След като битовият кът на терасата ми изгоря, не паднах

След като битовият ъгъл на терасата ми изгоря, не паднах духом. 

Викнах няколко войничета да разчистят и взех решение да се погрижа за телесната ми обвивка. 

Така дори е по-хубава терасата - намерено пространство, да не се стопира погледът! Така и вътрешният поглед се уголемява, границите падат, духът лети и не знае лимит! 

И по този начин на човек му идват смели хрумвания - започнах да се занимавам със строева подготовка на терасата. Място има, моралът на войската е висок.

Не се чудете какъв е тоя морал! Макар че сътрудниците от ГЕРБ обичат да приказват за морал в политиката и да назовават оставката " честен акт ", тая дума има и други смисли. Аз тъй като съм от НАТО, мога да ви обясня - британската дума moral с изключение на " морал " или " поука " значи също " военен дух ". Когато войската има здрав морал, това значи, че не се опасява от врага, опасностите и несгодите, подготвена е да срещне всевъзможни компликации, без да охне или както е споделил Ботев за Стамболов: " ще поносим, само че няма да охнем пред никакви страдания човешки! "  

Аз да вземем за пример също понасям укори и подбив глупешки поради формите си. Ботев все едно за мен е писал: " Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки панер, а под гърба – кръгла манастирска софра ". 

Недостойно е да се осмива индивидът поради физическите му индикатори. Но по този начин или другояче, живеем в сексоцентричен свят, от хората на високи административни длъжности към този момент се желае освен да могат да крадат с мярка, само че и да са секси, пиарите им да не са талибани... Какво ли няма да измислят! Утре някой ще каже, че към този момент въобще се анулира краденето - няма да се краде във властта, с изключение на с доста, доста, доста комплицирани и непроследими схеми. И аз какво - добре, повече няма да извършвам кражба тъпанарски, започвам да мисля суперсложни схеми с доставки за армията и всякакви от сорта. Айде, да си имаме уваженията! Мен не са ме учили по този начин. Аз си знам, че във властта се краде необмислено, повърхностно, апропо. Понеже, съгласете се, един общественик има и друга работа, не може единствено да краде. Ако нямахме други отговорности - склонен съм, започвам да мисля схеми за изтънчено и незабележимо крадене. Ама по този начин, както е в този момент - хем работа да вършим, хем да крадем с кадифени ръкавици - не става, брат ми, мене ме няма в тоя консенсус! 

Ето такива мисли се въртят из главата ми, до момента в който се изтягам на шезлонга ми, а слънчевите зайчета играят на гоненица по гънките на шкембето ми. Идилия. Почнах да пошляпвам шкембето в такт. 

Не се чудете какъв такт. Леви-леви, раз-два-три - строил съм войската на терасата да ми вършат строева подготовка, нали ви споделих, че съм решил да се затягам. 

От ритмичното набиване на крайник и ласките на слънцето дори малко почнах да се увличам.

Докато в един миг усетих, че някакви трегери май поддават и терасата наподобява се повреди от ритмичното набиване на крайник. Сетих се по какъв начин едно време ни учеха, че на мост не се марширува - от синхронните удари се получават някакви трептения, бе става там нещо и падат мостове тъкмо както падна терасата ми, добре че войската съумя в точния момент да ме изтегли в сигурност! 

Ама в този момент ми е по-леко. Собствеността е примка на шията и предмет на недостойни диалози. Да се освободиш от благосъстоятелност, е като да скъсаш веригите и да махнеш релса от врата си. 

Няма тераса, няма проблем.

Пред мен са блеснали каските на войската!