Безветрието изяжда милиардите на вятърните паркове в ЕС
След вложения за 380 милиарда евро, европейските енергийни компании се обръщат към метеорологични деривати поради рекордно слаби ветрове
Европейските енергийни компании се насочват към пазар за застраховки против безветрие, откакто вятърните паркове в Европейския съюз регистрират доста понижение на производството през последните месеци. Според данни на Bloomberg, операторите на вятърни централи са вложили 380 милиарда евро през последното десетилетие за удвояване на потенциала, само че в този момент са принудени да търсят отбрана от финансови загуби при липса на вятър.
Тази зима от февруари до април силата напразно в Европа е записала най-рязкото понижение от 1940 година насам, сочат данните на Института за климатични промени към Университета в Мейн. Научно пояснение за това фрапантно понижаване на силата на ветровете към момента няма, само че най-вероятната причина са климатичните промени.
Пиер Бюисон, старши структуратор в презастрахователната компания Munich Re, оповестява, че поръчките за метеорологични деривати са се нараснали доста спрямо предишното лято. Подобно мнение споделят и от консултантската компания Parameter Climat, профилирана в хеджирането на опасности, които означават, че ползата към този вид застраховки се е появил още преди 2-3 години, само че настоящето безветрие е засилило още повече търсенето.
Големите енергийни компании като RWE, Orsted и Iberdrola отхвърлят да разясняват дали употребяват сходни финансови принадлежности. Въпреки това, анализаторите означават, че тези застраховки не са евтини, а неналичието на ветрове тази зима е довела до обилни финансови загуби за производителите на сила от възобновими източници.
Производството на немската RWE от вятърни турбини да вземем за пример е намаляло с една трета, до момента в който шведската Vattenfall регистрира спад от 20% спрямо миналата година. От Vattenfall са удостоверили, че не употребяват хеджиране на риска, а вместо това балансират производството с други мощности на компанията.
Принципът на тези застраховки е относително елементарен – фирмите показват предстоящото произвеждане в тераватчасове и при дефицит заради липса на вятър получават застрахователни награди. Подобни метеорологични деривати съществуват от десетилетия и се употребяват за хеджиране на риска в селското стопанство, спортни и други събития, само че няма точни данни за разпространяването им измежду вятърните и слънчевите паркове.
За разлика от финансовите интервенции и скъпи бумаги, които станаха доста по-прозрачни през последните години под натиска на регулаторите, този пазар остава относително прикрит. Дори платформите за търговия с електрическа енергия нямат сходни данни, защото договорите се подписват непосредствено сред енергийните компании и предлагащите хеджиращи варианти.
Европейските енергийни компании се насочват към пазар за застраховки против безветрие, откакто вятърните паркове в Европейския съюз регистрират доста понижение на производството през последните месеци. Според данни на Bloomberg, операторите на вятърни централи са вложили 380 милиарда евро през последното десетилетие за удвояване на потенциала, само че в този момент са принудени да търсят отбрана от финансови загуби при липса на вятър.
Тази зима от февруари до април силата напразно в Европа е записала най-рязкото понижение от 1940 година насам, сочат данните на Института за климатични промени към Университета в Мейн. Научно пояснение за това фрапантно понижаване на силата на ветровете към момента няма, само че най-вероятната причина са климатичните промени.
Пиер Бюисон, старши структуратор в презастрахователната компания Munich Re, оповестява, че поръчките за метеорологични деривати са се нараснали доста спрямо предишното лято. Подобно мнение споделят и от консултантската компания Parameter Climat, профилирана в хеджирането на опасности, които означават, че ползата към този вид застраховки се е появил още преди 2-3 години, само че настоящето безветрие е засилило още повече търсенето.
Големите енергийни компании като RWE, Orsted и Iberdrola отхвърлят да разясняват дали употребяват сходни финансови принадлежности. Въпреки това, анализаторите означават, че тези застраховки не са евтини, а неналичието на ветрове тази зима е довела до обилни финансови загуби за производителите на сила от възобновими източници.
Производството на немската RWE от вятърни турбини да вземем за пример е намаляло с една трета, до момента в който шведската Vattenfall регистрира спад от 20% спрямо миналата година. От Vattenfall са удостоверили, че не употребяват хеджиране на риска, а вместо това балансират производството с други мощности на компанията.
Принципът на тези застраховки е относително елементарен – фирмите показват предстоящото произвеждане в тераватчасове и при дефицит заради липса на вятър получават застрахователни награди. Подобни метеорологични деривати съществуват от десетилетия и се употребяват за хеджиране на риска в селското стопанство, спортни и други събития, само че няма точни данни за разпространяването им измежду вятърните и слънчевите паркове.
За разлика от финансовите интервенции и скъпи бумаги, които станаха доста по-прозрачни през последните години под натиска на регулаторите, този пазар остава относително прикрит. Дори платформите за търговия с електрическа енергия нямат сходни данни, защото договорите се подписват непосредствено сред енергийните компании и предлагащите хеджиращи варианти.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ