След инцидента от нощта на 29 май с руския дрон,

След случая от нощта на 29 май с съветския дрон, блъснал жилищен блок в румънския град Галац, изцяло резонно в страната ни се появиха опасения, че това, което се случи на северните ни съседи, може да застигне и нас.

Уви, изцяло допустимо е военни дронове от спора в Украйна да доближат територията на България и евентуално да нанесат вреди на обитаеми места у нас. Рискът за страната не произтича от умишлени набези, а е обвързван с възможни механически неизправности, неточности в навигацията или отклонение на апаратите в резултат на системите за радиоелектронна битка.

Далекобойните дронове камикадзе (като съветските Шахед-136/Геран-2), употребявани за офанзиви в Одеска област и делтата на Дунав, имат обхват над 1000–2000 км. Това разстояние им разрешава елементарно да прекосят Черно море или въздушното пространство на Румъния до България.

Системите за радиоелектронна битка (РЕБ) в Украйна постоянно смущават GPS сигналите на атакуващите дронове. Това ги кара да губят ориентировка и да не престават полета си в случайна посока, до момента в който им свърши горивото.

Нарастващият брой произшествия в прилежащи страни потвърждава сериозността на обстановката. На два пъти - през 2023 година и 2024 година - на скалите край село Тюленово изплуваха военни дронове с прикрепени експлозиви (мини). Те бяха сполучливо обезвредени от българските военноморски сили. Периодично в българската акватория се откриват остатъци от разследващи и морски безпилотни апарати.

Дронът Шахед-136/Геран-2, който удари жилищния блок в румънския град Галац в ранните часове на 29 май 2026 година, е имал капацитета да провокира отчасти сриване на постройката и многочислени човешки жертви. Според Министерството на защитата на Румъния целият военен товар на апарата е експлодирал сега на конфликта на 10-ия етаж на постройката. Фактът, че случаят приключи единствено с двама леко ранени жители и 70 евакуирани, се дължи само на голяма доза късмет, траекторията на удара и бързата интервенция на пожарникарите.

Пораженията, които подобен вид боен дрон може да нанесе при пряк удар в градска среда, са извънредно съществени. Този модел дрон носи арсенал с високо избухливо тегло сред 40 и 50 кг. Такъв гърмеж е изцяло задоволителен да пробие стоманобетонни плочи, да унищожи външни носещи стени и да заличи напълно няколко жилището. Остатъчното течно гориво на дрона работи като запалителна примес. В Галац ударът неотложно подпали десетия етаж. Ако огънят не беше локализиран незабавно, той щеше да обхване покривната структура и по-долните равнища, блокирайки хората в капан.

Взривната вълна в Галац е била толкоз мощна, че е раздрусала целия квартал. Тя е нанесла вреди по асансьорната шахта, засегнала е два обособени входа (стълбищни клетки) и е унищожила пет автомобила, паркирани пред блока.Опасност от осколки: Конструкцията на дрона и разбиващият се бетон основават хиляди летящи шрапнели и стъкла, които могат да убият или тежко да наранят хора в радиус от десетки метри навън или в прилежащи здания.

Най-застрашените райони у нас от навлизане на отклонили се дронове от военния спор в Украйна, са Североизточна България и Южното Черноморие. Рискът понижава правопропорционално на отдалечаването от границата с Румъния и акваторията на Черно море. Географското състояние на тези региони ги слага непосредствено на евентуалния път на отклонили се безпилотни апарати.

Крайграничните региони по поречието на река Дунав (Силистра и Добрич) са най-критичната зона заради непосредствената непосредственост до Южна Украйна (Одеска област и делтата на Дунав), където интензивно се употребяват дронове.

Община Силистра се намира единствено на към 130 км по права линия от румънския град Галац, който към този момент беше обиден от случай. Община Тутракан е ситуирана на самия бряг на Дунав, доста покрай траекториите, които съветските дронове употребяват, с цел да заобикалят украинската Противовъздушна отбрана край Рени и Измаил.

Сухопътната граница с Румъния в Община Генерал Тошево (област Добрич) е изцяло открита, а районът е единствено на към 250 км от военната зона в Южна Украйна.

Черно море се употребява като кулоар за прехвръкване на дронове, което прави крайбрежните обитаеми места мощно уязвими при загуба на GPS сигнал или щета.

Тук застрашени са Община Шабла (град Шабла, с. Тюленово, с. Дуранкулак) - най-източната точка на България. В Тюленово към този момент бяха открити два паднали дрона с експлозиви. Радарното покритие на ниски височини тук е затруднено поради морския релеф.

Застрашена е и Община Каварна (гр. Каварна, с. Българево, Нос Калиакра): Изнесената напред в морето суша, която постоянно се оказва първата бариера за отклонили се от курса апарати.

Дронове, изгубили ориентировка над морето, елементарно могат да навлязат в градската въздушна зона на Варна.

Въпреки че е по-далеч от Украйна, Бургаският район е заплашен от морски безпилотни апарати и разследващи дронове с огромен обхват. Пристанището и рафинерията са стратегически обекти. Дронове, отклонени от системите за радиоелектронна битка в Черно море, могат да доближат Бургаския залив.

Поради натоварения трафик на кораби и устията на реки, тези общините Несебър и Созопол също са рискови при изхвърляне на остатъци от морски мини и разследващи апарати.

Малките и нисколетящи дронове се засичат мъчно от общоприетите военни радари. В рамките на НАТО обаче България ускорява патрулирането и обмена на разследващи данни по Източния фланг.

Армията и Министерство на вътрешните работи поддържат профилирани звена за бързо реагиране при сигнали за паднали съмнителни обекти по плажовете или сушата.