,fit(480:270))
Мъжът до Дара: Кой е Ервин и защо произходът му разпали любопитството на България? Звезди
След историческата победа на Дара на , вниманието на публиката не остана единствено върху музиката. Наред с еуфорията към триумфа на певицата ползата към персоналния ѝ живот набъбна неимоверно, а обществените мрежи се извършиха с въпроси за индивида до нея – брачна половинка ѝ доктор Ервин Заимов.
Повод за любознанието стана изявление на за CNN Türk, в което тя споделя, че брачният партньор ѝ е от турски генезис и постоянно ѝ оказва помощ с езика по време на пътуванията им до. Певицата признава, че към момента се затруднява с турския, макар че двамата постоянно посещават и Одрин, където живее част от фамилията на Ервин.
Интересът към него бързо се трансферира и върху корените му. Според изявления в медиите доктор Заимов е родом от Дулово – регион, прочут с наличието на една от най-интересните и постоянно неразбрани религиозни общности на Балканите – алевитите, известни още като алиани или къзълбаши.
Така около една любовна история и един музикален успех в публичното пространство още веднъж се появиха въпроси за общественост, към която десетилетия наред се натрупат легенди, митове и спекулации.
Сред най-често повтаряните изказвания е остарелият слух за по този начин наречения бит „ док караштърмъ “ – легенда, съгласно която фамилии си разменяли сътрудниците. Самите алевити изрично отхвърлят сходни разкази и ги дефинират като част от дългогодишни опити за демонизиране на общността. Историците и откривателите също показват, че сходни обвинявания постоянно са били употребявани против разнообразни религиозни малцинства през вековете.
Днес най-голямата алевитска общественост живее в Турция, където броят им съгласно разнообразни оценки доближава сред 10 и 20 милиона души. Значителни групи има още в Германия, Сирия, Ирак, Северна Македония, Албания и България, в това число в региони като Разградско, Силистренско и Дуловско.
През вековете алевитите постоянно са били обект на съмнения и гонене, което изяснява за какво към тях са зародили толкоз доста легенди и недоумение. Въпреки това те съумяват да запазят своята еднаквост, просвета и обичаи до през днешния ден.
Зад шумните спекулации и интернет митове стои една доста по-интересна история – тази на алевитите, една от най-загадъчните и в същото време най-хуманистично насочени общности в ислямския свят. Алевизмът е едно от най-интересните и самобитни течения в ислямската традиция. Формира се в Анадола сред XIII и XVI век под въздействие на шиитския ислям, суфизма, антични тюркски вярвания и локални културни обичаи. В центъра на духовния им свят стои Али – братовчед и шурей на пророка Мохамед, който алевитите почитат като знак на справедливостта, мъдростта и духовното съвършенство.
Алевитите почитат и дванадесетте имами от шиитската традиция и означават поста на Мухарем в памет на Хюсеин през 680 година – внука на пророка Мохамед, умрял в борбата при Кербала. За тях това е време на размисъл, невзискателност и духовно филтриране.
Алевизмът – философия на индивида, толерантността и духовното израстване
За разлика от по-консервативните течения в исляма алевитите слагат в центъра на своята философия не строгото съблюдаване на религиозни наставления, а индивида – неговия морал, съвест, познание и духовно рационализиране. Неслучайно измежду най-често повтаряните правила в общността са любовта към близък, толерантността и уважението към другия.
Мнозина откриватели дефинират алевизма не просто като вяра, а като цялостна житейска философия. В нея изключително мощно участва концепцията за вътрешното духовно израстване на индивида, а съгласно част от алевитските обичаи душата минава през разнообразни стадии на рационализиране по своя път към съвършенството.
Техният набожен живот също се разграничава от познатите показа за исляма. Те не възприемат джамията като главен център на поклонение. Вместо това се събират в специфични духовни домове, наречени джемеви, където се организира най-важният им ритуал – Джем. Самата дума значи „ събиране “ и символизира единството на общността. Джем е по едно и също време молитва, нравствен диалог, морално напътствие и публичен конгрес, в който се разискват значими въпроси и се търси помиряване сред хората. Равнопоставеността като основа на алевитската религия
Една от най-характерните особености на алевитската традиция е, че в ритуалите мъже и дами вземат участие дружно и на равни начала – нещо извънредно за огромна част от ислямския свят. Всички присъстващи се назовават „ джан “ – души, без разделяне по пол, обществен статус или благосъстояние. Именно по тази причина алевитската общественост постоянно е определяна като една от най-равнопоставените религиозни общности в Близкия изток и Анадола.
Танцът Семах – свещеното въртене на душите
Особено впечатляващ е ритуалът Семах – свещено въртене в кръг под звуците на саз или баглама. За външния наблюдаващ това наподобява като танц, само че за алевитите съставлява надълбоко нравствен акт. Кръговите придвижвания символизират придвижването на планетите във Вселената, единството сред индивида и божественото и безконечния кръговрат на живота. Музиката не е просто акомпанимент на ритуала – тя е негово сърце. Чрез антични песни, наречени „ нефес “, генерации наред са съхранявани историята, паметта и духовните послания на общността. Човекът като „ най-великата книга “
Любопитен факт е, че доста алевити имат вяра, че същинската непорочност не е въпрос на външни ритуали, а на вътрешно положение. Затова в техните духовни учения индивидът постоянно е определян като „ най-великата книга “, която би трябвало да бъде прочетена и разбрана. В центъра стои убеждението, че пътят към Бога минава през уважението към индивида.
Именно тази композиция от мистицизъм, музика, философия, равнопоставеност и мощно развито възприятие за общественост трансформира алевитите в една от най-интересните и минимум познати културно-религиозни групи в района. Общност, за която през вековете са се раждали безчет легенди, само че чиято същинска история се оказва надалеч по-богата и по-впечатляваща от легендите.
Колкото до Ервин Заимов, публичното внимание към него евентуално ще продължи още дълго след триумфа на Дара. Но зад шумните спекулации и сензационните изказвания стои една доста по-интересна история – историята на антична общественост, която от епохи пази своята просвета, музика, философия и схващане за света. Снимки: Instagram
Повод за любознанието стана изявление на за CNN Türk, в което тя споделя, че брачният партньор ѝ е от турски генезис и постоянно ѝ оказва помощ с езика по време на пътуванията им до. Певицата признава, че към момента се затруднява с турския, макар че двамата постоянно посещават и Одрин, където живее част от фамилията на Ервин.
Интересът към него бързо се трансферира и върху корените му. Според изявления в медиите доктор Заимов е родом от Дулово – регион, прочут с наличието на една от най-интересните и постоянно неразбрани религиозни общности на Балканите – алевитите, известни още като алиани или къзълбаши.
Алевитите и тежестта на предразсъдъците
Така около една любовна история и един музикален успех в публичното пространство още веднъж се появиха въпроси за общественост, към която десетилетия наред се натрупат легенди, митове и спекулации.
Сред най-често повтаряните изказвания е остарелият слух за по този начин наречения бит „ док караштърмъ “ – легенда, съгласно която фамилии си разменяли сътрудниците. Самите алевити изрично отхвърлят сходни разкази и ги дефинират като част от дългогодишни опити за демонизиране на общността. Историците и откривателите също показват, че сходни обвинявания постоянно са били употребявани против разнообразни религиозни малцинства през вековете.
Днес най-голямата алевитска общественост живее в Турция, където броят им съгласно разнообразни оценки доближава сред 10 и 20 милиона души. Значителни групи има още в Германия, Сирия, Ирак, Северна Македония, Албания и България, в това число в региони като Разградско, Силистренско и Дуловско.
През вековете алевитите постоянно са били обект на съмнения и гонене, което изяснява за какво към тях са зародили толкоз доста легенди и недоумение. Въпреки това те съумяват да запазят своята еднаквост, просвета и обичаи до през днешния ден.
Но кои в действителност са алевитите?
Зад шумните спекулации и интернет митове стои една доста по-интересна история – тази на алевитите, една от най-загадъчните и в същото време най-хуманистично насочени общности в ислямския свят. Алевизмът е едно от най-интересните и самобитни течения в ислямската традиция. Формира се в Анадола сред XIII и XVI век под въздействие на шиитския ислям, суфизма, антични тюркски вярвания и локални културни обичаи. В центъра на духовния им свят стои Али – братовчед и шурей на пророка Мохамед, който алевитите почитат като знак на справедливостта, мъдростта и духовното съвършенство.
Алевитите почитат и дванадесетте имами от шиитската традиция и означават поста на Мухарем в памет на Хюсеин през 680 година – внука на пророка Мохамед, умрял в борбата при Кербала. За тях това е време на размисъл, невзискателност и духовно филтриране.
Алевизмът – философия на индивида, толерантността и духовното израстване
За разлика от по-консервативните течения в исляма алевитите слагат в центъра на своята философия не строгото съблюдаване на религиозни наставления, а индивида – неговия морал, съвест, познание и духовно рационализиране. Неслучайно измежду най-често повтаряните правила в общността са любовта към близък, толерантността и уважението към другия.
Мнозина откриватели дефинират алевизма не просто като вяра, а като цялостна житейска философия. В нея изключително мощно участва концепцията за вътрешното духовно израстване на индивида, а съгласно част от алевитските обичаи душата минава през разнообразни стадии на рационализиране по своя път към съвършенството.
Техният набожен живот също се разграничава от познатите показа за исляма. Те не възприемат джамията като главен център на поклонение. Вместо това се събират в специфични духовни домове, наречени джемеви, където се организира най-важният им ритуал – Джем. Самата дума значи „ събиране “ и символизира единството на общността. Джем е по едно и също време молитва, нравствен диалог, морално напътствие и публичен конгрес, в който се разискват значими въпроси и се търси помиряване сред хората. Равнопоставеността като основа на алевитската религия
Една от най-характерните особености на алевитската традиция е, че в ритуалите мъже и дами вземат участие дружно и на равни начала – нещо извънредно за огромна част от ислямския свят. Всички присъстващи се назовават „ джан “ – души, без разделяне по пол, обществен статус или благосъстояние. Именно по тази причина алевитската общественост постоянно е определяна като една от най-равнопоставените религиозни общности в Близкия изток и Анадола.
Танцът Семах – свещеното въртене на душите
Особено впечатляващ е ритуалът Семах – свещено въртене в кръг под звуците на саз или баглама. За външния наблюдаващ това наподобява като танц, само че за алевитите съставлява надълбоко нравствен акт. Кръговите придвижвания символизират придвижването на планетите във Вселената, единството сред индивида и божественото и безконечния кръговрат на живота. Музиката не е просто акомпанимент на ритуала – тя е негово сърце. Чрез антични песни, наречени „ нефес “, генерации наред са съхранявани историята, паметта и духовните послания на общността. Човекът като „ най-великата книга “
Любопитен факт е, че доста алевити имат вяра, че същинската непорочност не е въпрос на външни ритуали, а на вътрешно положение. Затова в техните духовни учения индивидът постоянно е определян като „ най-великата книга “, която би трябвало да бъде прочетена и разбрана. В центъра стои убеждението, че пътят към Бога минава през уважението към индивида.
Именно тази композиция от мистицизъм, музика, философия, равнопоставеност и мощно развито възприятие за общественост трансформира алевитите в една от най-интересните и минимум познати културно-религиозни групи в района. Общност, за която през вековете са се раждали безчет легенди, само че чиято същинска история се оказва надалеч по-богата и по-впечатляваща от легендите.
Колкото до Ервин Заимов, публичното внимание към него евентуално ще продължи още дълго след триумфа на Дара. Но зад шумните спекулации и сензационните изказвания стои една доста по-интересна история – историята на антична общественост, която от епохи пази своята просвета, музика, философия и схващане за света. Снимки: Instagram
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ