Милдред Харнак от Съпротивата, която фюрерът лично прати на гилотината
След експлоадирането на Втората международна война, а даже и преди този момент, в цяла Европа стартират да се появяват съпротивителни групи. Решени да се борят за независимост и да разрушат деспотичните режими на силите на Оста, техните членове постоянно рискуват живота си и дейностите им не са нищо друго с изключение на мъжество.
Един от по-забележителните такива дейци е Милдред Фиш-Харнак и в този момент ще се срещнем с нейната история.
Милдред Фиш-Харнак е родена на 16 септември 1902 година в Милуоки, Уисконсин. Израства в непретенциозно домакинство, което съгласно мнозина има финансови проблеми. Но майка ѝ Джорджина е жена с темперамент, твърда привърженичка на придвижването за изборни права на дамите, самоука стенографка и машинописка и съумява да вдъхне на щерка си освен възприятие за правдивост, само че и пристрастеност към литературата.
МИлдред учи в гимназията „ Уест Дивижън “, след което в университета „ Джордж Вашингтон “, а след това и в университета в Уисконсин. По време на следването си тя се впуска в творчеството на Уолт Уитман и Ралф Уолдо Емерсън, които я въодушевяват за посоката, в която поема със личното си писане.
През 1926 година Милдред се омъжва за немския икономист Арвид Харнак откакто двамата се срещат, до момента в който тя учи в университета в Уисконсин. Не след дълго тя отпътува с новия си брачен партньор в Германия, където и двамата не престават образованието си като Фиш-Харнак лично се записва в университетите в Йена и Гисен.
В този интервал обаче страната става все по-индоктринирана от Националсоциалистическата немска работническа партия и Милдред става директен очевидец на нейния напредък, като доста от преподавателите и състудентите ѝ показват поддръжката си за режима.
Въпреки това Фиш-Харнак продължава с образованието си и в последна сметка става помощник в Берлинския университет. С фокус върху британската и американската литература, тя разисква творбите на видни създатели като Теодор Драйзер и Томас Харди. Ентусиазмът ѝ я прави известна измежду студентите.
Кариерата на Милдред Фиш-Харнак като създател процъфтява след идването ѝ в Германия. Тя написа есета за американската литература, а прочувственият ѝ жанр на писане и разбори печелят похвали.
Творбите на Фиш-Харнак стартират да се разгласяват в немски литературни списания, защото тя става все по-уважавана, макар че внимателно употребява известността си, с цел да подлага на критика придвижването на Германия към тирания. Тя стартира да се интересува и от Съветския съюз, защото за разлика от Съединените щати, там дамите по това време имат надалеч повече права. Заедно с Арвид Фиш-Харнак стартира да провежда нощни срещи за разискване на стопанската система на Съюз на съветските социалистически републики, като по-късно предава на учениците си прозренията, добити по време на тези срещи.
Мненията ѝ за режима в последна сметка водят до загуба на работата ѝ като учител в Берлинския университет. Само няколко години по-късно тя и брачният партньор ѝ се включват в по този начин наречения „ Червен оркестър “.
Източногерманска пощенска марка, отдадена на част от хванатите шпиони
Червеният оркестър е незаконна съпротивителна група, която поражда в Германия през 30-те години на ХХ век. В нея членуват държавни чиновници, актьори и интелектуалци, а задачата ѝ е да подкопае все по-репресивния режим посредством шпионаж и пропагандни листовки. Тя също по този начин оказва помощ на евреи да избягат от нацистите.
Подобно на други такива групи, които работят в цяла Европа по време на Втората международна война, Червеният оркестър се състои от мрежа от кафези, само че за жалост става прекомерно огромен и е инфилтриран от противников сътрудници. Това обаче не стопира членовете на групата да продължат да извършват отговорностите си с вярата да освободят Германия от хватката на фюрера.
Милдред и Арвид Фиш-Харнак интензивно вземат участие в Червения оркестър, като владеенето на британски и немски език е изключително преимущество, защото разрешава на групата да поддържа връзка със съюзническите разследващи служби. Те вземат участие в типични за конспирацията действия, като да вземем за пример разпространяване на листовки, и даже се свързват с лейтенант Харо Шулце-Бойсен, ляв журналист и офицер от Луфтвафе, който скрито документира немските военни старания и ги предава на Съветския съюз.
Сред най-забележителната работа на двойката с Оркестъра е това, че те вършат същото – предават немски военни проекти на Червената войска, което, в случай че бъдат хванати, безспорно би довело до незабавната им екзекуция.
Марка в чест на работата на Арвид и Милдред Фиш-Харнак за Съпротивата, издадена от Германската демократична република през 1964 година
Гестапо да арестува двойката на 7 септември 1942 година, до момента в който са на отмора на Балтийско море. Откъде офицерите знаят, че те са забъркани? Корпусът за радиозащита (Funkabwehr) съумява да дешифрира известия и да прихване радиопредавания с подробна информация за мащабите на шпионажа.
Според сведенията последните ѝ думи са: „ Und ich habe Deutschland auch so geliebt “, което в превод значи: „ И аз също толкоз обичах Германия “.
Въпреки че вестниците научават за гибелта на Милдред Фиш-Харнак след края на Втората международна война, държавното управление на Съединени американски щати поставя целенасочени старания да не дава информация на обществеността заради следствие дали изтезанието ѝ може да бъде класифицирана като военно закононарушение. Макар да приветстват напъните ѝ, в последна сметка казусът е завършен, защото тя е съдена за шпионската си активност, което прави процеса ѝ „ правно оневинен “.
В родния ѝ щат Уисконсин в учебните заведения се отбелязва Денят на Милдред Фиш-Харнак, а улица в берлинския квартал Фридрихсхайн е кръстена на нея.
