свободната

След като Чили се трансформира в сполучлива история за свободната стопанска система, през последните години съперниците на пазарите започнаха да търсят всевъзможни пробойни, с цел да нападат страната. Един от тях е неравенството, което се употребява като образец за това, че промените в духа на Чикагската школа са били несполучливи, написа Хосе Ниньо в нова публикация.

Но да забележим дали подоходното неравноправие в действителност е нещо, за което страната може да бъде подложена на критика.

Факти за подоходното неравноправие в Чили

В реалност, неравенството в Чили епохи наред е високо, само че то стартира да спада от 1990 година, демонстрират данните на Световната банка. Тогава коефициентът GINI на страната беше 57,2 пункта. Именно това е знакът, измерващ неравенството в страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване. Колкото е по-близък до нулата, толкоз по-голямо е подоходното тъждество в една страна.

През идващите по-малко от 20 години той спада до 46 пункта, което е доста по-добро показване по отношение на междинното за Латинска Америка. В момента неравенството в страната е по-ниско от това в Бразилия, Колумбия и Мексико. През същия интервал приходите на някои от най-бедните чилийци нарастват с съвсем 450% по данни на някогашния финансов министър Родриго Валдес, а тези на най-богатите 10% от популацията - с 208%.

Дебатът не би трябвало да е в черно и бяло

Общото разбиране, че капитализмът поражда неравноправие е подвеждащо. Неравенството е присъщо на хората и някои негови форми ще съществуват, без значение от политическата и икономическа система. Икономистът Лудвиг декор Мизес даже показва, че неравенството, до което води капитализмът, е позитивна линия на капитализма:

" Неравенството в приходите е основна линия на пазарната стопанска система. Благодарение на него потребителите имат върховенството над всички останали в производството, посредством което могат да ги подчиняват на условията си. Неравенството кара конкуренцията да работи. Този, който обслужва най-добре потребителите, получава най-голямата облага и става най-богат. "

Но би трябвало да се означи, че някои форми на неравенството са резултат от държавна намеса. Затова би трябвало да се има поради в каква степен неравенството се дължи на свободния пазар и в каква - на регулациите, които постоянно не са удобни за средата като цяло.

Ролята на централната банка за неравенството

Един от методите държавното управление да сътвори неравноправие е посредством политиките на централната банка. Първите получатели на новонапечатаните пари изпитват действителен растеж на приходите си, а колкото по-назад е човек в тази верига, толкоз повече стандартът му на живот се намалява поради растежът на цените. В стопанската система това се назовава Ефект на Кантийон.

За жал, това убягва на множеството протестиращи. Всъщност надали някой от студентите, които излязоха на всеобщ митинг през 2011 година, въобще е обърнал внимание на този резултат или е желал да се затвори Banco Central de Chile. Обикновено полемиката се върти към простички опорки, основаващи се на повърхностни рецензии на капитализма.

Тема като неравенството изисква задълбочено обсъждане и не може да бъде сведена просто до опорни точки. Но да се упреква системата на свободния пазар и да се приканва страната на помощ е прекомерно наивно. Латинска Америка има доста образци за политическа неустойчивост, подбудени от демагогията на обособените водачи. Не е нужно и Чили да напише една глава в тази антология на разочарованието. /money.bg