Персоналът на ЕЦБ иска по-високи заплати
След безапелационния отвод на Европейската централна банка да стартира да покачва лихвените проценти макар препускащата инфлация, чиновниците на институцията търсят ново решение: по-високи хонорари.
Банковият синдикат IPSO е изискал от управлението на централната банка да увеличи по-значимо заплатите, с цел да отбрани покупателната дарба на личния състав против галактическите цени. ЕЦБ предлага трудовите хонорари да се усилят с 1.3% от януари, което е под октомврийската годишна инфлация от 4.6% в Германия.
" Разликата сред тези две цифри значи, че всеки от нас ще търпи непрекъснатата загуба на покупателна мощност ", гласи текстът, който бордът на IPSO изпратил посредством имейл до всичките банкови чиновници на 17 ноември и който прочели сътрудници на " Политико ". В него пишело още, че " ЕЦБ не е способна (или не желае) да отбрани личния си личен състав от инфлационния напън ".
Задачата на европейските централни банкери е да подсигуряват ценова непоклатимост, изразяваща се в 2% годишна инфлация. През октомври тази стойност бе надвишена двойно - до 4.1%, на територията на еврозоната. А в Германия Бундесбанк предвижда 6% годишен растеж на потребителските цени през този месец и стойности над 3% за прочут интервал от време.
IPSO предлага на управлението на ЕЦБ да вкара " скица на индексиране, посредством която заплатите да порастват паралелно с хода на инфлацията ", с цел да отбрани чиновниците от покачването на цените.
В сходно решение обаче се съдържа нежелана измама: паричните стратези на институцията от дълго време показват причини, че индексирането е по-скоро част от казуса, а не решение. Банковото управление предизвестява, че обвързването на трудовите хонорари с настоящите инфлационни придвижвания ще усили значително риска от " серпантина на заплащането ", при която краткотрайната инфлация се трансформира в устойчива.
В речта си пред Европейския парламент през предходната седмица ръководителят на ЕЦБ - Кристин Лагард - акцентира, че отводът от клаузите на автоматична индексация е по-доброто решение след явленията през 70-е години на предишния век. Тогава шоковият растеж на цените на суровия нефт стартира да подхранва растеж на заплатите, което води до двуцифрена инфлация и следващ цикъл на нападателно покачване на лихвените проценти.
За разлика от тези отминали времена днешните покачвания на трудовите приходи наподобяват скромни, което допуска, че инфлационният скок е краткотраен, показва ЕЦБ. Институцията чака инфлацията да падне под целевите 2% годишно до 2023-а, даже без да се стяга паричната политика.
Тези претекстове допускат, че претенциите на IPSO ще увиснат във въздуха. Говорител на ЕЦБ осведоми, че банковото управление употребява претеглени междинни стойности на заплатите на 22 сътрудничещи институции, " тъй като това оказва помощ да се поддържа тясна връзка с измененията на трудовите хонорари в националните централни банки на страните членки, изключително на тези от еврозоната ".
Банковият синдикат IPSO е изискал от управлението на централната банка да увеличи по-значимо заплатите, с цел да отбрани покупателната дарба на личния състав против галактическите цени. ЕЦБ предлага трудовите хонорари да се усилят с 1.3% от януари, което е под октомврийската годишна инфлация от 4.6% в Германия.
" Разликата сред тези две цифри значи, че всеки от нас ще търпи непрекъснатата загуба на покупателна мощност ", гласи текстът, който бордът на IPSO изпратил посредством имейл до всичките банкови чиновници на 17 ноември и който прочели сътрудници на " Политико ". В него пишело още, че " ЕЦБ не е способна (или не желае) да отбрани личния си личен състав от инфлационния напън ".
Задачата на европейските централни банкери е да подсигуряват ценова непоклатимост, изразяваща се в 2% годишна инфлация. През октомври тази стойност бе надвишена двойно - до 4.1%, на територията на еврозоната. А в Германия Бундесбанк предвижда 6% годишен растеж на потребителските цени през този месец и стойности над 3% за прочут интервал от време.
IPSO предлага на управлението на ЕЦБ да вкара " скица на индексиране, посредством която заплатите да порастват паралелно с хода на инфлацията ", с цел да отбрани чиновниците от покачването на цените.
В сходно решение обаче се съдържа нежелана измама: паричните стратези на институцията от дълго време показват причини, че индексирането е по-скоро част от казуса, а не решение. Банковото управление предизвестява, че обвързването на трудовите хонорари с настоящите инфлационни придвижвания ще усили значително риска от " серпантина на заплащането ", при която краткотрайната инфлация се трансформира в устойчива.
В речта си пред Европейския парламент през предходната седмица ръководителят на ЕЦБ - Кристин Лагард - акцентира, че отводът от клаузите на автоматична индексация е по-доброто решение след явленията през 70-е години на предишния век. Тогава шоковият растеж на цените на суровия нефт стартира да подхранва растеж на заплатите, което води до двуцифрена инфлация и следващ цикъл на нападателно покачване на лихвените проценти.
За разлика от тези отминали времена днешните покачвания на трудовите приходи наподобяват скромни, което допуска, че инфлационният скок е краткотраен, показва ЕЦБ. Институцията чака инфлацията да падне под целевите 2% годишно до 2023-а, даже без да се стяга паричната политика.
Тези претекстове допускат, че претенциите на IPSO ще увиснат във въздуха. Говорител на ЕЦБ осведоми, че банковото управление употребява претеглени междинни стойности на заплатите на 22 сътрудничещи институции, " тъй като това оказва помощ да се поддържа тясна връзка с измененията на трудовите хонорари в националните централни банки на страните членки, изключително на тези от еврозоната ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ