При пожар България вече може да разчита за хеликоптери само на частници и съседни страни
След злополуката на военния Ми-17 край Пловдив в България сега няма разполагаем нито един изправен хеликоптер, който да служи за гасене на пожари. Това удостовери министърът на защитата Красимир Каракачанов.
Говорителят на пожарната Валентин Кръстев съобщи за " Дневник ", че страната е част от общ европейски механизъм за гражданска отбрана, към който се насочва искане при потребност от гасене на пожари с летателна техника и се получава такава от страната, която има опция да помогне в случай че бюджетът на българската пожарна може да си го разреши.
От думите на Каракачанов се разбра, че България разполага и с " Кугър " -и. Водата, която те обаче могат да носят е доста по-малко - до един звук.
За съпоставяне Ми-17 носи 3 тона, изясни Каракачанов. По думите му при пожар страната може да се обърне към някои български частни компании, които имат сходни хеликоптери. Освен това може да изиска помощ от " наши съседи сътрудници. Ние сме гасили пожари в Гърция предходната година, в Македония и Черна гора ", разяснява още министърът.
Помощ от съседите
" Така че в случай че се наложи ще се обръщаме към съседите ", направи най-после извода Каракачанов, съгласно който " Кугер " -ите не са рационално решение за гасене на пожари. Той изясни, че до обстановката с неизправните Ми-17 се е стигнало, тъй като за година властта отделя пари за ремонт единствено на един хеликоптер, а и никой не очаквал злополука като тази в Пловдив. По думите му един Ми-17 е подготвен за ремонт от януари, само че от бюрократични пречки по социална поръчка не може да се стигне до поправката му, която коства към 5 млн. лева
Говорителят на пожарната изясни, че в механизма за гражданска отбрана са включени всички страни, членки на Европейския съюз. Всяка страна от общността поддържа някаква подготвеност, тя се е специализирала в някаква област. " Нормално е по-богатите общества да са по-добре оборудвани, с повече модули. Докато по-малките страни като нашата, разполагаме с по-ограничени благоприятни условия, само че участваме солидарно в тези механизми ".
България взе участие с три наземни модула - един за горски пожари и два за наводнения. При потребност от летателна техника, тя насочва искане с приоритет към европейските страни. Ако обаче има друга страна, отвън общността, която може да се отзове на настояването и бюджетът на пожарната може да си го разреши, то хеликоптери могат да дойдат и от Израел, Русия и Турция.
Механизмът с доста тъкмо и ясно написани правила - по кое време една страна се нуждае от летателна техника, какви са изискванията да изиска помощ от друга страна, по какъв начин тази страна ѝ дава тази помощ, какви са отговорностите на двете страни. " Въпросът не е единствено да пристигна един хеликоптер- би трябвало да се обезпечи наземен екип, да се обезпечи екипът, който е във въздуха. Тези хора имат потребност от отмора, логистична поддръжка, езиков превод ", изясни Кръстев.
По думите му времето за реакция зависи напълно от случая. Както и цената на помощта.
Срокът за идване на непознатите хеликоптери зависи от оперативни процедури, защото. с цел да пристигна някакъв вид техника, която да навлезе в българското въздушно пространство, би трябвало държавно позволение. " Има разписание защо време един екип може да пристигна. Не може да приказваме за мигновена реакция - примерно за един час ". Говорителят на пожарната не можа да отговори на въпроса дали помощта идва най-малко в границите на деня, в който е отправено настояването. " Най-малкото летателна техника би трябвало да бъде готова за политане и оборудвана за гасене ", изясни още той.
Заплащането също зависи от съответния случая. " Има няколко значими съставния елемент - пътни разноски, разноски по издаване на документи, разноски свързани с обслужването на техниката, разноски за напредването на техниката, разноски за напредване на съоръжение - в случай че е нужно такова ", добави Кръстев. Разходите се поемат от бюджета на Министерство на вътрешните работи.
Говорителят на пожарната Валентин Кръстев съобщи за " Дневник ", че страната е част от общ европейски механизъм за гражданска отбрана, към който се насочва искане при потребност от гасене на пожари с летателна техника и се получава такава от страната, която има опция да помогне в случай че бюджетът на българската пожарна може да си го разреши.
От думите на Каракачанов се разбра, че България разполага и с " Кугър " -и. Водата, която те обаче могат да носят е доста по-малко - до един звук.
За съпоставяне Ми-17 носи 3 тона, изясни Каракачанов. По думите му при пожар страната може да се обърне към някои български частни компании, които имат сходни хеликоптери. Освен това може да изиска помощ от " наши съседи сътрудници. Ние сме гасили пожари в Гърция предходната година, в Македония и Черна гора ", разяснява още министърът.
Помощ от съседите
" Така че в случай че се наложи ще се обръщаме към съседите ", направи най-после извода Каракачанов, съгласно който " Кугер " -ите не са рационално решение за гасене на пожари. Той изясни, че до обстановката с неизправните Ми-17 се е стигнало, тъй като за година властта отделя пари за ремонт единствено на един хеликоптер, а и никой не очаквал злополука като тази в Пловдив. По думите му един Ми-17 е подготвен за ремонт от януари, само че от бюрократични пречки по социална поръчка не може да се стигне до поправката му, която коства към 5 млн. лева
Говорителят на пожарната изясни, че в механизма за гражданска отбрана са включени всички страни, членки на Европейския съюз. Всяка страна от общността поддържа някаква подготвеност, тя се е специализирала в някаква област. " Нормално е по-богатите общества да са по-добре оборудвани, с повече модули. Докато по-малките страни като нашата, разполагаме с по-ограничени благоприятни условия, само че участваме солидарно в тези механизми ".
България взе участие с три наземни модула - един за горски пожари и два за наводнения. При потребност от летателна техника, тя насочва искане с приоритет към европейските страни. Ако обаче има друга страна, отвън общността, която може да се отзове на настояването и бюджетът на пожарната може да си го разреши, то хеликоптери могат да дойдат и от Израел, Русия и Турция.
Механизмът с доста тъкмо и ясно написани правила - по кое време една страна се нуждае от летателна техника, какви са изискванията да изиска помощ от друга страна, по какъв начин тази страна ѝ дава тази помощ, какви са отговорностите на двете страни. " Въпросът не е единствено да пристигна един хеликоптер- би трябвало да се обезпечи наземен екип, да се обезпечи екипът, който е във въздуха. Тези хора имат потребност от отмора, логистична поддръжка, езиков превод ", изясни Кръстев.
По думите му времето за реакция зависи напълно от случая. Както и цената на помощта.
Срокът за идване на непознатите хеликоптери зависи от оперативни процедури, защото. с цел да пристигна някакъв вид техника, която да навлезе в българското въздушно пространство, би трябвало държавно позволение. " Има разписание защо време един екип може да пристигна. Не може да приказваме за мигновена реакция - примерно за един час ". Говорителят на пожарната не можа да отговори на въпроса дали помощта идва най-малко в границите на деня, в който е отправено настояването. " Най-малкото летателна техника би трябвало да бъде готова за политане и оборудвана за гасене ", изясни още той.
Заплащането също зависи от съответния случая. " Има няколко значими съставния елемент - пътни разноски, разноски по издаване на документи, разноски свързани с обслужването на техниката, разноски за напредването на техниката, разноски за напредване на съоръжение - в случай че е нужно такова ", добави Кръстев. Разходите се поемат от бюджета на Министерство на вътрешните работи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ