ПП за делото срещу Портних: Защото няма нищо тайно, което да не стане явно
След като българското правораздаване години наред си затваря очите за крупните схеми за злоупотреби по време на ръководството на Борисов, през днешния ден европейската прокуратура внесе в съда делото против някогашния кмет на Варна от ГЕРБ Иван Портних и регионалният шеф Стоян Пасев за хипотетична машинация с 3,4 млн. евро европейски средства. С това се сбъдва библейската истина „ Защото няма нищо скрито, което да не стане очевидно “, Евангелие от Лука 8:17. Това разясняват за случая от " Продължаваме промяната " и допълват:
Разкритията на Европейската прокуратура по делото за хипотетична машинация с близо 3,4 млн. евро европейски и национални средства за несъществуващо рибарско пристанище във Варна са следващото тежко доказателство за мащаба на злоупотребите с обществени средства у нас.
Обвиненията против някогашния кмет на Варна Иван Портних, някогашният регионален шеф Стоян Пасев и чиновници на държавната администрация разкриват скица, в която посредством фалшифицирани документи и погрешна информация са източени милиони левове от европейските фондове – пари, които е трябвало да отидат за действителна инфраструктура и развиване на района, а не за фиктивни планове и персонални облаги.
Особено обезпокоително е, че съгласно следствието в продължение на години институции са били употребявани не за отбрана на публичния интерес, а за прикриване на измами – в това число посредством официално „ легализиране “ на несъществуващо пристанище посредством понтони, инсталирани единствено за да се симулира активност и да се получи финансиране.
„ Продължаваме Промяната “ декларира изрично:
Законът би трябвало да важи за всички, без значение от постове и партийна принадлежност;
Пълната истина би трябвало да излезе нескрито, а отговорните да понесат своята обективна отговорност;
България има потребност от институции, които служат на жителите, а не на корупционни мрежи.
Фактът, че делото е импортирано от Европейската прокуратура, а не открито от българските институции, е мъчителен сигнал за дълбокия недостиг на правораздаване у нас. Това е още едно доказателство за какво промяната в правосъдната система и в антикорупционните органи е наложителна, а не пожелателна.
Ние няма да спрем да настояваме: за действителна битка с корупцията, за самостоятелна прокуратура, за завършек на безнаказаността и същинско правораздаване и господство на правото.
Защото истината постоянно става ясно.
България заслужава ръководство, в което парите на хората работят за тях не изчезват в прасе-касичките на властта.
