„С мисъл за края” – по-човешкото лице на неизбежното
След излизането на български на носителя на премията на читателите на Goodreads за най-хубав спомен за 2016 година – „ И дъхът стана въздух” от доктор Пол Каланити, номиниран също за книга на годината Waterstones – по книжарниците към този момент е различен лекарски спомен: „ С мисъл за края” от Катрин Маникс.
В книгата си Маникс, която е сертифициран терапевт по познавателно държание с дълготраен опит в палиативните грижи за хора, страдащи от тежки и неизлечими болести, споделя докосващи действителни истории от границата сред живота и гибелта, които нейни пациенти са претърпяли пред очите й. Със състрадание и надълбоко схващане и прозрение в логиката на психиката на момента, в който човек се изправя лице в лице със гибелта, Маникс разказва стадиите, през които минават множеството хора в края, и по какъв начин те могат да бъдат съпроводени не с болежка и обезсърчение, а с внимание, грижа и любов.
Историите, които авторката разказва в „ С мисъл за края” (с подзаглавие „ Умирането, гибелта и мъдростта в ерата на отричането”) не са тъжни. Маникс се базира на традициите, които епохи наред са помагали на хората да си отидат, обградени от околните си, в мир и успокоение, и изяснява по какъв начин тази забравена мъдрост може да бъде приложена още веднъж даже в нашето съвремие.
В предговора на книгата си Маникс написа: „ Повечето от нашите пациенти са в последните месеци от живота си и това ни дава несъмнено схващане за метода, по който живеят хората, когато знаят, че умират. И тъкмо тази част от нашия опит бих желала да предам в историите, които ще опиша – по какъв начин умиращите на първо място се оправят с живота като всички нас. Това, което съм направила, е да предложа на читателите своите очи и уши, своето място до леглото на умиращите, своето присъединяване в диалозите и своята позиция за събитията. Там, където за нас има уроци, те са подарък от хората, чиито истории са събрани тук. Там, където има неточности, те са напълно мои. Време е да се приказва за умирането. И това е моят метод да оказа помощ за този диалог.”
Катрин Маникс прекарва няколко десетилетия в грижа за хора, болни от тежки и неизлечими заболявания. Сертифициран терапевт по познавателно държание от 1993 година, Маникс стартира работа в определяната като най-хубавата в света клиника за възстановяване на психическото здраве – английската CBT clinic. Кариерата й минава през разнообразни стадии като съветник по палиативни грижи в лечебни заведения, приюти и частни домове, а книгата й „ С мисъл за края” е директно въодушевена от професионалния й опит.
Преводът от британски на „ С мисъл за края” е на Надя Златкова, а корицата е на Фиделия Косева.
В книгата си Маникс, която е сертифициран терапевт по познавателно държание с дълготраен опит в палиативните грижи за хора, страдащи от тежки и неизлечими болести, споделя докосващи действителни истории от границата сред живота и гибелта, които нейни пациенти са претърпяли пред очите й. Със състрадание и надълбоко схващане и прозрение в логиката на психиката на момента, в който човек се изправя лице в лице със гибелта, Маникс разказва стадиите, през които минават множеството хора в края, и по какъв начин те могат да бъдат съпроводени не с болежка и обезсърчение, а с внимание, грижа и любов.
Историите, които авторката разказва в „ С мисъл за края” (с подзаглавие „ Умирането, гибелта и мъдростта в ерата на отричането”) не са тъжни. Маникс се базира на традициите, които епохи наред са помагали на хората да си отидат, обградени от околните си, в мир и успокоение, и изяснява по какъв начин тази забравена мъдрост може да бъде приложена още веднъж даже в нашето съвремие.
В предговора на книгата си Маникс написа: „ Повечето от нашите пациенти са в последните месеци от живота си и това ни дава несъмнено схващане за метода, по който живеят хората, когато знаят, че умират. И тъкмо тази част от нашия опит бих желала да предам в историите, които ще опиша – по какъв начин умиращите на първо място се оправят с живота като всички нас. Това, което съм направила, е да предложа на читателите своите очи и уши, своето място до леглото на умиращите, своето присъединяване в диалозите и своята позиция за събитията. Там, където за нас има уроци, те са подарък от хората, чиито истории са събрани тук. Там, където има неточности, те са напълно мои. Време е да се приказва за умирането. И това е моят метод да оказа помощ за този диалог.”
Катрин Маникс прекарва няколко десетилетия в грижа за хора, болни от тежки и неизлечими заболявания. Сертифициран терапевт по познавателно държание от 1993 година, Маникс стартира работа в определяната като най-хубавата в света клиника за възстановяване на психическото здраве – английската CBT clinic. Кариерата й минава през разнообразни стадии като съветник по палиативни грижи в лечебни заведения, приюти и частни домове, а книгата й „ С мисъл за края” е директно въодушевена от професионалния й опит.
Преводът от британски на „ С мисъл за края” е на Надя Златкова, а корицата е на Фиделия Косева.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ